Определение № 4690 от 17.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. П., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], [община], област Шумен, [улица], ап. 6, действащ чрез пълномощника си адв. Сн. Т. при ШАК, срещу решение № 273/14.11.2023 г., постановено по в. гр. дело № 324/2023 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. С въззивното решение в едната му част е отменено решение № 12/22.01.2023 г. по гр. д. № 445/2022 г. по описа на Районен съд - Велики Преслав, а именно: в частта на определения режим на лични отношения между Р. В. Я., ЕГН [ЕГН], с нейната внучка Д. П. П., ЕГН [ЕГН], като е определен нов режим на лични отношения, както следва: през първите четири месеца от влизане на решението в сила: всеки втори петък от месеца, по три часа - от 9.00 часа до 12.00 часа, когато детето е на училище втора смяна или от 14.00 часа до 17.00 часа, когато детето е на училище първа смяна, като срещите се осъществяват в присъствието на психолог или социален работник от ДСП - Велики П., в подходящо помещение в ОЗД при ДСП - Велики П., без присъствието на бащата П. Д. П., а след изтичане на първоначалния период от четири месеца: всяка втора събота и неделя от месеца за времето от 14.00 ч. в събота до 12.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бабата в [населено място], като бабата следва да взема детето от дома на бащата в [населено място] и да го връща обратно там. В останалата му част въззивният съд е потвърдил решение № 12/22.01.2023 г. по гр. д. № 445/2022 г. по описа на Районен съд - Велики Преслав, а именно: в частта, в която на основание чл. 128, ал. 3 от СК е определен режим на лични отношения на Р. В. Я. с нейната внучка Д. П. П., както следва: 7 последователни дни през лятната ваканция на детето, с преспиване, когато бащата не ползва правото си на платен годишен отпуск, при условие и доколкото майката С. М. С. не е в състояние да изпълнява и не е осъществила определения й с Решение №86/24.04.2015 г. по гр.д. № 363/2014 по описа на Районен съд - Велики Преслав режим на лични контакти с детето. С касационната жалба въззивното решение се обжалва и в двете му части.

В касационната жалба се излагат съображения за наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като не е изслушал детето в съдебно заседание, с което е постановил незаконосъобразно решение. Изразява се становище, че с оглед на събраните по делото доказателства, така определеният от въззивния съд режим на лични отношения на бабата по майчина линия с детето, не е в негов интерес. Моли се за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на претенциите на молителката.

В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК като изрично твърди, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона, а именно:

1. При обсъждане на доказателствата от въззивния съд водеща ли е волята на детето за това да има определени срещи със своята баба по майчина линия, съответно следва ли да се отчетат неговата възраст, нарушената емоционална връзка и прекъснатият за продължително време контакт между тях?

2. Следва ли детето да бъде изслушано и пред въззивната инстанция във връзка с предявената искова претенция, ако е минал продължителен период от време между изслушването му пред първоинстанциония съд и разглеждането на делото пред въззивната инстанция?

3. Кои са критериите, от които следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на детето като условие за определяне режим на лични контакти между него и разширения семеен кръг по смисъла на чл.128 от СК?

4. Не представлява ли нарушаване правата и законните интереси на бащата постановяването на режим на личните отношения на бабата по майчина линия с внучката й, при положение, че има постановен режим на лични отношения и на майката с детето?

Като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение на Шуменския окръжен съд се сочи и това, че решението е постановено при очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2 от ГПК.

Ответната по касация страна Р. В. Я. от [населено място], чрез своя процесуален представител адвокат И. И. от АК – Т., оспорва жалбата като твърди, че поставените в изложението въпроси от касатора са изключително общи и теоретично зададени. По съществото на касационната жалба излага становище, че контактите на детето с бабата не застрашават неговото развитие и са изцяло в негов интерес. Моли въззивното решение да не се допуска до касационен контрол, евентуално – да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото - чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение съобрази следното:

Делото е образувано по молба на Р. В. Я. в качеството й на баба по майчина линия на детето Д. на основание чл. 128 от СК – за определяне на режим на лични отношения на молителката с внучката й и при отсъствие на майката на детето тя да упражнява част от определения на майката С. С. режим за лични контакти с детето. Районен съд – Велики Преслав е уважил претенциите на молителката с оглед своята преценка за удачните мерки за лични контакти между бабата и внучката й. По въззивна жалба на бащата П. Д. П. Шуменският окръжен съд, чието решение се атакува в настоящото касационно производство, е отменил в едната му част решение № 12/22.01.2023 г. по гр. д. № 445/2022 г. по описа на Районен съд - Велики Преслав, а именно - в частта му на определения режим на лични отношения между Р. В. Я., ЕГН [ЕГН], с нейната внучка Д. П. П., ЕГН [ЕГН], като е определил нов режим на лични отношения, както следва: през първите четири месеца от влизане на решението в сила: всеки втори петък от месеца, по три часа - от 9.00 часа до 12.00 часа, когато детето е на училище втора смяна или от 14.00 часа до 17.00 часа, когато детето е на училище първа смяна, като срещите се осъществяват в присъствието на психолог или социален работник от ДСП - Велики П., в подходящо помещение в ОЗД при ДСП - Велики П., без присъствието на бащата П. Д. П., а след изтичане на първоначалния период от четири месеца: всяка втора събота и неделя от месеца за времето от 14.00 ч. в събота до 12.00 часа в неделя, с преспиване в дома на бабата в [населено място], като бабата следва да взема детето от дома на бащата в [населено място] и да го връща обратно там. В останалата му част, в която на основание чл. 128, ал. 3 от СК е определен режим на лични отношения на Р. В. Я. с нейната внучка Д. П. П., както следва: 7 последователни дни през лятната ваканция на детето, с преспиване, когато бащата не ползва правото си на платен годишен отпуск, при условие и доколкото майката С. М. С. не е в състояние да изпълнява и не е осъществила определеният й с Решение №86/24.04.2015 г. по гр.д.363/2014 по описа на Районен съд - Велики Преслав режим на лични контакти с детето, решението е потвърдено от въззивния съд. За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел, че детето Д. е на 12 години, физически и психически здраво, със съответстващо на възрастта му развитие като от две годишна възраст се отглежда от баща си, с помощта на неговите родители, а впоследствие - на неговата майка и съпругата му, с която съжителства от шест години и с която е сключил граждански брак през 2020 г. Съдът е отбелязал, че майката на детето е напуснала семейството, когато то е било на две години и е заминала да работи във Великобритания, където живее преимуществено и понастоящем, както и че до определен момент Д. редовно посещавала баба си по майчина линия в [населено място], където живеел и едноутробния й брат Л., род. през 1995 г., като оставала при нея за по няколко дни. Въззивният съд е съобразил факта, че преди три години детето преустановило контактите си с баба си по майчина линия заради нейни непремерени изказвания, но че молителката е физически и психически здрава и въпреки че е в пенсионна възраст, продължава да работи. Съдът е приел, че бабата по майчина линия притежава собствено жилище в [населено място], в което има много добри битови условия за пребиваване на Д. и че през времето, през което детето е гостувало на ищцата, то е било добре обгрижвано, като баба му не е проявявала агресивно поведение спрямо него и е задоволявала всичките му потребности и предпочитания. Съдът е отбелязал, че при изслушването й малолетната Д. заявила, че иска да се вижда с баба си, но не желае да й гостува. Съдът е направил извод, че с оглед правилното развитие на детето във физически, емоционален, психологически и социален план в негов интерес е да контактува с баба си по майчина линия, което би му предоставило възможност да израства в нормална и пълноценна семейна среда, да познава и общува с всичките си роднини и да получава обич, подкрепа и защита от тях, както и да изгради своята идентичност и приспособимост към различни ситуации и гледни точки. Според въззивния съд молителката притежава необходимите качества и условия за отглеждане на детето, от една страна, а от друга страна - не застрашава живота, здравето и благополучието му. Приел е, че на молителката следва да бъде определен режим на свиждане с внучката й. Относно искането по чл. 128, ал.3 от СК, съдът е приел, че майката на детето пребивава трайно в чужбина, където е трудово ангажирана и осъществява лични контакти с Д. само веднъж годишно, когато се прибере в България, обикновено през лятото, както и, че майката и бабата на детето са в добри отношения. Ето защо съдът е приел, че са изпълнени предпоставките на чл. 128, ал. 3 от СК, както и че е в интерес на детето, когато майката С. С. не може да упражнява определения й режим на лични контакти с него през лятото, тя да бъде заместена от баба му по майчина линия за част от периода, а именно за една седмица, когато бащата не ползва платен годишен отпуск и при условие, че майката не е ползвала предоставения й режим на лични контакти.

При тези данни касационният съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Посочените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос 1 и въпрос 3 следва да бъдат обединени и преформулирани по следния начин: Кои са критериите, от които следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на детето като условие за определяне режим на лични контакти между него и разширения семеен кръг по смисъла на чл.128 от СК и водеща ли е волята на детето?

По така формулирания въпрос е налице многобройна практика на ВКС, включително и задължителна такава.

В практиката си ВКС приема, че с разпоредбата на чл. 128 от СК е признато самостоятелно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено в закона условие е това да е в интерес на детето. Отношенията между баба и дядо от една страна и техните внуци от друга, са ценни и важни и за двете страни, поради което следва да се почитат във всяко семейство. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като то е интерес на отделна личност. Всяко дете е отделно човешко същество, самостоятелен член на човешкото семейство и всяко е носител на всички провъзгласени от международното право човешки права и свободи – на хармонично израстване и благосъстояние; на необходимата защита и съдействие, така че да може пълноценно да поеме своята отговорност в обществото; на право да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство; на специални грижи и правна закрила. Ето защо задължение на съда във всеки конкретен случай е служебно да прецени и обоснове най-добрият интерес на всяко дете поотделно.

Интересът на детето несъмнено изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Съгласно §1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. В решение №672/18.10.2010 по дело №914/2010 се акцентира, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност – да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие.

При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи и че на същия е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето, следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. Мнението на детето, когато е изслушано по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, се съобразява от съда, но като част от цялостната и комплексна преценка на всички обстоятелства, установени в конкретния случай. (решение № 672/18.10.2010 по дело № 914/2010 на ВКС, IV г. о.; решение №275/18.01.2019 по дело №799/2018 на ВКС, IV г. о.; решение №18/25.02.2020 по дело № 2541/2019 на ВКС, IV г. о.; решение №110/20.02.2024 по дело №1372/2023 на ВКС, III г. о.; решение №563/03.10.2024 по дело №4618/2023 на ВКС, III г. о.)

В настоящия случай, при формиране на крайния си извод, въззивният съд е изхождал от така посочените по-горе критерии, установени в съдебната практика като не се е отклонил от нея. Съобразил е прекъсването на връзката между бабата и внучката, която преди този момент е била близка и спокойна, поради което е определил адаптационен период, в който да се възстанови тази така близка родствена връзка. Въззивният съд е обсъдил личността на бабата, която е бивша учителка, в добро здравословно състояние и с добри жилищни условия, в които да се осъществява контакта й с внучката. Взел е предвид възрастта на детето и неговото мнение.

Вторият въпрос, поставен от касатора, дали детето следва да бъде изслушано и пред въззивната инстанция във връзка с предявената претенция, ако е минал продължителен период от време между изслушването му пред първоинстанциония съд и разглеждането на делото пред въззивната инстанция, този въпрос стои на плоскостта относно задълженията на въззивния съд по дела, в които се засягат интересите на деца. По този въпрос също е налице безпротиворечива съдебна практика в следната насока: Детето се изслушва от съда, за да може правораздавателният орган да получи непосредствени впечатления и сам да узнае за предпочитанията на детето, за неговите чувства и емоции, като придобие и информация за нивото на емоционалното му и психическо развитие. Изслушването на детето е с цел единствено и само с оглед най-пълна защита интереса на самото дете. Участието на детето в подобни процедури може да провокира тревожна и невротична симптоматика, а тя да се отрази сериозно върху психическото и личностното оформяне на детето. Възможно е също реакцията на детето пред съда да не способства за установяване на действителните му чувства и желания. При всички случаи намесването на детето в съдебната процедура следва да става много внимателно. В конкретния случай детето е било изслушано от първоинстанционния съд. Изразило е своето отношение към баба си и своите притеснения да я посещава в [населено място]. С оглед развитието на конкретното производство въпросът за повторно изслушване на детето е бил отново поставян, но самите страни са стигнали до извода, че повторното изслушване може да травмира детето. Въззивният съд не е бил длъжен да изслушва детето Д. при разглеждане на делото във въззивната инстанция, но е съобразил мнението на детето при обсъждане на въпроса за подходящия режим на лични отношения на бабата с внучка й. Въззивният съд е основал решението си на всички установени по делото факти, ръководейки се от интереса на детето Д., поради което съдът е спазил и не се е отклонил от посочената съдебна практика.

Що се отнася до така формулирания в изложението въпрос № 4, същият не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е общ, принципен, теоретичен и не е свързан с конкретиката на спора и с изводите на въззивния съд, довели до постановяване на настоящото въззивно решение, чието касиране се иска. Вероятно е поставен в контекста на втората претенция на молителката, основана на разпоредбата на чл. 128, ал. 3 от СК. Непосочването обаче на правен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание касационният контрол да не бъде допуснат по този въпрос.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК са правните разрешения на втората съдебна инстанция и същите са съобразени със закона и съдебната практика.

Касаторът не сочи съображения защо така формулираните от него въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, макар да е въвел и това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В разглеждания случай по поставените въпроси не се твърди да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена; не се поддържат и настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика, като не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. По въпроса е налице многобройна и трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, което изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Що се отнася до твърдението на касатора за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване, предвидено в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК - очевидна неправилност, настоящата касационна инстанция приема, че в случая не е налице соченото основание. Мотивите на постановеното въззивно решение са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В заключение, касаторът не е обосновал предпоставки в приложното поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което достъп до касация следва да се откаже.

По изложените съображения и при извършената и служебна преценка /в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца/, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице посочените в изложението основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ГПК, както и че не е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение