Определение № 1052 от 11.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 432/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от С. А. И. чрез нейния пълномощник адв. К. А. срещу определение № 12 757 от 12.12.2022 г. по ч.гр.д. № 11823/2022 г. на Софийски градски съд. В частната касационна жалба са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 12, ал.1 ПВп в смисъл, че за вписване на исковата молба следва да бъде представен оригиналът на същата, като не е съобразил, че пред съдията по вписванията е представен издаден от Софийския районен съд заверен препис, който удовлетворява изискването на закона, в каквато насока са били наведените в частната жалба доводи. Иска се атакуваното определение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Подлежи ли на вписване по чл. 12, ал.1 ПВп препис от исковата молба, респ. препис от подлежащ на вписване препис от отговор на исковата молба, който препис е издаден от съда, или следва да се представя за вписване оригинал. 2. Относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни. По първия въпрос се позовава на противоречие с определение № 157 от 01.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3014/2019 г. на ВКС, І г.о., а по втория- на решение № 448 от 30.11.2011 г. по гр.д. № 100/2011 г. на І г.о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д. № 241/2011 г. на І г.о. и решение № 43 от 04.06.2014 г. по т.д. № 213/2012 г. на ІІ т.о. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба, подадена от С. А. И. против определение № 1627 от 21.10.2021 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд-София, с което се отказва вписване на отговор на исковата молба, поискано от жалбоподателката със заявление вх. № 7951 от 21.10.2022 г. Съдът е приел, че Службата по вписванията е била сезирана със заявление за вписване на отговор на искова молба по иск за делба, подаден от С. И., съдържащ искане за включване в делбената маса и на други имоти, собственост на общия наследодател, който отговор е постъпил в съда с вх. № 25039080 от 04.03.2021 г. Приел е, че по съдържанието си този отговор следва да се разглежда като иск за делба на посочените в него имоти, и затова подлежи на вписване по аргумент от чл. 11 във вр. с чл. 4, б.”з” ПВп. За да потвърди отказа на съдията по вписванията да впише отговора на исковата молба, съдът е приел, че за извършване на вписването е необходимо, съгласно чл. 12 ПВп, да се представи оригиналът на исковата молба. Тъй като в случая със заявлението си жалбоподателката е представила преписи от отговора на исковата молба, а не оригинала на същия, съдът е направил извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 12, ал.2 ПВп, поради което отказът се явява законосъобразен. Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд по първия от поставените от жалбоподателката правни въпроси - подлежи ли на вписване по чл. 12, ал.1 ПВп препис от исковата молба, който препис е заверен от съда, или следва да се представя за вписване оригинал. В определение № 157 от 01.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3014/2019 г. на ВКС, І г.о. /постановено от настоящия състав/ е прието, че изискването на чл. 12 ПВп за представяне за вписване на оригинал от исковата молба не следва да се разбира буквално. Смисълът на това изискване е да се обезпечи идентичност на постъпилата в съда искова молба с представената за вписване. Тази цел се постига с наложилата се в голяма част от съдилищата практика съдът да издава заверен препис от постъпилата пред него искова молба, която ищецът да представи за вписване, тъй като официално завереният от държавен орган препис има същата доказателствена сила, каквато има и оригиналът. Целта на вписването на исковите молби е да се оповести по отношение на трети лица наличието на висящ правен спор относно определен недвижим имот, а в посочените в закона случаи – и да осигури противопоставимост на правата на ищеца срещу правата на трети лица, придобити след вписването. В съответствие с тази цел разпоредбата на чл. 12, ал.1 ПВп предвижда, че се вписват или отбелязват само искови молби, които са постъпили в съда и по които е събрана дължимата държавна такса. Съгласно разясненията, дадени в т.6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдията по вписванията, сезиран с искане за вписване на искова молба, проверява дали същата е от категорията на исковите молби, подлежащи на вписване съгласно ЗС и ПВ, дали е подадена в съда и дали отговаря на изискванията на чл. 6 ПВп относно индивидуализацията на страните и имота. За нуждите на вписването на исковата молба изпълнението на тези законови изисквания може да бъде доказано и със заверен от съда препис от исковата молба, съдържащ означение на данните по чл. 34 от Правилника за администрацията в съдилищата-регистрационният номер, датата на постъпване, заверка на верността на преписа с оригинала, по който е образувано делото, удостоверени с подпис на длъжностното лице - съдебен служител, тъй оформен по този начин, преписът се ползва със същата доказателствена сила, както и оригиналът на исковата молба. Като е приел друго, в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика, съставът на Софийски градски съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а преписката върната на съдията по вписванията за извършване на вписване на исковата молба. Водим от гореизложеното съдът