Определение № 2648 от 20.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3236/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Слави –Славомир Георгиев” /в несъстоятелност/ срещу въззивно решение № 15 от 27.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 186/2024 г. на Кърджалийския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 150 от 20.03.2024 г. по гр. д. № 277/2023 г. на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против „Истейт Инвестмънтс“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание изтекла придобивна давност в периода от 01.01.2003 г. до датата на предявяване на исковата молба - 10.03.2023 г., на поземлен имот с идентификатор 40909.21.9 по КККР на гр. Кърджали, с адрес на поземления имот: гр. Кърджали, п.к. 6000, „Стопански двор“, с площ от 865 кв. м, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 40909.21.9.1, със застроена площ от 145 кв. м, както и всички подобрения и приращения в имота. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижими имоти и за учредяване на сервитут, обективиран в нот. акт № 25/06.03.2020 г., ответното дружество се легитимира като собственик на процесния имот. Продавачите по договора Г. М. Г. и П. П. Г. са се легитимирали като негови собственици с нот. акт № 19/2015 г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка. Ответното дружество е заплащало ежегодно всички местни данъци и такси по отношение на закупения имот, а също така е манифестирало и защитавало правото си на собственост върху него в производството по т. д. 63/2020г. на КОС, водено от „Герис консулт“ ЕООД на основание чл. 135 от ЗЗД срещу него и Г. Г. и П. Г.. При липса на представени от ищеца доказателства в подкрепа на твърденията му, изложени в исковата молба, за което са му дадени надлежни указания от първоинстанционния съд по реда на чл. 146 ГПК, предявеният иск е приет за неоснователен. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Какво друго, освен несмущавано владение, следва да докаже страната, която се позовава на придобивна давност“; 2. „Не следва ли и двете страни да докажат давността, на която се позовават“. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата „Истейт Инвестмънтс“ ЕООД е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставена от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя обективните рамки, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. / Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице, тъй като поставените въпроси са общотеоретично формулирани и не предполагат даването на конкретни принципни отговори, нито кореспондират на данните по делото и приетото от съда, поради което не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Наред с това в изложението на касатора не се сочи никой от допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК, нито решението страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, като то не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6500 лв. С оглед разпоредбите на чл. 5, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да се превалутира, като се присъдят 3323,40 евро. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,