Определение № 650 от 11.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3554/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Х. К. от [населено място], срещу определение №1027 от 08.04.2014год. по в.ч.гр.д.№ 490/2014год. на В., с което по реда на чл.274 ал.2 ГПК е оставена без уважение частната му жалба против определение №1699 от 31.01.2014г. на В., постановено по гр.д.№ 14113/2013г., с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от него молба за допускане обезпечение на предявения против Д. за н.и с. к. иск по чл.124 ал.5 ГПК. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна и уважаване на искането. Към същата е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвидените в чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК основания. Ответникът по частната касационна жалба не взема становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Определението на въззивния съд, с което се оставя без уважение частна жалба против определение на първоинстанционен съд, с което се оставя без уважение искане за допускане на обезпечение на предявен иск, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК - не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Същото има несамостоятелен, привременен характер. Съгласно Тълкувателно решение № 1/21.07.2010г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС определението, с което въззивният съд се произнася по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. След приемането на тълкувателното решение е направена законодателна промяна в нормата на чл. 396, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100/2007 г., според която, ако въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационното обжалване е допустимо само в хипотезата, когато първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а в производството по въззивна частна жалба молбата е уважена и обезпечителните мерки са наложени от въззивния съд. Ако първоинстанционният съд е допуснал обезпечението, но същото е отменено от въззивния съд, както и ако първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечение и този акт е потвърден от въззивния съд, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС, какъвто е настоящия случай. По изложените съображения, частната жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение,