Определение № 2208 от 09.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1913/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Л. С. и по насрещна касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуални представители, против Решение № 212 от 10.05.2023 г. по в. гр. д. № 486/ 2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение № 292 от 20.05.2024г., с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 9 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 369/2020 г. на Районен съд – Елена, като краен резултат ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на Р. Л. С. допълнително сумата от 2 000 лв., над присъдените от първата инстанция 8 000 лв., или общо сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 27.05.2020г., дължими по валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2020 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за разликата над 10 000 лв. до пълния му предявен размер от 15 000 лв., като неоснователен.

Касаторът Р. Л. С. обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на претенцията й за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., а насрещната касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД е насочена срещу частта на въззивния съдебен акт, с който като краен резултат на ищцата е присъдено обезщетение над сумата от 1 000 лв. до 10 000 лв.

В касационната жалба на Р. Л. С. се поддържа, че в обжалваната от нея част атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Излага съображения срещу размера на обезщетението, който намира за занижен поради неотчитане в достатъчна степен от въззивния съд на тежестта на болките и страданията, както и поради несъобразяване с икономическата обстановка и инфлационните процеси в страната към момента на настъпване на деликта.

Допускането на касационното обжалване този касатор обосновава с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:

1. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? За да се гарантира правилно приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени в ППВС № 4/68г., следва ли съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка и значението на всяко едно от тях спрямо справедливото обезщетение ?;

2. Следва ли при определяне справедлив размер на обезщетението съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси в страната? Достатъчно ли е формалното сочене, че се отчита икономическото състояние в страната, без реално да се обсъди как се отразява то върху определения справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди ?;

3. Нарушен ли е принципът на справедливост и задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетение в много по-нисък размер от определените такива за аналогични случаи, но при лимит многократно по-малък от процесния ?;

4. При определяне размера на неимуществените вреди, вследствие на причинените телесни повреди, следва ли да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди ?

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с противоречие между изводите, до които е достигнал въззивния съд, и практиката на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 4/1968 г.; Решение № 39 от 07.05.2020г. по т.д. № 1184 от 2019г. на ВКС; Решение № 128 от 01.08. 2017 г. по т.д. № 231/2016г. на ВКС, II т.о.; Решение № 93 от 23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о.; Решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/ 2012 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 158 от 28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. По поставените въпроси се сочи, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументирана с довода, че отговорът по тях би допринесъл за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

В подадената от ЗД „Бул Инс“ АД насрещна касационна жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяната му и присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции.

Допускането на касационното обжалване касаторът основава на наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Определянето на справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди, прилагането на чл.52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това във връзка с ППВС № 4/68 г. и практика на ВКС по чл.290 ГПК, за прилагането на чл.52 ЗЗД;

2. Ако икономическата конюнктура в страната е критерий за определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД (Решение № 59 от 29.04.2010 г. на ВКС, II т. о.), то в условията на икономическа криза - световна и национална, следва ли да се намаляват обезщетенията за неимуществени вреди, определяни по чл.52 ЗЗД и съдебната практика отразява ли правилно състоянието на икономиката и застрахователния пазар при определяне на обезщетенията ?

Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е обосновано с противоречие между приетото от въззивната инстанция и практиката на ВС и ВКС, обективирана в: ППВС № 4/68 г.; т. 9 от ППВС № 7/78 г.; Решение № 831 от 18.12.2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 589 от 16.11.2010 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 261 от 31.03.2010 г. на ВКС, III г. о. и др.

Ответникът по насрещната касационна жалба Р. Л. С. в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните, данните по делото и допустимостта на обжалването, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, съответно по чл. 287, ал.2 ГПК, и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от Р. Л. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., получени в резултат на ПТП, реализирано на 27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователното дружество, предвид противоправното поведение на водача на МПС, отговорността на който е застрахована по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, като е уважил иска частично за сумата от 8 000 лв.

Сезиран с жалби и от двете страни, като от ищцата – в отхвърлителната част за разликата над присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 8 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., а от ЗД „Бул Инс“ АД ЗАД – в осъдителната част над 1 000 лв. до присъдените 8 000 лв., по единствения спорен във въззивното производство въпрос за размера на присъденото обезщетение, въззивният съд след анализ и преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно-медицинската експертиза е приел, че същото е несправедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по време на възстановителния процес, както и наличието на негативни психо-емоционални преживявания от страна на пострадалата непълнолетна. Съдът е посочил, че в конкретния случай следва да бъдат взети предвид няколкото представени амбулаторни листи от извършвани последователни контролни прегледи, включително от проведеното специализирано контролно изследване на мозъка (енцефалограма), заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза и разясненията на вещото лице, дадени по време на изслушването му пред първоинстанционния съд, доказващи, че в резултат на претърпяната от пострадалата черепно-мозъчна травма са настъпили неблагоприятни изменения (посткомоционен церебрателен симптом), като субективните оплаквания са персистирали във времето след настъпване на инцидента. При произнасянето си по спорния по делото въпрос с оглед оплакванията във въззивната жалба на ищцата, Окръжен съд – Велико Търново е съобразил на първо място тежестта на причиненото физическо увреждане и механизма на настъпването му - изцяло по вина на управлявалия МПС, който поради неовладяване на автомобила напуснал пътното платно и самокатастрофирал, в резултат на което настъпило и доказаното увреждане на пострадалата, изразяващо се в черепно-мозъчна травма и следващите я неблагоприятни изменения в здравословното й състояние във физически и емоционален аспект. Решаващият съд е взел предвид, също така, относително дългия възстановителен период, непосредствено след провеждане на неоперативното болнично лечение, необходимостта от полагане на ежедневни грижи за пострадалата, която първоначално е била в невъзможност пълноценно да се самообслужва и да посещава редовно учебно заведение, както и изпитваните болки и страдания, съпътстващи пълното отшумяване на травмата. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е поставил акцент и на продължаващото за неопределено време постоянно разстройство на здравето на пострадалата, обусловено от претърпяната черепно-мозъчна травма и характеризиращо се с определени субективни физически прояви като главоболие, замаяност, периодично кървене от носа, както и необходимостта от спазване на определен здравословен режим и регулярен прием на медикаменти. С оглед тези изводи, въззивният съд е приел, че адекватният и справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението, което следва да бъде определено на пострадалата е 10 000 лв., поради което е присъдил допълнително още 2 000 лв.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Поставените от касаторката С. материалноправни въпроси, макар и формулирани отделно, са идентични по своето съдържание и са относими към преценка на критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Същите са обсъждани от въззивния съд, обусловили са решаващия му извод за основателност на исковата претенция в определения размер, поради което е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.

При определяне на полагащото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно – характера и степента на причинената на пострадалата черепно-мозъчна травма; продължителността и интензитета на търпените от увреденото лице болки и страдания; вида на проведеното лечение; продължителността на възстановителния период и свързаните със същия неудобства от битов характер; негативното отражение на инцидента върху живота й; липсата на усложнения, както и обстоятелството, че е непълнолетна и поради възрастта си разполага биологически с относително по-високи регенеративни способности, без обаче това да оказва влияние върху изпитваните болки и страдания, съпътстващи пълното отшумяване на травмата. Доводите на касаторката при обосноваване на въпросите са предпоставени от несъгласието с приетия от въззивния съд размер на обезщетението, като в изложението липсва посочване на необсъдени от съда значими за определянето му критерии. При съобразяване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства. Правилността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му. Липсата на изрично посочване и преценка на икономическите условия в страната към момента на ПТП и лимитите на застрахователната отговорност, обусловили поставянето на втория въпрос, не се е отразило на крайния резултат, достигнат от въззивния съд при позоваване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, основаващ се именно на общественото разбиране за понятието справедливост на определен етап от развитието на обществото въз основа на обществено-икономическите условия, като лимитите на застрахователното покритие имат значение само на ориентир за конкретната икономическа конюнктура. Освен това, оплакване срещу първоинстанционното решение, в което също не са изложени мотиви за сочените обстоятелства, липсва във въззивната жалба, съответно не са обсъждани от въззивния съд.

Като бланкетно се преценява основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК по поставените в касационната жалба на ищцата материалноправни въпроси, по които освен това има обилна практика на ВКС, на част от която тази касаторка се позовава, и която не се нуждае от ревизиране или допълване.

Недопускането до касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищцата Р. С. обуславя оставянето на насрещната касационна жалба на ответното дружество без разглеждане, съгласно чл.287, ал.4 ГПК.

При този изход на спора и като съобрази, че никоя от страните не е депозирала отговор на касационната жалба на насрещната страна, намира, че отговорност за разноски не е възникнала.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК