Определение № 50729 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2667/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. М. срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 203 от 17.03.2022 г. по гр.д.№ 2008/ 2021 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 1403/ 2021 г. и по този начин е изменен определеният с решение № 437/ 16.03.2018 г. по гр.д.№ 1464/ 2017 г. на Бургаски районен съд режим на лични контакти между касатора и децата му И. М. М. и С. М. М., както следва: В първите четири месеца от влизане в сила на съдебното решение бащата ще има право на лични контакти с децата в работно време на Центъра за обществена подкрепа при Община Бургас, с адрес град Бургас 8000, ул.Дрин 9, тел. 056/ 53 04 05, в присъствието на социални работници и отсъствието на майката Е. С. С., два пъти месечно, извън почивните и празнични дни на периода; след изтичане на четири месеца от влизане в сила на съдебното решение бащата ще има право на лични контакти с децата си всяка първа и трета събота от месеца в [населено място] от 12.00 часа до 16.00 часа, без присъствието на майката, но в присъствието на пълнолетно лице, определено от майката и познато на децата; след изтичане на една година от влизане в сила на съдебното решение бащата ще има право на лични контакти с децата си всяка първа и трета събота от месеца от 12.00 часа до 18.00 часа, без присъствието на майката, като взема децата от дома на майката и ги връща отново там след края на режима. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя като основание за допускане на касационния контрол правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за релевантния период, в който съдът трябва да прецени има ли изменение на обстоятелствата по чл.59 ал.9 СК, за задължението на съда да го определи и да посочи дали исканата промяна обслужва висшия интерес на детето; налице ли е служебно задължение за съда да следи за интереса на детето и да определи адекватни мерки за пресичане на практики, отчуждаващи детето от един от родителите и за възстановяване на нормалните взаимоотношения между тях, включително като определи по-продължителен режим за поддържане на лични отношения; прилага ли се в спор за изменение на режим за лични отношения разпоредбата на чл.266 ГПК и длъжен ли е въззивният съд да събере релевантните доказателства, които не са събрани в първоинстанционното производство; поддържането на лични отношения между родител и дете включва ли иманентно свиждането и вземането на децата; длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да подложи на съвкупна преценка всички доказателства по делото и да изложи собствени мотиви, като съблюдава за висшия интерес на детето; кои критерии е длъжен да съобрази съдът при определяне на режим на лични отношения между родител и дете и длъжен ли е в тази връзка служебно да следи за детския интерес, като анализира в съвкупност всички доказателства по делото; кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършили пълнолетие деца; какво значение има обстоятелството, че отглеждащият децата родител ги отчуждава от другия родител и създава пречки за осъществяване на лични отношения между тях; допустимо ли е съдът да обсъди само част от обстоятелствата, визирани в чл.59 ал.4 СК и длъжен ли е при извършване на преценката по чл.59 ал.2 СК да обсъди всички доказателства и доводи на страните. Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, същевременно, без да изложи допълнителна обосновка, заявява, че същите са и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Е. С. С. оспорва жалбата и моли касационно обжалване на въззивното решение да не бъде допуснато. Според нея нито един от поставените от касатора правни въпроси не е разгледан в контекста на конкретното произнасяне на въззивната инстанция. Касаело се за оплакване по правилността на изводите на съда, а не за основания за достъп до касационен контрол. Счита, че правните разрешения на въззивния съд изцяло съответстват на установената съдебна практика. Затова моли касационното обжалване да не бъде допуснато, като евентуално излага и доводи за правилност на обжалваното решение. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено, че бракът между страните по делото бил прекратен с развод с решение № 35/ 12.06.2015 г. по гр.д.№ 406/ 2015 г. на Мездренски районен съд. С него било одобрено споразумение между страните, съгласно което упражняването на родителските права по отношение на децата И. и С. било предоставено на майката и бил определен режим на лични отношения на бащата с децата. На 27.07.2015 г. касаторът поискал изменение на режима, като по искането било образувано гр.д.№ 776/ 2015 г. на същия съд. С определение от 20.10.2015 г. съдът постановил привременни мерки до приключване на производството, като предоставил упражняването родителските права на бащата, определил те да живеят при него и регламентирал режим на лични контакти на децата с майката. След произнасяне на Софийски апелативен съд по въпроса за подсъдността делото постъпило в Бургаски районен съд под № 431/ 2016 г. На 22.02.2016 г. в съдебно заседание съдът отменил определението по привременните мерки, а с решение от 29.02.2016 г. отхвърлил искането за изменение на мерките относно упражняване на родителските права. Впоследствие, с решение № 1235/ 21.07.2016 г. по гр. дело № 2312/ 2016 г. на Бургаски районен съд били постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН за срок от 12 месеца в полза на децата, по повод осъществено над тях домашно насилие на 14.04.2016 г. от техния баща. В този ден по образувано изпълнително дело бащата трябвало да предаде децата на майката, но той не сторил това и не указал необходимото съдействие за предаването. В решението си съдът констатирал, че бащата настройвал децата против майката и ги държал в страх, че ако поискат да отидат при нея ще бъдат бити и наказвани. С решение № 437/ 16.03.2018 г. по гр. дело № 1464/ 2017 г. на Бургаски районен съд, в сила от 25.02.2019 г., съдът ограничил родителските права на бащата и изменил определения с бракоразводното решение режим на лични отношения както следва: в работно време на Центъра за обществена подкрепа при [община], в присъствието на социални работници и отсъствието на майката или на упълномощено от нея лице, веднъж месечно в периода от 1-во до 10-то число на всеки месец, извън почивните и празнични дни на периода; телефонни обаждания два пъти месечно на 15-то и 30-то число на месеца, извън училищната ангажираност на децата; винаги с писма, по инициатива на бащата или на децата. Бащата и децата се виждали последно на 10.11.2017 г., след което кореспондирали само по телефона и то рядко. Едновременно с подаване на исковата молба по настоящото дело ищецът подал и заявление за ползване на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ за двете деца. По повод на него контролирани контакти между бащата и децата били осъществени на 01.04.2021 г., 05.05.2021 г. и 10.06.2021 г. На тези срещи децата били дистанцирани от баща си, заявили нежелание дори да разговарят с него по телефона и казали, че му нямат доверие. При изслушването му от съда детето И. категорично заявило, че не иска да се вижда с баща си извън Центъра за обществена подкрепа и че е блокирало телефонния номер на баща си по собствено желание Детето С. също заявило, че ако се среща с баща си извън Центъра за обществена подкрепа, това ще го притеснява и че не иска настоящото положение да се променя. Съдът подложил на анализ свидетелските показания по делото и счел за недостоверни тези от тях, които противоречат на споделеното от самите деца и които възпроизвеждат разкази на касатора за отношенията му с децата, а не са лични възприятия. Съдът обсъдил и заключението на вещото лице по назначената съдебно – психологична експертиза, като отхвърлил възраженията на касатора срещу неговата обективност. Посочил, че в експертизата изрично е подчертан обществено-положителния характер на поведението на касатора в отношението му спрямо децата, проявило се след постановяване на решението по което са ограничени родителските му права. От заключението установил, че не било налице родителско отчуждение по неоснователни причини и че било необходимо повишаване на родителския капацитет на неотглеждащия родител. Отделянето на децата от майка им и жилището, с което са свикнали, за по-дълъг период от време, би довело до емоционално напрежение, доколкото в момента децата не били съгласни на самостоятелен контакт с бащата и заявявали, че ще общуват с него само в присъствието на социални работници, майка си или възрастен от страна на майката. В хода на въззивното производство, на 05.07.2021 г., 08.09.2021 г., 01.11.2021 г. и 06.12.2021 г., също били осъществени контакти между бащата и децата, но и при тях била констатирана липса на доверие у децата, което възпрепятствало подобряване на диалога между тях и баща им. При тези фактически установявания въззивният съд извел от правна страна, че била настъпила промяна в обстоятелствата, при които е определен режима на лични отношения на децата с бащата. Бащата искрено искал да възстанови връзката си с тях и имал желание да бъде пълноценен родител. Налице бил, макар и в малка степен, прогрес в процеса на изграждане на доверие в отношенията им. Необходимо било отхвърлянето на бащата да бъде преодоляно, поради което, макар бащата да бил с ограничени родителски права, било допустимо известно разширяване и облекчаване на режима. За неоснователно било счетено възражението на касатора, че майката полагала усилия да отчужди децата от баща им. Доказателства в тази насока не били събрани, а от изявленията на самите деца личало, че те са обидени от определени постъпки и поведение на бащата, а не са настройвани против него от майката. Не било налице родителско отчуждение по неоснователна причина, тъй като децата преживели предизвикани от бащата събития, които повлияли отрицателно както на психиката им, така и на отношенията между тях. Тези преживявания обуславяли нежеланието на децата да общуват с баща си извън Центъра за обществена подкрепа. Нямало достатъчно аргументи на този етап режимът на лични контакти да се осъществява извън Центъра. Контактите на бащата с децата трябвало да протичат в присъствието и с участието на социални работници и психолози, за да се затвърди постигнатият напредък и да не се стигне до последващ разпад на отношенията. Затова съдът приел, че в първите четири месеца от влизане на решението в сила личните контакти на бащата следва да се осъществяват в Центъра при досегашните условия, които впоследствие постепенно да се облекчават. С оглед тези мотиви на въззивния съд, нито един от поставените от жалбоподателя правни въпроси не обуславя обжалваното решение. Питанията поддържането на лични отношение между родител и дете включва ли иманентно свиждането и вземането на децата; кои критерии е длъжен да съобрази съдът при определяне на режим на лични отношения между родител и дете и длъжен ли е в тази връзка служебно да следи за детския интерес, като анализира в съвкупност всички доказателства по делото; и кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършили пълнолетие деца, са формулирани абстрактно, без връзка с конкретните разрешения на въззивния съд и не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съдът не е посочил в акта си, че личните отношения между родител и дете не включват свиждането и вземането на децата, а е констатирал, с оглед ограничените по съдебен ред родителски права на бащата и родителския му капацитет, че не е в интерес на децата в определен период от време те да бъдат вземани от бащата извън рамките, в които е възможно осъществяването на институционален контрол върху контактите им. Той също така не е посочил, че не е длъжен да съобрази и определи релевантния период, в който преценява има ли изменение на обстоятелствата по чл.59 ал.9 СК, нито че може да постанови промяна, която не обслужва висшия интерес на детето, за който служебно следи. Обжалваният акт не съдържа и мотиви, че съдът не дължи определяне на адекватни мерки за пресичане на практики, отчуждаващи детето от единия от родителите и за значението на това обстоятелство с оглед интереса на детето. Съдът не е установил наличие на такива практики и изрично е посочил, че доколкото има родителско отчуждение, то се дължи именно на поведението на бащата. Няма и мотиви, че в спор за изменение на режим за лични отношения разпоредбата на чл.266 ГПК пречи на въззивният съд да събере релевантните доказателства. Напротив, във въззивното производство съдът е взел предвид всички релевантни за интереса на децата факти, настъпили след постановяване на първоинстанционното решение. В съответствие, а не в противоречие с установената практика, съдът служебно е взел предвид интересите на децата, като е подложил на съвкупна преценка всички доказателства по делото и е изложил собствени мотиви, отчитайки обстоятелствата, визирани в чл.59 ал.4 СК и обсъждайки всички доводи на страните. Затова няма основание актът му да бъде допуснат до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд