Определение № 5314 от 20.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4170/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Аеропак инженеринг“ ООД против определение № 1717/08.07.2024 г., постановено по гр.д.№ 754/2024 г. от 6-ти състав на САС. От ответниците по частната касационна жалба е постъпил писмен отговор от Министерство на финансите на РБ, с който се оспорва жалбата. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на първоинстанционен съд в частта, с която е прекратено производството по делото по предявени от ищеца – жалбоподател в настоящото производство искове против СРС и СГС с правно основание чл.2б ЗОДОВ. В останалата част, по предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД, опрделението, с което е прекратено производството е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от СОС. С определението си, в обжалваната част, съдът е приел, че ищецът с молба от 17.10.2023г. по описа на СОС, във връзка с указания на съда от 22.08.2023г., е уведомил съда, че не е инициирал процедура за вреди по глава III „а“ ЗСВ пред Министерство на правосъдието, няма номер на преписка за такава процедура, не му е предлагано обезщетение и не е приемал такова. Въз основа на това съдът е приел, че след като не е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на гл. III-а от ЗСВ, предявените искове с правно основание чл.2б ЗОДОВ срещу СРС и СГС са процесуално недопустими, поради което в тази част обжалваното определение е потвърдено. По основния и решаващ довод на въззивния съд, се сочи правен въпрос, приложима ли е разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗОДОВ в случаите, в които се касае за нарушен разумен срок в заповедното производство, а не по спорно производство. По този въпрос е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд. Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ установява особена абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за наличието на която съдът следи служебно, а именно – искът е допустим, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на гл. III-а от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Разпоредбата на чл.2б и чл.8 ЗОДОВ не прави разграничение между исково и заповедно производство, в рамките на което е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, поради което не следва по тълкувателен път по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК да се прави подобно разграничение. Като е съобразил горното, съдът не е допуснал противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, като не са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото цитираните по-горе разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване. По останалите правни въпроси съдът не се е произнасял, поради което не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване по тях. Не е налице и очевидна неправилност на определението на САС, доколкото същата се обосновава с доводи за обратното тълкуване на посочения по-горе правен въпрос. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС