Определение № 184 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. М. Б., против определение № 95 от 21.03.2014 год. по гр. д. № 1075/2014 год. на ВКС, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивното решение от 23.10.2013 год. по гр. д. № 839/2013 год. на Русенския окръжен съд и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като счита, че цената на обективно и субективно съединените искове е над предвидения в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК размер, което се установява от данните по делото за данъчната оценка на правото на строеж, което обстоятелство съдът не е съобразил. Поради това счита за неправилен извода, че се касае за съединяване на искове с цена под 5 000 лв. и иска отмяна на определението на касационния съд, включително и в частта относно присъдените разноски. Ответниците по частната жалба я оспорват като неоснователна в представен писмен отговор. Върховният касационен съд в настоящият състав на ІІ г. о. въз основа на данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В обжалваното определение касационният съд е констатирал, че подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба против въззивното решение по делото е недопустима, тъй като същото не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на исковете, всеки от които е под 5 000 лв. Предмет на делото са субективно и обективно съединени искове за разваляне на договор, с който са прехвърлени вещни права върху недвижими имоти и за връщане на полученото въз основа на този договор. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 ГПК цената им се определя от данъчната оценка на вещното право, което всеки от ищците твърди, че притежава. С оглед служебно повдигнатия въпрос за цената на исковете и дължимата държавна такса по тях, с молба и приложение към нея ищците са уточнили данъчната оценка, съответно цената на всеки от предявените искове поотделно с оглед притежаваните права в имота, като всеки от тях е с цена под 5 000 лв., което е обусловило и направения извод за недопустимост на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Този извод се споделя и от настоящият състав на ВКС, поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Цената на иска се посочва от ищеца – чл. 70, ал.1, изр. 1 ГПК. При предявените обективно и субективно съединени искове за разваляне на договора, с който са прехвърлени вещни права и за връщане на полученото по него всеки от исковете е с цена под 5 000 лв., определена въз основа на данъчната оценка на имота, съгласно представеното удостоверение от [община] от 11.04.2012 год. и съобразно притежаваната от всеки един от ищците идеална част от правото на собственост. Данните в нотариалния акт № 140/2008 год. за различна данъчна оценка на вещните права не могат да обосноват различен извод, тъй като същите са относими към момента на сключването му през 2008 год., а и в първото по делото заседание ответното дружество, сега жалбоподател, не е повдигнал въпрос за посочената от ищците цена на исковете им като несъответна на действителната. Този спор е преклудиран, съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК. Поради това и поддържаните оплаквания са неоснователни, а обжалваното определение като правилно следва да се потвърди в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено. По отношение обжалването относно присъдените разноски, частната жалба е недопустима, тъй като по същността си представлява искане за изменение на определението в тази му част. Редът за това е друг – по чл. 248 ГПК, поради което и по това искане частната жалба следва да се докладва на предходния състав на ВКС за произнасяне. По тези съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.