Определение № 1285 от 18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4101/2024 г.

намира следното: Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №159/24 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу Р. К. и Д. Й. с пр. осн. чл.26, ал.5, вр. с чл.17, ал.1 ЗЗД – за прогласяване на нищожността на договор за дарение на 1/8 ид.ч. от недвижим имот – ПИ с идентификатор *** / представляващ земеделска земя/, сключен между ответниците с нот. акт №*** г. на посочения нотариус, като привиден, прикриващ продажба на имота и за разкриване на прикритата сделка. Отхвърлен е и предявеният между същите страни обусловен иск с пр. осн. чл.33, ал.2 ЗС – за изкупуване от ищцата на идеалните части от правото на собственост на отв. Р. К. върху ПИ с идентификатор *** по ККР на гр. В. Т. с посочен административен адрес и площ от 1 448 кв.м. при условията, описани в нот. акт за продажба на недвижим имот №*** г., сключена между ответниците при същия нотариус. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, но е недопустима на осн. чл.280, ал.3,т.1 ГПК. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване поради цената на всеки от двата иска, определена на осн. чл.69, ал.4, вр. с ал.2 ГПК/ в този см. опр. по гр.д. №282/12 г. на второ г.о. на ВКС, опр. по гр.д. №6889/13 г. на второ г.о. на ВКС и др./, която е под 5 000 лв.. Данъчната оценка на недвижимия имот – предмет на двата иска, е 287,40 лв., съгласно приложеното на л.10 от делото на РС удостоверение за данъчна оценка. Поради изложеното касационната жалба следва да остане без разглеждане като недопустима и ВКС на РБ, трето г.о.