Определение № 261 от 20.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 429/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. И. от [населено място], общ.К., против решение № 1528/29.09.2011 г. по гр.д. № 990/2011 г. на Софийски АС в частта, с която се потвърждава решение от 3.01.2011 г. по гр.д. № 7092/2010 г. на СГС в частта, с която е отхвърлен иска на касатора по чл.226 КЗ за разликата над присъдените 15 000 лв. до поддържаните 30 000 лв. Решението е постановено при участието на трето лице помагач И. Кр. К.. Ответното ЗК Л. АД-София е подало отговор, че не са налице основания за допускане на касационната жалба, както и че последната е неоснователна. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени два въпроса: 1. Към кой момент се определя размера на обезщетението по ЗГО за претърпените от увреденото лице неимуществени вреди-на ПТП или на съдебното решение?, 2. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва ли да се съпоставя с лимитите на застрахователното покритие? Първият въпрос бил решен в противоречие с Р по т.д. 795/2008 и т.д. 387/2008 на ІІ т.о., където било прието, че размерът се определя към момента на постановяване на решението. По вторият въпрос се представя Р по н.д. 748/2009 на І н.о., където било прието, че застрахователната сума по ЗГО следва да бъде ползувана, като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Твърдяното противоречие не е налице. С първото Р 83/6.07.2009 по т.д.795/2008 на ІІ т.о. е прието, че паричният еквивалент на болките и страданията се определя към момента на увреждането. Такава е и последната практика на ВКС. В другото представено решение няма изрично произнасяне по този въпрос. По вторият въпрос с представеното решение е прието, че застрахователната сума по ЗГО би могла да бъде ползвана като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД. Но това решение не се включва в съдебната практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. С Р 95/24.10.2012 по т.д. 916/2011 г. на І т.о. е прието, че определеното от съда обезщетение, следва да бъде съобразено с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквато е тезата на касатора. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.