Определение № 60611 от 26.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 184/2021 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца К. Й. П. от [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. Н. срещу решение № 12231 от 02.11.2020г. по гр. дело № 1776/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав в частта, с която е потвърдено решение № 107 от 08.01.2020г. по гр. дело № 10381/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ от К. Й. П. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер 25 500 лв. и К. Й. П. е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД сумата 121,57 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 235,87 лв. – разноски за въззивното производство. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в инкорпорирано в касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос по прилагането на чл. 52 ЗЗД и присъждането на адевкатно обезщетение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед уеднаквяване на противоречивата съдебна практика. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Г. И. оспорва касационната жалба, поддържа становище за липса на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касаторът не е поставил конкретни правни въпроси, отговорът на които да е от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда. Излага доводи, че въпросът за приложението на чл. 52 ЗЗД е свързан с правилността и обосноваността на въззивния съдебен акт, които могат да се преценяват при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество, а не в производството по допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поддържа също, че при присъждане на дължимото обезщетение въззивната инстанция се е съобразила с т. 11 на ППВС № 4/1968г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се излагат касационни основания по чл. 281 ГПК, а в инкорпорираното в нея изложение се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По отношение на наличието на основание за ангажиране на отговорността на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по чл. 432, ал. 1 КЗ въззивният съд се е позовал на силата на пресъдено нещо на решението на Софийски градски съд в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 2 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от 18.09.2018г., заедно със законната лихва от 30.01.2019г. до окончателното плащане. За да определи обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер 10 000 лв., съдебният състав въз основа на писмените доказателства, заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля К. В. Д. е съобразил следните факти и обстоятелства: броя, вида и тежестта на причинените на ищеца телесни увреждания – контузия на гръден кош и корем със счупване на шесто ребро, контузия на поясната област с подкожен кръвоизлив; проведеното лечение и продължителността на лечебния и възстановителния процес – 23 дни отпуск по болест за домашно лечение, зарастване на реброто за един месец, общ възстановителен период два месеца; интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – през първите 20 дни болките са били с по-голям интензитет и постепенно са намалявали; възрастта на ищеца към настъпване на процесното ПТП – 40 години; допълнителните негативни психични изживявания – изпитва страх от автомобили; последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно състояние – счупването е зарастнало, възстановяването е пълно; обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие. Поради това, че от доказателствата не се установяват по-големи по продължителност и интензитет болки и страдания от посочените въззивната инстанция е направила извод за неоснователност на иска за разликата над сумата 10 000 лв. до пълния предявен размер 25 500 лв. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни материалноправни или процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на спора и по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Материалноправният въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора, включен е в предмета на делото и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по този въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен поради това, че въззивният съд не се е произнесъл в нарушение на константната практика на ВКС. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените физически и морални страдания, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на увреденото лице и други относими обстоятелства. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства, относими към критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за причинените на ищеца К. Й. П. /касатор/ неимуществени вреди, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съобразил се е със степента и характера на уврежданията, причинените травми, болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, продължителността на лечебния и възстановителния процес, последиците за в бъдеще, възрастта на ищеца, допълнителните негативни психични изживявания. Всички релевантни факти и обстоятелства са преценени и съобразени в тяхната съвкупност в съответствие с константата съдебна практика. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК /решение № 177/27.10.2009г. по т. д. № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. д. № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други/, при определяне на размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Във връзка с лимитите на застраховане съобразно чл. 266 КЗ /отм./ и § 27 ПЗР на КЗ /отм./, аналогични на чл. 492 КЗ, и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и други/. В практиката на ВКС е възприето становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 КЗ /отм/, респ. § 27 ПЗР КЗ /отм./. Дори и да нямат самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, лимитите на застрахователни покрития по чл. 492 КЗ /преди чл. 266 от отменения КЗ/ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което К. Й. П. е претърпял неимуществени вреди, е настъпило на 18.09.2018г., отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 10 000 лв. въззивният съд не се е отклонил от константната практика на ВКС. Различният размер на присъдените с отделни решения на ВКС обезщетения за неимуществени вреди, причинени вследствие на настъпило ПТП, е в зависимост от конкретните доказателства по всяко отделно дело и различните факти, които са специфични за всеки отделен случай. Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като не е осъществен допълнителният селекционен критерий, предвид наличието на формирана практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат поради това, че не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение