Определение № 620 от 04.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на: [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния му пълномощник Светлодара Е., и „Медитераниън Маркетс енд П.” С.Р.Л./ с предходно фирмено наименование „Сервици е Лоджистика” С./, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република Италия, чрез процесуалния му пълномощник адвокат А. Л., срещу решение № 67 от 13.03.2014 г. по в.т.д. № 121/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което след отмяна на решение № 16 от 05.02.2013 г. по т.д. № 235/2012 г. на Окръжен съд – Плевен в обжалваната част относно определената начална дата на неплатежоспособност на [фирма] – 30.06.2008 г., е постановено ново решение, като е определена датата 20.06.2012 г. за начална дата на неплатежоспособността на длъжника [фирма], [населено място]. К. [фирма] поддържа доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, с искане за неговата отмяна и определяне за начална дата на неплатежоспособност 30.06.2008 г. Подробни съображения са развити в жалбата. В изложението на основанията за достъп до касация са поставени следните правни въпроси: 1. Относно начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността и значението на коефициентите за ликвидност, основната икономическа дейност на предприятието и произхода на средствата при определяне на общото икономическо състояние на длъжника; 2. При определяне на началната дата на неплатежоспособността, коефициентите за ликвидност и останалите финансово-икономически показатели с каква тежест следва да се ползват за обосноваване на правен извод, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, както и достатъчно ли е съдът да вземе предвид един единствен от тези показатели към определена дата, или трябва да извърши цялостна оценка на икономическото състояние на длъжника с оглед обосноваване на тази невъзможност за изпълнение и към коя дата е тя; 3. Възможно ли е решаващият съд да възприеме единствено част от изводите на съдебно-икономическа експертиза, а друга част, касаеща анализ на икономически показатели да не възприеме, при дадени еднакви заключения на съдебно-икономически експертизи и липса на други доказателства. По въпросите относно начина за определяне на началната дата на неплатежоспособност и критериите за това, се поддържа, че е налице отклонение от решение по т.д. № 169/2010 г.на ВКС, ІІ т.о.; наличие на противоречива практика на съдилищата във връзка с коефициентите за ликвидност и дали коефициентът за обща ликвидност е основен, а останалите коефициенти – помощни. Като евентуално се поддържа и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. К. „Медитераниън Маркетс енд П.” С.Р.Л поддържа основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на въззивното решение и определяне на датата 30.06.2008 г. за начална дата на неплатежоспособността на [фирма]. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните правни въпроси: „1.При определяне началната дата на неплатежоспособността с какво значение и с каква тежест се ползват стойностите на финансовите показатели за ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна и за автономност към съответните дати от изследвания период. Има ли други обективни критерии, които дават по-достоверна информация относно началната дата на неплатежоспособността на длъжника; 2. Какво е значението на датата на най-ранното непогасено задължение на длъжника при определяне на началната дата на неплатежоспособността; 3. При определяне началната дата на неплатежоспособност какво е значението и тежестта на критерия „специфика на основната дейност на длъжника. Как следва да се прилага този критерий – следва ли приложението му да се основава на конкретни отраслови показатели и норми, обосновани в икономическата теория, или единствено по вътрешно убеждение на съда. Може ли съдът да определи началната дата на неплатежоспособност предвид този критерий без експертно изследване и икономически анализ на отрасловите показатели и норми; 4. При определяне началната дата на неплатежоспособност какво е значението и тежестта на критерия „ съотношение между обема на извършените от длъжника плащания и общия обем на изискуемите му парични задължения” и как същият следва да се прилага и 5. Какво е значението на паричните потоци при определяне началната дата на неплатежоспособност. Паричният поток от оперативна дейност има ли самостоятелно значение на относим критерий и може ли същият да се разглежда откъснато от паричния поток от финансовата дейност и от общия паричен поток”. По въпрос № 1 се поддържат допълнителните предпоставки за достъп до касация по т.1 – 3 ГПК, с позоваване на решение по т.д. № 169/2010 г., на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 1027/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, решение по т.д. № 959/2009 г., ІІ т.о. на ВКС и решение по т.д. № 43/2013 г., І т.о. на ВКС, както и на множество решения на ВКС, постановени при действието на отменения ГПК и решения на СГС, ОС-Плевен и на АС –Варна. По втория въпрос касаторът се позовава на т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, като са представени: решение по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и множество въззивни решения на АС-Варна. По въпроси № 3 до № 5, вкл. се поддържа основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло исканията за допускане на обжалването, а по същество навежда доводи за правилност на обжалваното въззивно решение. Подробни фактически и правни съображения са изложени в постъпили по реда на чл.287 ГПК писмени отговори, с искане за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в рамките на предвидения в чл.633, ал.1 ТЗ преклузивен срок, което обуславя тяхната процесуална допустимост. При постановяване на обжалваното решение съдебният състав на Апелативен съд – Велико Т., след обсъждане на основните и допълнителни икономически експертизи, приети както в първоинстанционното, така и във въззивното производство, е приел, че за начална дата на неплатежоспособност на длъжника [фирма] следва да се определи датата 20.06.2012 г., на която дата е изтекъл даденият с нотариална покана от 08.06.2012 г. срок за доброволно плащане на обявените за изискуеми вземания към [фирма] по договор за кредит от 04.07.2008 г. в общ размер 4 287 448.96 лв. към датата на поканата. Счетено е, че към тази дата е настъпило трайното обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. Съдът се е позовал на установените от вещото лице Б. финансови показатели, отразяващи финансовото състояние на дружеството за периода от 30.06.2008 г. до 31.12.2011 г. и най-вече на коефициента на обща ликвидност, който бележи тенденция към повишаване, независимо, че неговите стойности са под единица за посочения период, както и на установените от вещото лице А. плащания към отделни кредитори. Съдът е застъпил разбирането, че от значение за определяне на началната на неплатежоспособността е и преценката на съотношението между обема на извършените от длъжника плащания и общия обем на изискуеми парични задължения за съответните периоди. Прието е, че неплащането на задължения към определени кредитори се дължи единствено на субективния избор на длъжника, като ирелевантен е въпросът какъв е произхода на средствата, с които са извършвани плащания към кредитори за изследвания период. Въззивният съд е съобразил и спецификата на основната дейност на дружеството длъжник – строителство, предполагаща извършването за относително дълъг период от време само на разходи, а реализирането на печалба може да се очаква едва след завършването на обекта. Настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване. Поставеният от касаторите правен въпрос за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност и значението на икономическите показатели за ликвидност при установяването й отговаря на основното изискване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като безспорно е от значение за изхода на делото. По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност е формирана задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – решенията по търговски дела, цитирани от касаторите, както и надлежно публикувани други решения - така например, решение по т. д. № 915/2009 г. на ІІ т. о., решение по т. д. № 983/2011 г. на І т. о. и др. Според тази практика, неплатежоспособността се характеризира с трайна неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към всички кредитори с наличните си краткотрайни активи, а началната дата на неплатежоспособност се определя след обстоен анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника, при съобразяване на показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съпоставено с най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите. В цитираните решения е прието, че от значение за началната дата на неплатежоспособност е настъпилата трайна и обективна невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор или субективното нежелание на длъжника да плаща на кредиторите си. Въззивното решение е постановено в отклонение от посочената задължителна практика, поради което поддържаното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК следва да се приеме за доказано. С оглед наличието на задължителна съдебна практика по посочения правен въпрос, не следва да се преценяват останалите поддържани от касаторите основания по т.2, съответно по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Останалите правни въпроси, поставени от касаторите са относими към основанията за касиране. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение