Определение № 105 от 15.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 73/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Министерство на земеделието и храните - [населено място] срещу Определение № 312 от 13.ХІІ.2011 г. по т.д. № 1072/ 2011 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане касационната жалба срещу Решение от 31.ІІІ.2011 г. по гр.д. №7672/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено Решение от 8.V.2009 г. по гр.д.№ 8975/2006 г. на СРС, 65 с., с което са уважени осъдителни искове на [фирма] - [населено място] срещу Министерство на земеделието: за 8977.77 лв. - на основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД и за 3310.99 лв. - на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД. По съображения, че е налице висящо съдебно производство - от момента на постъпване на исковата молба през 2006 г. и образуване на гр.д.№ 8975/2006 г. на СРС, висящо пред касационната инстанция - жалбоподателят поддържа, че следва да се приложи §25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/2010 г., в сила от 21.ХІІ.2010 г.) и счита, че тази разпоредба не ограничава етапа на висящност на делото и не визира съдебната инстанция, пред която делото е висящо, а ВКС не следва да я тълкува и прилага стеснително и ограничително. Жалбоподателят сочи, че за понятието висящност на производството, не е от значение датата на подаване на касационната жалба, а датата на исковата молба и висящността на делото до приключването му. Иска определението да се отмени и делото да се върне за разглеждането му по същество. Ответникът по частната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба. С обжалваното определение ВКС, ТК е оставил без разглеждане, като недопустима, касационната жалба на МЗХ - [населено място] срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението, с което са уважени осъдителни искове на [фирма] - [населено място] срещу Министерство на земеделието: за 8977.77 лв. - на основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД и за 3310.99 лв. - на основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Съдът е приел, че съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/ 21.ХІІ.2010 г.), не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела и 10 000 лв. - за търговски дела, като по настоящото дело цената на всеки от обективно съединените искове е до посочените необжалваеми размери. Определението е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско - постановено е по жалба срещу решение, с което са разгледани искове по търговска сделка - въз основа на договор с предмет: извършване на технически дейности за регистрация на земеделски земи, поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне в посочените случаи, предвидени в техническото задание, за изброените землища - договор за изработка, една от страните по който (изпълнителят) е търговец и сделката е сключена с оглед осъществяване на дейността му по занятие, посочена в Р.№8/ 12.І. 1990 г. по ф.д.№8/1990 г. на ЯОС - проучване, проектиране, консултации, инженеринг, инвести -торски контрол. Исковете са с цена до 10 000 лв., касационната жалба е подадена на 28.V.2011 г., затова съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК (редакция Д.в. бр.100/ 2010 г.) въззивното решение не подлежи на обжалване и не се прилага “досегашният ред” по §25 от ПЗР на ГПК. За да е налице висящо производство по см. на §25 от ПЗР на ГПК, вслучая висящо касационно производство, трябва касационната жалба да е постъпила във въззивния съд до влизане в сила на закона 21.ХІІ.2010 г., а касационната жалба е от 28.V.2011 г. Към въпроса налице ли е висящо касационно производство, от който зависи допустимостта на касационната жалба, няма отношение въпросът имало ли е и докога висящо първоинстанционно производство, затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че при постъпила през 2006 г. искова молба, е налице висящо производство по см. на §25 от ПЗР на ЗИД ГПК и доводът, че видът на производството е без значение. Преценката на допустимостта на касационната жалба се извършва с оглед датата на подаването й, от когато е налице висящо касационното производство - производство, което е висящо по см. на §25 от ПЗР на ЗИД ГПК. Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не е подлежало на касационно обжалване, затова правилно с обжалваното определение касационното производство е прекратено поради недопустимост на касационната жалба. Жалбоподателят следва да плати на ответника по частната жалба 300 лв. - разноски за касационното производство По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение