Определение № 778 от 13.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 212/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Хр. Т. и И. Т. Т. от София против решение № 754/2010 г. по гр.д. № 406/2010 г. на Софийски АС, с което се обезсилва решение № 5924/28.12.2009 г. по гр.д. № 4307/2007 г. на СГС и прекратява производството по делото, поради недопустимост на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.407,ал.1-отм. ТЗ, тъй като вече било удовлетворено правото по чл.45 във вр. с чл.86,ал.1 ЗЗД. С първоинстанционното решение ЗАД А. Б.-София е било осъдено да заплати на всеки от касаторите по 20 350 лв. лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.407,ал.1-отм. ТЗ върху главница от 35 000 лв. по уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента, ведно с разноски. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпроса за допустимост на иск по чл.407,ал.1-отм. ТЗ при наличие на влязло в сила решение /присъда/ срещу виновния водач по чл.45 ЗЗД, е налице приложно поле по чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Така поставеният въпрос е различен от този, който е предмет на тълк.д. № 1/2010 г. на ОСТК. В случая става дума за акцесорен иск, който няма същия предмет, и затова следва да бъде предявен срещу вече предпочетения ответник, който е изплатил главницата. Липсва обективен материалноправен идентитет на разрешените случаи по приложените решения и конкретния правен спор, който да даде възможност за преценка за наличие на противоречиво решаване в практиката на съдилищата. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.