Определение № 347 от 29.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1535/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3 вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на „ДИЦ-2“ ООД и „Бодкомерсконсулт“ ЕООД срещу определение № 465 от 19.11.2021 г., постановено по в. ч. т. д. № 670/2021 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото определение, след отмяна на определение № 146 от 01.11.2021 г. по т. д. № 148/2021 г. на Окръжен съд - Добрич, е допуснато обезпечение на предявения по делото иск с правно основание чл.439 ГПК от „Пътно строителство“ АД против „ДИЦ-2“ ООД и „Бодкомерсконсулт“ ЕООД за установяване несъществуването на вземания по изпълнителен лист от 02.06.2021 г., издаден в производството по т. д. № 638/2021 г. въз основа на влязло в сила решение от 08.03.2021 г. по в. а. д. № 29/2018 г. на АС при БТПП, предмет на изпълнително дело № 20218620400018 на ЧСИ с рег. № 862, чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело. Обезпечението е допуснато срещу парична гаранция в размер на 72 000 лв., която е внесена от ищеца чрез трето лице /молба вх. № 4589/25.11.2021 г. по входящия регистър на Апелативен съд - Варна/. В частните касационни жалби се излагат идентични оплаквания за недопустимост на обжалваното определение поради постановяването му от некомпетентен съд в нарушение на императивната норма на чл.390, ал.4 ГПК и се правят искания за неговото обезсилване. Частните жалбоподатели поддържат, че с отговорите по чл.131 ГПК са направили своевременни възражения за неподсъдност на иска на сезирания от ищеца съд и за изпращане на делото на Софийски градски съд, който съгласно чл.390, ал.4 ГПК е бил компетентен да се произнесе по молбата за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, образувано пред съдебен изпълнител с район на действие районът на Софийски градски съд. В изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /с идентично съдържание/ допускането на касационно обжалване е аргументирано с релевираните в частните касационни жалби оплаквания за недопустимост на постановеното от въззивния съд определение, както и с твърдения, че с определението е нарушено правото на частните жалбоподатели на справедлив процес от безпристрастен съд, което съставлява „нарушение на Европейското право“, съгласно цитирани решения по „дела на Европейския съд“ - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „Пътно строителство“ АД е депозирал отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК, в който е изразил становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбите. С отговора е поискано присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частните касационни жалби са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл.396, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК съгласно чл.396, ал.2, изр.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - Варна е приел, че са налице предпоставките по чл.391, ал.1 ГПК за допускане на обезпечение на предявения в производството по т. д. № 148/2021 г. на Окръжен съд - Добрич допустим отрицателен установителен иск на „Пътно строителство“ АД против „ДИЦ-2“ ООД и „Бодкомерсконсулт“ ЕООД, а именно - вероятна основателност на иска и обезпечителна нужда за ищеца от исканото обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изпълнителното дело, образувано с цел принудително реализиране на оспорваното с иска парично вземане. Слез преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е направил извод, че обезпечението следва да се допусне при условията на парична гаранция, определена съобразно критериите на чл.391, ал.3 ГПК в размер на 72 000 лв. Въззивният съд е изложил изрични мотиви относно наличието на компетентност да се произнесе по частната жалба предвид настъпилата след постановяване на обжалваното пред него определение промяна в подсъдността на делото и изпращането му по подсъдност на Софийски градски съд като последица от уважено възражение на ответниците по чл.119 ГПК. Наличието на компетентност е аргументирано със съображения, че обжалваното определение по обезпечение на иска е постановено от първоинстанционния съд, пред който е образувано делото и пред който е било висящо към момента на разглеждане на молбата по чл.389 ГПК, като същото предхожда разглеждането на възражението по чл.119 ГПК, респ. прекратяването на делото и изпращането му по подсъдност на друг съд. Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на обжалваното определение не са осъществени поддържаните от жалбоподателите основания по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК и чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.389, ал.1 ГПК, във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да поиска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. В конкретния случай молбата за обезпечение е подадена от ищеца „Пътно строителство“ АД до компетентния според правилото на чл.389, ал.1 ГПК първоинстанционно съд - Окръжен съд - Добрич, пред който е предявен искът по чл.439, ал.1 ГПК, и молбата е разгледана от този съд. Произнасянето по частната жалба срещу определението по обезпечение на иска е от компетентността на Апелативен съд - Варна, поради което няма причина да се предполага, че постановените от първоинстанционния и от въззивния съд определения са процесуално недопустими поради липса на компетентност в развилото се обезпечително производство. Обстоятелството, че с отговорите по чл.131 ГПК частните жалбоподатели - ответници по обезпечения иск, са направили възражения по чл.119 ГПК за неподсъдност на спора на сезирания от ищеца окръжен съд, които са уважени и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд, е без значение за компетентността на съда, постановил обжалваното определение /а също и на първоинстанционния съд, разгледал молбата за допускане на обезпечение/, тъй като произнасянето по възраженията и изпращането на делото по подсъдност на Софийски градски съд следва по време постановяването на определението за допускане на обезпечение. Разпоредбата на чл.390, ал.4 ГПК, с която частните жалбоподатели обосновават недопустимостта на обжалваното определение, е неприложима в производството по чл.389 ГПК за обезпечение на предявен иск, поради което от съдържанието й не могат да се черпят аргументи за вероятна недопустимост на определението. По изложените съображения определението по в. ч. т. д. № 670/2021 г. на Апелативен съд - Варна не следва да се допуска до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Касационно обжалване не следва да се допуска и на второто заявено основание - чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Частните жалбоподатели са се позовали на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, без да формулират конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, чието разрешаване от въззивния съд да противоречи на произволно цитираната в изложението практика на Съда на ЕС. Твърдението, че обжалваното определение е постановено в нарушение на правото на ЕС и на постановките в посочената практика относно правото на справедлив процес от безпристрастен съд, не може да предпостави допускане на обжалваното определение до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Разноски за производството по чл.274, ал.3 ГПК не следва да се присъждат с настоящото определение, тъй като обжалваното определение е постановено в обезпечително производство и отговорността за направените по повод на обжалването му разноски е функционално обусловена от изхода на спора по обезпечения иск. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,