Определение № 12 от 07.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 3355/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. „ П. „ против определение № 19 462 / 28.11.2012 год. по ч.гр.д. № 15 733 / 2012 год. на Софийски градски съд, АО, ІІІ състав, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна, против разпореждане от 02.08.2012 год. по гр.д.№ 2882 / 2011 год. на СРС, І г.о. ,34 състав, за оставяне без разглеждане молба от 13.06.2012 год. и такава от 23.07.2012 год., за възстановяване срок за предявяване от жалбоподателя на искове по чл. 422 вр. с чл.415 ал.1 ГПК. Жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса относно липсата на процесуална легитимация на К. „ П. „, за предявяването на молбата за възстановяване на срок, в качеството на правоприемник по договор за цесия на вземането - обект на издадената заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците – авалисти А. Д., Т. К., В. С. и С. Я., с цедент заявителя в заповедното производство - [фирма]. Ответните страни - Т. К. и С. Я. - оспорват основателността на частната жалба. З. в заповедното производство - „ Р. / България / „ЕАД - поддържа основателността на същата, по изложените от жалбоподателя съображения. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. За произнасяне по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: Заявител в заповедното производство е [фирма], в полза на когото е издадена срещу преждепосочените физически лица длъжници - авалисти по запис на заповед, с издател [фирма], заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 07.02.2011 год. по ч.гр.д.№ 2882 / 2011 год. на СРС, І г.о., 34 състав. Предвид депозирани възражения от длъжниците по реда на чл. 414 ГПК, за заявителя е възникнало задължението да предяви искове по чл.422 ГПК за установяване на вземането си, каквото му е и указано от заповедния съд. С молба от 16.03.2012 год., позовавайки се на договор за цесия от 26.10.2010 год., по силата на който заявителят в заповедното производство [фирма] е прехвърлил вземането си - предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение – в полза на К. „ П. „, но твърдейки го влязъл в сила едва на 22.07.2012 год., т.е. последващо предявяването на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение, жалбоподателят е поискал всички съобщения и книжа по заповедното производство да бъдат връчвани нему .Твърди, че не е бил уведомен да предяви искове по чл.422 ГПК, предвид депозираните възражения по чл.414 ГПК, съгласно задължението на съда по чл.415 ГПК, поради което и с молба от 13.06.2012 год., допълнена единствено по отношение доказателства с молбата от 23.07.2013 год., е поискал възстановяване на срока по чл. 415 ал.1 ГПК за предявяването им, на основание чл. 64 ал.2 ГПК. Тези молби първоинстанционният съд е оставил без разглеждане, тъй като К. „ П. „ не е страна в заповедното производство, без мотивите да съдържат ясно изложение на обстоятелствата, поради което се отрича процесуална легитимация с оглед твърдяно правоприемство. Въззивният съд е споделил извода за липса на процесуална легитимация на жалбоподателя, но изрично позовавайки се на осъществено по силата на договора за цесия правоприемство предхождащо подаването на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение и на това основание е потвърил обжалваното разпореждане. В допълнение е посочил, че следва да се съобрази и основанието на молбата - за възстановяване на срок, но без яснота дали визира непосочване от страната на релевантни по смисъла на чл. 64 ал.2 ГПК обстоятелства, което пък би било въпрос по основателността й, по каквато няма произнасяне. В обосноваване допускане на касационното обжалване жалбоподателят формулира следния процесуалноправен въпрос, заявен в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК: Допустим ли е иск с правно основание чл.422 ГПК, за съществуване на цедирано вземане, ако цедирането следва / в който смисъл и в съответствие с правомощието си съгласно ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС настоящият състав конкретизира и прецизира поставения въпрос / издаването на заповедта за изпълнение / респ. заявлението за издаването на такава заповед /. Твърди се, че по така поставения въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика: опр. № 329 / 31.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 226 / 2011 год. на ІV г.о. на ВКС и опр. № 366 / 19.05.2011 год. по т.д.№ 994 / 2010 год. на І т.о. на ВКС. Второто, като постановено по реда на чл. 288 ГПК не формира задължителна съдебна практика, за разлика от първото, постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК. Така поставеният правен въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал. 1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Решаващият извод на съда изобщо не касае допустимостта на иск по чл.422 ГПК, а на молба за възстановяване на срок за предявяването му, но дори да се приеме, че и в двата случая по същество въпросът се концентрира до наличието на процесуална легитимация на страната за предявяването им, в определението си въззивният съд не е отрекъл такава на К. „ П. „, въпреки осъществено правоприемство по отношение на вземането – предмет на заповедта за незабавно изпълнение, на основание договора за цесия на същото, с л е д подаването на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение, само в която хипотеза се явява приложима и цитираната в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика / опр. № 329 / 31.05.2011 год. по ч.гр.д.№ 226 / 2011 год. на ІV г.о. на ВКС /. Напротив, въззивният съд изрично е изложил мотиви, че не приема наличие на правоприемство между заявителя в заповедното производство и настоящия жалбоподател, твърдяно от жалбоподателя като настъпило едва с плащането на цената по договора за цесия, следващо подаването на заявлението, очевидно изхождайки от основанието на цесията - покупко - продажба - консенсуален по характер договор. Правен въпрос, свързан с установяване момента на сключване на договора за цесия, жалбоподателят не е формулирал и обосновал с допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 вкл. ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение