Определение № 78 от 05.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1296/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 1087 от 27.06.2012 год. по т.д.№ 641/2012 год. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 164 от 08.02.2011 год. по т.д.№ 1596/2010 год. на Софийски градски съд с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] установителен иск с правно основание чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО. Жалбата е депозирана в срока по чл.283 ГПК. Представено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК в което се съдържа позоваване на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] е депозирал писмен отговор в който сочи, че няма основание за допускане на касационен контрол. Становището на настоящата съдебна инстанция, че касационен контрол не следва да бъде допуснат, произтича от следното: Предявеният по реда на чл.211 ГПК иск с правно основание чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО, който е бил отделен за разглеждане в самостоятелно производство, е с предмет – установяване недобросъвестността на [фирма] при подаването в Патентното ведомство на Р. България на заявка с рег.№ 63462 с приоритет от 05.05.2006 год. за търговската марка „О.”. Активната си легитимация [фирма], основава на обстоятелство, че е дългогодишен производител на луканков салам с марка „О.”, като производството и разпространението ми значително предхожда заявката за регистрация. Правният му интерес за установяване недобросъвестността на ответника при регистрацията на спорната търговска марка произтича от отправено му през 2010 год. от [фирма] предупреждение за нарушаване на правата му върху словна марка „О.”. Последователно поддържаната от ответника [фирма] в качеството му на дъщерно дружество на [фирма], е за липсата на недобросъвестност при регистрацията на търговската марка и оттам – неоснователност на иска с правно основание чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО. За да отхвърли иска, Софийски градски съд се е позовал на липсата на недобросъвестност на [фирма] при регистрация на марката. Произнасяйки се по въззивната жалба на ищеца, Софийският апелативен съд се е позовал на неоспореното обстоятелство, посочено и в заключението на назначената по делото експертиза, че луканков салам „О.” е асортимент към БДС 2589/1982 год.; за него има технологична инструкция от 1981 год. и оттогава датира възможността за производството му от всеки, който има технически и технологични условия и спазва БДС. Посочил е, че за да е налице недобросъвестност, следва да бъде установено извършването на действия в разрез със добрите нрави и честната търговска практика, като необходимо и достатъчно е ищецът да установи, че в предшестващ заявката период се е утвърдил на пазара и е установил трайни търговски практики с този знак, както и че ответникът, знаейки това е подал заявката с цел увреждането му и извличане на имотна облага в собствената си дейност. Посоченият в изложението въпрос е формулиран общо и гласи: „Въпросът за недобросъвестността” при подаване на заявка за регистрация на марка по смисъла на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО”. Противоречието с практика на ВКС е основал на 6 бр. решения, постановени в периода 2005-2007 год. от 3-членни състави на ВКС при действието на ГПК (отм.). Твърдението в изложението е, че съставът на САС е дал твърде стеснително тълкуване на понятието „недобросъвестност”, както и погрешно го е свързал с изискването за наличие на умишлени действия. Изложил е доводи за приложимостта на критериите за недобросъвестност, използвани за дефиниране на нелоялната конкуренция по чл.30 З.. Преди всичко, липсва правен въпрос, съответстващ на критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Аргументите на касатора, съдържащи се в изложението са по-скоро такива за неправилност на изводите на въззивния съд – основание по чл.281 т.3 ГПК. Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, тъй като посочената в изложението съдебна практика не съставлява задължителна такава – т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Ще следва да се отбележи, че има постановена задължителна съдебна практика по въпроси, свързани с прилагането на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО и правните изводи на САС не са в противоречие с нея. Поради липсата на конкретен правен въпрос, не е налице и приложното поле на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК – т.е. възможността произнасянето на ВКС по този въпрос да допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разноски от ответната страна не са претендирани, доказателства за сторени такива не са представени, поради което не се присъждат. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.