Определение № 684 от 09.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 937/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. М., М. А. Г. и Л. М. И. - всички чрез адв. Е. П. от САК, срещу решение № 293 от 13.12.2019 г., постановено по в. т. д. № 350/2019 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С посоченото решение, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 63 от 22.07.2019 г. по т. д. № 99/2018 г. на Окръжен съд - Ловеч, са отхвърлени предявените от Н. К. М., М. А. Г. и Л. М. И. против „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 13.08.2015 г. смърт на Г. А. Г. в размер на по 100 000 лв. - част от вземания за обезщетение с общ размер 200 000 лв., и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявените искове със законните последици. Касаторите поддържат, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е отчел поотделно и в съвкупност фактите, релевантни за установяване на изключителната и дълбока емоционална връзка между всяка от тях и починалата Г. Г. и за размера на дължимите обезщетения. Навеждат оплаквания, че решението на въззивния съд не съдържа мотиви в подкрепа на извода за липса на изключителност в отношенията им с починалата, а отхвърлянето на исковете е мотивирано само с общи принципни положения, без анализ на спецификата на конкретния случай. Позовават се на необсъждане на възражения и доводи във въззивната им жалба (без да ги конкретизират) и на неправилна преценка на свидетелските показания, ангажирани с цел установяване на предпоставките за присъждане на претендираните обезщетения. Излагат съображения, че отричането на правото им да получат обезщетения при доказани по несъмнен начин неимуществени вреди от смъртта на близката им родственица противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на РБ и с чл.20 и чл.47 от Х. на основните права в ЕС равенство на всеки пред закона. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формално е посочено и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД със седалище в [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Велико Търново е приел, че ищците Н. М., М. Г. и Л. И. не са доказали материалноправната си легитимация по предявените срещу „ДЗИ - Общо застраховане” АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на починалата при ПТП на 13.08.2015 г. Г. Г. - сестра на първите две ищци и внучка на третата ищца. Въззивният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че смъртта на Г. Г. - на 11 г., е причинена виновно и противоправно от водач на превозно средство, срещу когото е постановена осъдителна присъда, задължителна за гражданския съд в пределите на чл.300 ГПК, и че към момента на реализиране на увреждащото ПТП водачът е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника „ДЗИ - Общо застраховане” АД. От показанията на свидетелите К. М. (майка на пострадалата Г. и на ищците Н. М. и М. Г.), М. Д. и М. М. съдът е приел за установено, че Г. и сестрите й са живели в едно домакинство, отраснали са заедно, ходили са заедно на училище, били са неразделни, не са се карали, по-големите сестри са обгрижвали по-малката Г.; между трите сестри са съществували близки и топли отношения, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Въз основа на показанията на свидетелката М. М. съдът е счел за доказано, че ищцата Л. И. е поддържала близки и топли отношения с внучката си Г., посещавала е често дома й, грижила се е за нея от раждането й, обичала я е много. Обстоятелството, че всяка от ищците е претърпяла морални болки и страдания по повод внезапно причинената смърт на Г., не е поставено под съмнение от въззивния съд. Съобразявайки възприетата фактическа обстановка по спора, въззивният съд е счел, че за да се произнесе по основателността на предявените искове, следва да прецени дали ищците, които са извън кръга на най-близките по смисъла на ППВС № 4/1961 г. на починалата Г., имат право да получат обезщетение за претърпените по повод на смъртта й неимуществени вреди с оглед разрешенията, възприети от ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. При извършване на преценката на предпоставките за присъждане на обезщетение въззивният съд е изходил от разясненията в съобразителната част на тълкувателното решение, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. се допуска като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето, което претендира обезщетение, да се породи особена близост, оправдаваща от гледна точка на справедливостта получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от смъртта му, както и че за присъждането на обезщетение на бабите/дядовците и на братята/сестрите, които в традиционните за българското общество отношения са част от най-близкия родствен и семеен кръг, не е достатъчна формалната връзка на родство, характеризираща се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, а е необходимо претендиращият обезщетение да докаже, че поради съдържанието на създадената с починалия родственик особено близка житейска връзка е понесъл морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания и дават основание да се направи изключение от правилото, че легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на близък са само лицата, изброени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. Като е взел предвид установеното от свидетелите действително съдържание на връзките между всяка от ищците и починалата Г. и интензитета на вредите, за които се претендира обезщетение, въззивният съд е направил извод, че нито една от ищците не е доказала наличието на особено близка привързаност (трайна и дълбока емоционална връзка) с починалата, която да има извънреден характер и да покрива предвиденото в тълкувателното решение изключение, както и проявлението на значителни по интензитет и продължителност морални болки и страдания, извън традиционно присъщите за съответната степен на родство. Като допълнителен аргумент за отричане на материалноправната легитимация за получаване на обезщетение въззивният съд е изтъкнал и обстоятелството, че при наличие на живи родители, съответно на живи деца, с които ищците са в отлични отношения, не може да се приеме, че починалата сестра, съответно внучка, е била техният най-близък човек и че нейната смърт им е причинила неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет обичайните за връзката между сестри, съответно между баба и внучка. В зависимост от изводите, до които е достигнал, въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявения от Л. И. иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) - изцяло, и предявените от Н. М. и М. Г. искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликите над 40 000 лв. до претендираните по 100 000 лв., и след отмяна на решението в осъдителната част е отхвърлил изцяло исковете на Н. М. и на М. Г.. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са се позовали на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните „съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси”: „ 1. Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства, възражения и защитни позиции на страните като изложи мотиви в тази връзка; Следва ли съдебното решение да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва ли да изложи мотиви за това; 2. Спадат ли сестрите и бабите към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, в случай, че е налице особена близост между ищеца /внука/ и починалия; 3. Следва ли при формиране на вътрешното си убеждение съдът да обсъди събраните по делото доказателства, въз основа на което да направи изводите си за съществуване или не на факт”. Преценени във връзка с мотивите към обжалваното решение, поставените въпроси не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК - да са обусловили формирането на решаващите правни изводи на въззивния съд. За да отхвърли исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и след преценка на установените въз основа на тях правнорелевантни факти е достигнал до извод, че ищците не са доказали активната си материалноправна легитимация, т. е. правото да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалата при ПТП тяхна родственица, съобразно задължителните за съдилищата в Република България постановки в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е отрекъл нито близостта в отношенията между ищците и починалата, нито проявлението на неимуществени вреди в правната сфера на ищците вследствие смъртта на тяхната сестра/внучка, а въз основа на доказателствата по делото е формирал извод, че съществувалите житейски връзки и интензитета на вредите не покриват изведеното в тълкувателното решение изискване за изключителност. В мотивите към въззивното решение е даден отговор на всички въведени с въззивната жалба на ищците - сега касатори, оплаквания и доводи, като несъгласието на касаторите с изводите на въззивния съд не е основание решението да се допусне до касационен контрол. Предвид съдържанието на мотивите и обективираните в тях изводи на съда, съставът на ВКС не констатира противоречие на въззивното решение със сочената в изложението задължителна съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, и с казуалната съдебна практика в решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 97/02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 151/30.07.2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 45/25.06.2019 г. по гр. д. № 1466/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. Поради изложеното няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано и с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, заявено по отношение на въпросите: „ 1. При изследване на въпроса дали ищецът попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно постановеното в Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС допустимо ли е съдът да изхожда изцяло от общите принципни положения и житейски достоверното в отношенията между внуци и баби и дядовци, братя и сестри, без да отчете спецификата на процесния случай; 2. Допустимо ли е съдът да не обсъжда всички доказателства по делото при положение, че не ги приема за достоверни; 3. Допустимо ли е съдът да отхвърля като неоснователен и недоказан иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра в резултат на непозволено увреждане от престъпление само въз основа на обстоятелството, че ищцата има живи родители; 4. Допустимо ли е съдът да отхвърля като неоснователен и недоказан иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на внучка в резултат на непозволено увреждане от престъпление само въз основа на обстоятелството, че ищцата има живи деца и други внуци; 5. Наличието на други живи роднини изключва ли възможността между ищеца и починалата сестра/внучка да е съществувала изключително близка и трайна емоционална връзка; 6. Допустимо ли е съдът да мотивира решението си, позовавайки се на неустановени и непосочени от страните по делото факти и обстоятелства”. В съдържанието на така формулираните въпроси са инкорпорирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради което въпросите не могат да се квалифицират като правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и да послужат като общо основание за достъп до касационен контрол. Следва да се отбележи и това, че въпросите по т.3 - т.5 съдържат погрешна трактовка на решаващите изводи, с които въззивният съд е отхвърлил исковете по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), а именно - недоказване от ищците на активна материалноправна легитимация за получаване на претендираните обезщетения съобразно критериите, възприети в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС - особено близка връзка с починалото лице, която има изключителен характер от гледна точка на традиционните за българското общество близки отношения между сестри, респ. между баба и внучка, и претърпени неимуществени вреди, които по интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за подобни връзки на родство. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е бланкетното позоваване на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, без излагане на доводи в какво се изразява значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. Основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е посочено формално и касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Ответникът по касация не е претендирал разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което разноски не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,