Определение № 1476 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 883/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ситиком Рила“ ЕООД, подадена от пълномощника на дружеството адв. М. А., срещу определение № 330 от 25.01.2014 г. по гр. д. № 2057/2023 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което поради просрочие е оставена без разглеждане касационна жалба на „Ситиком Рила“ ЕООД против въззивно решение от 03.02.2023 г. по в. гр. д. № 9 265/2021 г. на Софийски градски съд и производството по гр. д. № 2 057/2023 г. по описа на ВКС, III ГО, е прекратено.88 частна жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане за отмяната му. Жалбоподателят счита изводите на съда, че обжалваното с касационната жалба въззивно решение по в. гр. д. № 9 265/2021 г. на Софийски градски съд му е връчено редовно, за неправилни. Поддържа, че след като дружеството е имало упълномощен адвокат, съдът е следвало нему да връчи съобщението за изготвеното въззивно решение, а не на „Ситиком Рила“ ЕООД чрез С. Х. – служител (мениджър) на „Ситиком Рила“ ЕООД, приел книжата в канцеларията на юридическото лице, находяща се в [населено място], [улица], ет. 2, на 16.02.2023 година. Счита, че въззивният съд е нарушил тази поредност при връчване на въззивното решение, който пропуск съставът на ВКС, постановил обжалваното в настоящото производство определение, отказал да зачете. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима- обжалваният съдебен акт не е постановен от въззивен съд, а от състав на ВКС, прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2 ГПК, а не при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1, вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както погрешно счита жалбоподателят. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Срокът за касационно обжалване на въззивното решение е едномесечен и тече от връчване на препис от решението на страната - чл. 283 ГПК. Съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, изтича в последния му ден. Препис от въззивното решение от 03.02.2023 г. по в. гр. д. № 9 265/2021 г. на Софийски градски съд е връчен на „Ситиком Рила“ ЕООД чрез С. Х. – служител (мениджър) на това дружество, приел книжата в канцеларията на юридическото лице, находяща се в [населено място], [улица], ет. 2, на 16.02.2023 година. Това е адресът, на който се намира седалището на дружеството, от който то е редовно призовавано за откритите съдебни заседания и който е посочен във всички писмени изявления на страната до съда – отговор на исковата молба, заявление с вх. № 122543/14.06.2022 г. по описа на СРС от адв. Ф. Р. – пълномощник на „Ситиком Рила“ ЕООД, въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, заявление с вх. № 142037/07.07.2022 г. по описа на СРС от адв. Ф. Р.. Срокът за касационно обжалване на решението, изчислен съобразно правилото на чл. 60, ал. 3 ГПК, е изтекъл в края на работния 16.03.2013 година. Касационна жалба с вх. № 25818 от 20.03.2013 г. е подадена един ден по-късно, на 17.03.2023 г., чрез системата за сигурно електронно връчване, поради което определението, с което е оставена без разглеждане като просрочена, е законосъобразно. Неоснователни са оплакванията срещу редовността на връчване на Решение № 559 от 03.02.2023 г. по въззивно гр. д. № 9265/2021 г. на Софийския градски съд на „Ситиком Рила“ ЕООД. Вярна е поддържаната от жалбоподателя теза, че при наличие на упълномощен адвокат, какъвто е настоящият случай, съобщенията по делото трябва да се връчват нему. В този смисъл са и Определение № 350 от 24.06.2009 г. по дело № 362/2009 г. на ВКС, I ГО, както и Определение № 86 от 24.02.2014 г. по ч. гр. д. № 7620/2013 г. на ВКС, I ГО, Определение № 277 от 14.06.2011 г. по ч. гр. д. № 134/2011 г. на ВКС, I ГО, Определение № 157 от 3.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1059/2015 г., I ГО и други. Целта на връчването на представител е да се гарантира правото на защита (на активно участие) на страната в процеса, но не и да се изключи личното уведомяване, независимо от наличието на пълномощник по делото. В този смисъл, ако съдебните книжа са връчени на страната - юридическо лице или търговец - на адреса на управление по правилото на чл. 50 ГПК и те са получени от някое от лицата по чл. 50, ал. 3 ГПК, страната е уведомена лично, а връчването е извършено редовно и произвежда предвидените в закона последици, въпреки неспазването на поредността по чл. 38 и чл. 39, ал. 1 ГПК, която не е безусловна (в този смисъл са Определение № 85 от 27.03.2017 г. по ч. гр. д. № 503/2017 г., ВКС, III ГО, Определение № 658 от 19.12.2016 г. по ч. т. д. № 1991/2016 г., ВКС, II ТО, Определение № 277 от 01.07.2016 г. по ч. т. д. № 1354/2016 г., ВКС, I ТО Определение № 4239 от 17.11.2022 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3850/2022 г., I ГО и др.). Нещо повече - ако съобщение е било връчено, както на страната лично, така и чрез нейния пълномощник по делото или чрез посочен от нея съдебен адресат, страната се счита за уведомена за извършените процесуални действия или за процесуалните действия, които предстоят, от момента, в който най-рано й е било връчено адресираното до нея съобщение по посочените способи (Определение № 46 от 6.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 566/2011 г., II ГО, Определение № 520 от 22.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3610/2015 г., IV ГО, Определение № 137 от 14.03.2016 г. по ч. т. д. № 45/2016 г., на ВКС, II ТО, Определение № 563 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 303/2011 г., на ВКС, II ТО). Отнесени към разглежданата хипотеза, посочените разяснения установяват редовност при връчването на съобщението за изготвеното въззивно решение от 03.02.2023 г. на „Ситиком Рила“ ЕООД на 16.02.2023 г. - този начин на връчване съответства на формулирания в чл. 54 от ГПК принцип, че целта е съобщението действително да достигне до адресата. По тези съображения, като е оставил без разглеждане касационната жалба на „Ситиком Рила“ ЕООД като процесуално недопустима и е прекратил образуваното въз основа на нея производство, Върховен касационен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение