Определение № 639 от 04.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 2041/2014 г.

Производството е по чл. 282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от [фирма], чрез пълномощници адв.А. В. и адв. М. И., с представено доказателство за упълномощаването им от представляващия дружеството по упълномощаване от Изпълнителния директор Ж. Л. – Л. М., за спиране изпълнението на решение № 1276 на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, постановено на 23.06.2014 год. по т.д. № 1904 / 2014 год.. Със същото е частично отменено решение от 21.02.2013 год.по т.д.№ 1252 / 2011 год. на Софийски градски съд, Гражданско отделение – 13 състав, в частта в която е уважена претенция за сума от 16 178,40 лева, на основание чл. 266 ал.1 ЗЗД, както и в частта по уважена претенция за сума от 6 384 евро, като същите са отхвърлени,както и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му част, с която са уважени предявените от [фирма] обективно съединени искове, съответно: с правно основание чл. 266 ал.1 ЗЗД – за сумата от 65 023,51 евро / с левова равностойност 127 174,93 лева и с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД – за сумите от 2400 лева, 603,18 лв., 2 268,14 лева, както и за сума от 19 626,45 лева - неоснователно усвоена банкова гаранция, ведно с присъдена законна лихва върху всяка от главниците от предявяването на исковата молба.Дължимата съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК парична гаранция, съизмерима с присъдения общ размер по всички главници възлиза на 152 072,70 лева, като е внесена сума от 164 254,70 лева по сметката за обезпечения на ВКС на 30.07.2014 год.. Сумата е надвнесена с оглед претендирано спиране изпълнението и в частта по присъдените в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство, в размер на 12 182 лева, които не са допустим предмет на настоящата молба. При така установените обстоятелства настоящият състав приема, че искането за спиране е частично основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК, само в частта по присъдени в полза на ищеца вземания в размер на 65 023,51 евро и 19 626,45 лева / над 10 000 лева предвид законодателно определения минимален праг за обжалваемост на решения по търговски дела / или до размера на сумата от 146 801,38 лева. Касационната жалба е подадена / вх. № 9368 от 30.07.2014 год. /, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, считано от уведомяване на страната, с връчване препис от обжалваното решение - на 30.06.2014 год. и е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл.284 ГПК. Внесено е съответно по размер, съгласно чл. 282 ал. 2 т.1 ГПК, обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение