Определение № 209 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1742/2011 г.

Производството е образувано по касационна жалба на А. Н. Т. от [населено място], срещу решение от 29.10.2010г. по гр.д.№3493/2006г. на Софийски градски съд, в частта, с която е обезсилено решение от 02.06.2005г. по гр.д.№6958/2004г. на Софийски районен съд в частта, с която частично е отменен н.а.№110/2004г. за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е постъпило становище от ответниците по жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: С обжалваната част на въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която частично е отменен н.а.№110/2004г. за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл.431, ал.2 ГПК/отм./. Въззивният съд е приел, че нотариалните актове, с които се извършват правни сделки, не могат да бъдат отменявани на основание чл. 431, ал.2 ГПК/отм./, който е средство за защита от правните последици на охранителен акт. При нотариалните актове, с които се извършват правни сделки, правата на ищеца ще бъдат защитени с вписването на влязлоот в сила решение по иска с правно основание чл.26 ЗЗД, с което ще се оповести на трети лица, че сключеният договор за продажба не легитимира купувача като собственик на имота. Посочени е задължителна съдебна практика - решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове наличие на основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, се позовава на противоречива практика по разрешения с обжалваното решение правен въпрос. Върховният касационен съд е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивния съд, с което е разрешен правен въпрос: „”Подлежат ли на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК конститутивните нотариални актове, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот или този ред е приложим само за констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот”, по който е образувано тълкувателно дело №3/2012 на ОСГК на ВКС. С оглед на това производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК до приключване на производството по тълкувателното дело. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.