Определение № 2245 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2757/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 109/19.03.2024 г. по в. гр. д. № 768/2023 г. Хасковският окръжен съд е потвърдил решение № 174/05.06.2023 г. (при верни номер и дата „№ 147/17.08.2023 г.“) по гр. д. № 808/2022 г. на Харманлийския районен съд, с което е признато за установено по отношение С. М. Й., че А. Д. Т. е собственик на недвижим имот - ПИ с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес: [населено място], [улица], с площ от 245 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 1147, квартал 155, парцел ХХІІІ, при посочени съседи, и ответникът е осъден да предаде на собственика владението на имота.

По делото е установено, че с договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 97/29.09.2005 г., ищецът А. Т. се легитимира за собственик на спорния имот, който е във владение на ответника С. Й..

Ответникът е твърдял, че владее имота на основание предварителен договор за покупко-продажба, сключен с ищеца на 30.09.2005 г. С решение № 5/11.03.2021 г. по гр. д. № 728/2020 г. на Хасковския окръжен съд, потвърдено с решение № 52/20.04.2022 г. по в. гр. д. № 447/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, недопуснато касационно обжалване с определение № 50181/29.03.2023 г. по гр. д. № 2853/2022 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о., предявеният от С. Й. срещу А. Т. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен е отхвърлен. Оттук въззивният съд е заключил, че съществуващите между страните отношения са прекратени и ответникът владее имота без правно основание, поради което предявеният ревандикационен иск е основателен.

Въззивният съд е обсъдил и наличието на висящо (към онзи момент) производство по чл. 303 и сл. ГПК пред Върховния касационен съд за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, послужило като основание за спиране на въззивното дело по иска за ревандикация с определение от 06.12.2023 г., отменено с определение № 11/10.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 11/2024 г. на Пловдивския апелативен съд, при което е посочил, че не са налице основания и не са представени други доказателства, които да водят до извод, различен от направения, за основателност на иска по чл. 108 ЗС.

Касационна жалба срещу въззивно решение е подадена от ответника, който се позовава на основанието за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

От ответника по касация - ищец по делото, е подаден отговор със становище, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което не попада в обхвата на изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като предмет на спора е иск за собственост на недвижим имот, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:

В касационната жалба касаторът е развил оплаквания, свързани преди всичко с правилността на въззивното решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, в каквато насока е и позоваването на съдебна практика. Във връзка с обжалваното сега въззивно решение се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, началният момент за което според него е настъпил след изчерпване на всички процесуални средства за обявяване на предварителния договор за окончателен, а именно след постановяване на решение по гр. д. № 3901/2023 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о., с което подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е оставена без уважение. Без да поставя правен въпрос, иска касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Позовава се на Постановление № 6/1974 г. на ПВС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, при основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поставя следните правни въпроси:

1. Когато владението върху недвижим имот се упражнява от купувач по сключен със собственика предварителен договор за продажба, извършването на плащане на цената по предварителния договор съставлява ли действие, което да изключи намерението за своене по отношение на съответния недвижим имот;

2. Началото на срока на придобивната давност, когато недвижимият имот е предмет на предварителен договор, по който цената на същия е изплатена извън срока на действие на договора, от кой момент се счита установено владение, годно да доведе до придобиване на имота на основание давностно владение;

3. При наличието на висящо производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което правото на иск по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за обявяването на същия за окончателен е прието за погасено по давност, и едновременно висящо производство по чл. 108 ЗС между същите страни, от кой момент възниква възможността за купувача да се позове на придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС в производство по чл. 108 ЗС.

Въпросите са обосновани с довода на касатора, че възражението за придобиване на имота на основание придобивна давност е заявено едва с касационната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело, предвид наличието на производство по чл. 303 и сл. ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което е било висящо по време висящността и на спора по иска за ревандикация, и това е обусловило и искането производството по чл. 108 ЗС да бъде спряно до постановяване на съдебен акт от ВКС, който би имал значение и за настоящия спор. Като се позовава на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, според което позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а е процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, касаторът сочи, че позоваването на давността в разглеждания случай е именно съобразно възприетото задължително тълкуванe на ОСГК на ВКС относно момента на придобиване правото на собственост и ретроактивното действие на правните последици на по-късното във времето позоваване на тези права.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационното обжалване може да бъде допуснато по поставен от касатора материалноправен и/или процесуалноправен въпрос (въпроси), включен в предмета на делото и обусловил правната воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение. Правният въпрос (въпроси) следва да се отнася до приложението на конкретна правна норма, да е обяснено значението му за спора, както и да бъдат обосновани специалните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 или 3 ГПК.

В разглеждания случай първите два въпроса, поставени в изложението по основанията за допускане на касационно обжалване, не са съобразени с приетото в тълкувателния акт, тъй като не са свързани с предмета на делото - производство по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, в което ответникът (сега касатор) не се е позовал на придобивна давност като защитно средство по предявения срещу него иск. В касационната жалба, макар да има позоваване на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК, също не е поставен обуславящ за делото конкретен правен въпрос по предмета на спора, а решение № 49/04.04.2017 г. по гр. д. № 50236/2016 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о., е посочено в жалбата не във връзка с настоящото делото, а във връзка с производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, приключило с влязло в сила решение за отхвърляне на иска.

При поставянето на третия въпрос касаторът неправилно свързва приключването на производството по чл. 303 и сл. ГПК по молбата за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (решение № 191/26.03.2024 г. по гр. д. № 3901/2023 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о.) с откриването на възможност да заяви възражение за придобивна давност по предявения срещу него иск за ревандикация на същия недвижим имот. В случая приложимо е разрешението, дадено с т. 4 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор на исковата молба се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност; същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила (например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство) не е могла да ги заяви пред първата инстанция. Както сам е посочил, ответникът (сега касатор) се е позовал на възражението за придобивна давност не в посочените в тълкувателния акт срокове, а едва в касационната жалба. Наличието на разрешение, дадено по задължителен за съдилищата начин, изключва възможността касационното обжалване да се допусне както на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, така и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Молбите и документите, подадени от касатора след образуване на 23.07.2024 г. на делото във Върховния касационен съд, не могат да бъдат съобразявани в рамките на настоящото производство.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски по водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 3 000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.06.2024 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.