Определение № 134 от 31.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 441/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Винарна Добрич“ООД против определение № 4495/03.12.2021г. по ч.т.д. № 20213001000663/2021г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение №260377/30.09.2021г. по т.д. № 206/2020г. по описа на ОС-Добрич, с което е отхвърено искането на частния касатор за допълване на определение № 260307/12.07.2021г. в частта на разноските. В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд не е съобразил, че с допълнителната искова молба ищецът не е продължил да поддържа предявения иск, а само е поискал присъждане на разноски. Следователно ответникът е станал повод за завеждане на делото и следва да понесе отговорността за извършените от ищеца разноски. Иска се отмяна на обжалваното определение и допълване на прекратителното определение на ДОС в частта на разноските. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, а именно: 1/ Може ли да се вмени във вина на ищеца и да не му бъдат присъдени сторените от него разноски, ако същият в съответствие с чл.372, ал.2 ГПК е взел становище по отговора на исковата молба след като му е връчен, без да иска в допълнителната искова молба продължаване на производството по делото, а само присъждане на разноски?; 2/ Следва ли да се изяви изрично отказ от иска, ако следствие действията на ответника след завеждане на делото възникнат отрицателни процесуални предпоставки за хода на делото - отпада правният интерес, т.е искът се окаже недопустим? Въпросите са въведени при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното определение със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 6/2021г. на ОСГТК на ВКС. Сочи се и хипотеза на „очевидна неправилност“ по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът по частната жалба – Агенция за публичните предприятия и контрол, не е подала отговор. Настоящия състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определението си въззивният съд е приел, че процесуалното поведение на ищеца по първоинстанционното дело - не се е отказал веднага от иска, когато е узнал, че ответникът е заличил процесната законна ипотека, а е подал допълнителна искова молба и е поискал да не се прекратява производството по делото, той е поддържал висящността на процеса. Поради което е счел, че не може да бъде приложена по аналогия нормата на чл.78, ал.2 ГПК и макар правният интерес на ищеца от предявяване на иска да е отпаднал след завеждане на делото, то в конкретния случай при прекратяване на производството не му се дължат разноски. След преценка на доводите на частния касатор в частната жалба и изложението към нея, съдът намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Поставените правни въпроси не се явяват обуславящи изхода на спора, тъй като не съответстват на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. Мотивите на решаващия състав съдържат констатация, че ищецът с допълнителната искова молба е продължил да поддържа искането си за произнасяне по същество на спора, т.е. не е поискал прекратяване на производството с оглед извършените след завеждане на иска действия от ответната агенция по заличаване на процесната ипотека. Частният касатор поддържа доводи за друга фактическа обстановка – с допълнителната искова молба само е поискано присъждане на разноски. Във фазата по селекция на частната касационна жалба касационната инстанция няма правомощие да извършва проверка по същество на жалбата и да преценява оплакванията за необоснованост и допуснати процесуални нарушения, към които насочват така формулираните въпроси. Следва да се има предвид, че разноските в процеса и обосноваността на тяхното извършване се преценява при съпоставяне на фактически преприетото от страните процесуално поведение спрямо дължимото. В случая прекратяването на производството по делото е настъпило независимо и въпреки предприетата от ищеца линия за защита. Първоинстанционният съд с влязло в сила определение е прекратил производството по делото, като искането на частния касатор в допълнителната искова молба е било в противоположен смисъл. Не е налице и хипотеза на очевидна неправилност по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, доколкото позоваването е бланкетно и частният касатор не обосновава никакъв довод в тази в връзка, а и преценени конкретните му оплаквания не разкриват характеристиките на соченото основание. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд