Определение № 2730 от 04.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2663/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 39154/25.04.2023 г., на Г. И. М., подадена чрез назначения особен представител адвокат И. М., срещу въззивно решение № 1643/30.03.2023 г. по в. гр. д. № 7221/2021 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и доводите и възраженията на страните; 2. Заплащането на данъци и такси за имота, открити партиди за ток и вода на името на ищеца, представляват ли факти, удостоверяващи, че ищецът е ползвал имота като съсобствен; 3. Следва ли съдът да вземе под внимание документите, които безспорно установяват непрекъснато владение на имота в продължителен период от 30 години; 4. Следва ли съдът да се произнесе по отношение на ответника Г. М. относно предявената претенция за настъпила придобивна давност по отношение на описания имот; Ответникът по касация – Г. С. Д., чрез процесуалния представител адвокат С. Х., е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение №20089729 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 18929/2020 г. на Софийски районен съд, с което е допусната съдебна делба между Г. С. Д. и Г. И. М. на недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с избено помещение № 11, с идентификатор № *****, при квоти: за Г. С. Д. – 3/8 ид. части и за Г. И. М. – 5/8 ид. части. Въззивният съд е приел за установено от представения договор за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти, че процесният апартамент е бил собственост на И. В. М. и Ц. А. М.. Представени са удостоверения за наследници, от които се установява, че И. М. е починал през 1995 г. и е оставил за свои наследници преживялата си съпруга Ц. М. и синът им Г. М.. Ц. М. е починала през 1999 г. и е оставила за свои наследници двете си деца – Р. Г. Р. и Г. М.. Прието е, че след смъртта на И. М., Ц. М. е станала собственик на 3/4 ид. ч. от процесния имот (1/2 ид.ч. от прекратената СИО и 1/4 ид.ч. по наследяване), а синът Г. М. е придобил 1/4 ид. част по наследяване. След смъртта на Ц. М. собствените ѝ идеални части от имота са наследени от Р. Р. и Г. М. при равни квоти, т.е. всеки от тях е придобил по 3/8 ид. ч. по наследяване. Квотите в съсобствеността са: 3/8 ид. ч. за Р. Р. и 5/8 ид. ч. за Г. М.. С нотариален акт от 2020 г. Р. Р. е прехвърлила на ищеца Г. Д. собствените си 3/8 ид. ч. от процесния апартамент, в замяна на което Д. й е прехвърлил движима вещ – картина с наименование „Слънчогледи”, с размери 83/50 см., маслена живопис, с дата на създаване 12.2018 г. В договора е отразено, че за уравняване стойностите на заменените идеални части от процесния имот и описаната движима вещ, Р. Р. е получила сумата от 9000 лв. преди подписването на нотариалния акт. За неоснователно е прието възражението за нищожност на договора за замяна поради привидност, основано на твърдение, че договорът прикрива сделка на покупко-продажба. Сочи се, че начинът на определяне на насрещните престации при сключване на договора и ясно изразената в него воля на страните по основните му елементи е в рамките на договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и не води до извод за симулативност на сделката. Прието е, че избраната от страните форма с доплащане на сума за изравняване на стойностите на заменените вещи не променя характера на договора за замяна, тъй като уговорката за заплащане от заменителя на парична сума за уравняване на стойността на дадената от него в замяна вещ с получената има допълнителен и второстепенен характер. Дори процесният договор за замяна да е относително симулативен като прикриващ договор на покупко-продажба, то и в този случай при прилагане на правилата на прикритото съглашение, прикритата сделка би имала вещнопрехвърлителен ефект, водещ до възникване на съсобственост между Г. М. и Г. Д.. За неоснователно е преценено и възражението за нищожност на договора поради заобикаляне на закона, поради това че Р. Р. е прехвърлила собствените си идеални части от процесния имот без да ги предложи за изкупуване на Г. М., т.е. нарушила разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС. Посочено е, че неспазването на изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС не води до нищожност на сделката поради заобикаляне на закона, нито до нищожност на друго основание, тъй като с тази разпоредба не се урежда законова забрана за разпореждане с притежаваната от съсобственика част от недвижимия имот в полза на трети лица, а се създава само възможност на останалите съсобственици да поискат изкупуване при същите условия. Наведеното възражение за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави също е прието за неоснователно. Изложени са твърдения за наличие на съществена разлика между стойността на прехвърлените части от имота и тази на заменената вещ, т.е. за нееквивалентност на престациите. Съдът е посочил, че не се установява неравностойността на престациите да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, съобразно установената съдебна практика. Предмет на договора е идеална част от недвижим имот, данъчната оценка на която част възлиза на 10 806, 50 лева към момента на сключването му. Заменената картина е на стойност 270 лева, но освен нея на прехвърлителя е заплатена и сума от 9000 лева за уравнение на стойностите на заменените вещи, с оглед което процесният договор за замяна не е нищожен поради противоречие с добрите нрави. При тези правни и фактически изводи, съдът приел, че предявеният иск за делба на процесния имот е основателен, като делбата следва да бъде допусната при посочените от първоинстанционния съд квоти. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Процесуалноправният въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страната, изложени във въззивна жалба, не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР №1/2013г., ОСГТК. Според нея въззивният съд трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд е направил всичко това – обсъдил е събраните писмени доказателства, въз основа на които е изложил подробни фактически и правни изводи. Той е обсъдил оплакванията във въззивната жалба и е изложил мотиви по спорните въпроси във въззивното производство. Приел е за неоснователни възраженията на касатора за нищожност на договора за замяна, а като краен извод е посочил, че по силата на същия Г. Д. е получил в собственост притежаваните от Р. Р. 3/8 ид. ч. от процесния имот, поради което съдебната делба следва да бъде допусната при дялове от 3/8 ид. ч. за Д. и 5/8 ид. ч. за касатора М.. Вторият, третият и четвъртият въпроси също не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Те са изцяло неотносими за решаващите изводи на въззивния съд, доколкото са свързани с твърдение на касатора, че процесният имот е придобит в индивидуална собственост в резултат на изтекла придобивна давност. Те се поставят извън очертания пред въззивния съд предмет на спора и по тях липсват изложени от него мотиви. Възражение за изтекла придобивна давност се поставя едва с касационната жалба, поради което такова не е разглеждано във въззивното производство. Следва да се отбележи, че съобразно ТР 1/2013г., ОСГТК, общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва /чл.116, б. "в" ЗЗД и чл.84 ЗС/. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на спора и представените доказателства, в полза на Г. С. Д. следва да бъде присъдена сумата от 1500 лева - разноски за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.