Определение № 519 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 118/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. Б. чрез адв. М. П. срещу решение № 162/05.10.2012 год. по в. гр.д. № 350/2012 год. на Варненския апелативен съд ГО, с което е потвърдено решение на Варненския окръжен съд от 09.04.2012 год. по гр.д. № 1029/2011 год., с което е отхвърлен предявения от нея срещу Е. И. П. иск за заплащане на сумата 245 512 лв., представляваща обезщетение за неоснователното му обогатяване вследствие извършването на необходими работи и подобрения. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба Е. И. П. от [населено място] изразява становище, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване.Оспорва и основателността на касационната жалба по същество. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа жалбата по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното с касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че решаването на спора по делото представлява въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед на което счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Не е изпълнено изискването за формулирането на правен въпрос, във връзка с който съдът да извърши преценка дали визираното основание за допустимост на касационното обжалване е изпълнено. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато/ виж т.1 от ТР №1/2010 год. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на това не се налага обсъждане на посоченото от касатора основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Такова обсъждане не би могло и да се извърши, доколкото допълнителните основания /критерии /по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, могат да се преценяват единствено в контекста на посочения правен въпрос. По изложените съображения, касационното обжалване на решението не следва да се допуска. С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски в размер на 800 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.