Определение № 381 от 03.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 486/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 10014/13.12.2017 год. от И. Д. С. от [населено място], [улица], чрез процесуалния й представител адв. Д. Б.- САК, срещу въззивно Решение Nо 265 от 08.11.2017 год. по гр.възз.д. Nо 401/2017 год. на ОС- Кюстендил, в частта по сметките. С посоченото решене, постановено в производство за съдебна делба, във втората фаза, по исканията за сметки, е потвърдено Решение Nо 186/2017 г. на РС-Дупница, в частта с която И. С. е осъдена да заплати на Г. С., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, сумата от 2 000 лв./ две хиляди лева/, представляваща разходи за извършени необходими разноски по делбения имот. Със същото ршение е отменен съдебния акт на първата инстанция по отхвърления иск на Г. С. срещу И. С. за заплащане на извършените необходими разноски за сумата над 2 000 лв. до претендирания размер от 6 750 лв. и вместо него е постановено ново решение, с което И. С. е осъдена да заплати сумата от 1 112. 50 лв./ хиляда стои и дванадесет и о.50 лв. / разлика над уважения размер от 2 000 лв. до дължимия от 3 112, 50 лв./, представляващи разходи за сторените необходими разноски. С касационната жалба се поддържа, че в обжалваните части въззивното решение е недопустимо, като постановено по срещу акт в необжалваната част и в нарушение на принципа за забрана за влошаване положението на жалбоподателя, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила, както и необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 и т.3 ГПК. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, с доводи за евентуална недопустимост, респ. очевидна неправилност на въззивното решение. Като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържат доводи, че по въпроса за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото при спазване на разпоредбата на чл. 269 изр. второ ГПК и правото му и евентуално пределите на служебната проверка на първоинстанционното решение въззивното решението е в противоречие с т. 1 на ТР No 1 от 2013 год. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а въпросът за задължението на съда да направи собствен анализ по фактите и правото по спора, е разрешен в противоречие с т. 19 от ТР No 1 от 2001 год. по тълк. дело №1/2000 г. на ОСГК на ВКС. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът по касация Г. Д. С., изготвен от процесуалния му представител адв. З. В.– АК К., с довод, че касационното обжалване не следва да се допуска, респ. касационната жалба, в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника по касацията сумата от 2 000 лв. като неоснователна следва да се остави без уважение. Претендират се разноски в размер на 300 лв. Съставът на ВКС- второ отделение, като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал.1 т.1 и ал. 2 ГПК и доводи на защитата и предпоствките на чл. 280 ал.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваем съдебен акт, с които е разрешен облигационен спор с цена на иска над 5 000 лв. във втората фаза на делбата и е процесуално допустима. Настоящият състав като прецени доводите на касатора и защитата му, намира, че касационното обжалване следва да се допусне. Доколкото правилото за забрана влошаване положението на жалбоподателя – чл. 271, ал.1 ГПК законодателно е уредено като относимо към правилността, а не към допустимостта на въззивното решение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, пред. второ ГПК за служебно допускане на въззивното решение, постановено в нарушение на този принцип, до касационно обжалване. Поставеният в тази насока правен въпрос за рамката и границата на правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото при спазване на разпоредбата на чл. 269 изр. второ ГПК и правото му и евентуално относно пределите на служебната проверка на първоинстанционното решение, е обусловил изхода на спора, поради което предвид доводите за несъобразяването на въззивното решение с дадените задължителни разяснения по т. 1 на ТР No 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съставлява основание да се допусне касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. По поставения втори процесуално правен въпрос, настоящият състав намира, че не може да се допусне касационно обжалване. Обжалваното решение не е противоречи на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, тъй като въззивният съд е съобразил изцяло парвомощията си на втора първа инстанция, която е длъжна да извърши собствена преценка на събраните от нея и от първоинстанционния съд доказателства и след обсъждане на доводите и възраженията на страните да постанови свое решение, което да отразява нейната решаваща, а не проверяваща дейност. Доколкото с касационната жалба не се отрича такава дейност да е извършена от съда, а се релевира довод, че резултатът от тази дейност е довел до постановяване на порочно решение, след неправилен анализ на факти и доказателства и некредитиране на част от тях, то по естеството си въпросът съставлява оплакване за нарушаване на процесуалните правила при вземане на решението, на което оплакване ще бъде даден отговор с решението на касационната инстанция по същество. При допускане на касационно обжалване, страната - касатор дължи внасянето на пропорционална ДТ от 2 % върху цената на иска, равняваща се на ДТ платена за въззивно обжалване, която в случая е 25 лв. / двадесет и пет лева/ в седмичен срок от съобщението за задължението. В случай на неизпълнение, касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и ал. 2 ГПК