Определение № 178 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 139/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Постъпила е касационна частна жалба от Комисия за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност срещу определение № 18 от 9.02.11г.по в.ч.гр.дело № СП-17/11г.на Софийския апелативен съд.С него е отменено определение № 36/26.11.10г.по гр.дело № С-43/10г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлено искането на КУИППД за обезпечение на бъдещ иск по чл.28 ЗОПДИППД,с цена в размер на 44 191 999.66 лв,предявим срещу П. Д. С. от[населено място] и [фирма][населено място],представлявано от П. Д. С. чрез налагане на запор върху моторна яхта,собственост на [фирма]. Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна.Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,в което жалбоподателят се позовава на чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Ответниците по частната касационна жалба не заявяват становище. Върховният касационен съд,състав на ІV г.о., като прецени данните по делото намира,че касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касация – разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата.Съгласно разясненията в т.3 от ТР № 1/09г.на ОСГТК на ВКС противоречива практика е налице когато правният въпрос,от значение за изхода по конкретното дело,е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.Не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения,даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси.Такъв е настоящият случай.С предходно определение № 22 от 4.08.10г. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на същия бъдещ иск на КУИППД по чл.28 ЗОПДИППД чрез налагане на други обезпечителни мерки в рамките на същото производство,поради което не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Отделен е въпросът,че фактическата преценка на съда в обжалваното определение,че не са представени доказателства, установяващи наличието на условията на чл.4 и чл.6 ЗОПДИППД не може да бъде преразглеждана в производство по допускане на касация по чл.280 ал.1 ГПК и да бъде основание за допускане на касационно обжалване. С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о