Определение № 2364 от 12.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2895/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 479 от 23.04.2024 г. по гр. д. № 1616/2023 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение от 03.04.2023 г. по гр. д. № 6500/2021 г. на Софийски градски съд, с което е бил отхвърлен предявеният от „Берси Фишинг“ ЕООД срещу „Напоителни системи“ ЕАД частичен иск по чл.49 ЗЗД за сумата от 60 000 лв., при цялостна искова претенция от 290 682 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирано количество рибен ресурс в периода м. 09. 2019 г. - 28.08.2019 г., ведно със законната лихва от 28.08.2019 г.

Въззивният съд е приел, че страните са били в наемни правоотношения, произтичащи от договор, сключен на 10.01.2013 г., по силата на който „Напоителни системи“ ЕАД като собственик е отдал на дружество „Берси Фишинг“ ЕООД за временно и възмездно ползване /срок от 3 год. / водностопанско съоръжение- язовир „Берсин“ с площ от 414. 669 дка в [населено място], общ. К., за извършване на рибностопанска дейност. Договорът за наем е продължен за срок от още три години, изтекъл на 10.01.2019 г. На 09.01.2019 г. била сключена спогодба, с която е постигнато съгласие за продължаване възмездното ползване на процесния имот до провеждане на тръжна процедура за отдаването му под наем, като ищецът се е задължил при настъпване на уговореното прекратително условие да предаде имота в състояние не по-лошо от това, в което го е получил.

Със заповед от 08.05.2019 г. на изп. директор на ответното дружество за наемател на обект язовир Берсин е определен „Д и Д Фиш“ ЕООД. Подадената жалба от ищеца е оставена без разглеждане с влязло в сила на 23.12.2019 г. определение по адм. дело № 5966/2019 г. на АССГ. Със заповед от 20.05.2019 г. на управителя на ответника е назначена комисия за изземването на процесния имот от ищеца. На ищеца е връчена нотариална покана, получена лично от управителя, за предаване държанието на имота в 5 - дневен срок. На 28.08.2019 г. имотът е предаден със съдействието на полицейски служители. На посочената дата управителят на дружеството – ищец е взел само част от вещите си, като му е предоставена възможност да изнесе и останалото имущество с уведомително писмо от 29.08.2019 г. Отношенията между страните са последвани от нотариална покана от 25.09.2019 г., с която представителят на ищеца е поискал в периода от 01.10.2019 г. до 03.11.2019 г. да му бъде осигурен достъп до водното огледало и крайбрежната ивица на язовир Берсин с цел да извади и изнесе рибния ресурс от водната площ на язовира, в противен случай ответникът да се счита поканен за плащане на обезщетение от 150 000 лв. за вреди.

За установяване размера на претенцията са представени информационни статистически формуляри /ИСФ/, подавани от ищеца в периода от 2017-2020 г. в ИАРА /Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура/, извлечение от дневник на продажбите за периода 2017-2019 г., фактури от 2015 г. за закупуване на зарибителен материал и за продажба на риба в периода от м. 11.2018 г. до м. 05. 2019 г. на стойност 12046, 97 лв. В обезпечително производство е приета техническа експертиза, от която се изяснява, че общото производство на язовир Берсин е 29 тона годишно, като зарибяването става през пролетта с еднолетни видове риба като шаран, толстолоб, бяла риба и пъстърва. Въз основа на приложените от ищеца фактури за зарибителен материал е констатирано, че през 2015 г. е извършено зарибяване на язовира на 02.05.2015 г. с жива пъстърва - 20 кг, на 12.05.2015 г. с шаран-800 кг, на 26.06.2015 г. личинка бял амур и личинка на шаран. Към 23.01.2019 г. ищецът е представил резултати от подадени в ИАРА статистически формуляри за произведени количества риба - шаран 4500 кг., сом 3000 кг., бял амур 1000 кг., толстолоб – 800 – кг., общо 16500 кг. Към датата на експертизата аквакултурата, която е зарибена през май - юни 2015 г., е напълно полова зряла. Въз основа на информационно статистически формуляр от 31.01.2019 г., подаден от ищеца до ИАРА, вещото лице е направило извод, че произведеното общо количество към 2019 г. е 16 500 кг., продадени са 2133 кг. за 2019 г., като нереализираните количества и незавършено производство на риба е 48 447 кг.

Съдът е обсъдил доказателствата във връзка със спорния фактически въпрос относно наличието на зарибяване на язовира. Свидетелите Д. /фактическа партньорка на управителя на дружеството–ищец/ и К. /служител на ищеца в периода 2013 г. – 2016г. / са изтъкнали обстоятелства, отнасящи се до изчистване на прилежащата към язовира територия и извършване на зарибяване на язовира с различни видове риба — толстолоб, амур и шаран. Рибата се продавала на търговци, организирани били състезания по риболов - около 6-8 риболовни състезания за година. Стопанисването на язовира продължило до 28.08.2019 г., когато без никакво предупреждение бил иззет от служители на ответника и полицейски служители, поставени били лепенки с печат и катинар на вратите и човек за охрана. Св. К. е пояснил, че зарибяване на язовира е имало през м. май 2015 г., първо с пъстърва, а след около 10-12 дена и с шаран. На първото зарибяване били единствено свидетелят и управителят на ищеца, но не присъствал началникът на ИАРА- К., на второто зарибяване началникът вече присъствал и обещал да изготви документи в по-късен момент, но протоколи така и не били подписани.

Прието е, че дружеството–ищец е разполагало с надлежно разрешително за развъждане и отглеждане на риба, издадено на 07.05.2014 г. от МЗХ, ИАРА и вписано в регистъра за обект PC Берсин. Тази регистрация е заличена на 20.06.2019 г. поради прекратяване на наемния договор между дружеството-ищец и „Напоителни системи“ ЕАД. Ищецът също е бил титуляр на разрешително за водовземане от 23.08.2013 г., с което са му предоставени права за ползване на воден обект язовир Берсин, поречие Струма, за аквакултури и свързаните с тях дейности - зарибяване на водностопанско съоръжение - язовир Берсин с приблизително 1700 кг. еднолетни риби от видовете шаран, толстолоб и бяла риба до 10.01.2022 г., когато разрешителното е прекратено и е преиздадено в полза на водния обект на „Д и Д Фиш“ ЕООД.

Прието е, че ответникът е представил писмо от 09.10.2019 г. на ИАРА, в което, освен прекратяването на регистрацията на ищеца, е отразено, че за периода от регистрацията на рибовъдното стопанство /2014 г. / до прекратяване на същата няма извършено зарибяване на обекта, като и че зарибяването на риба и други водни организми в рибностопанските обекти по чл.3, ал.1, т.1 ЗРА се удостоверява с протокол, който се съставя от комисия, чийто състав се определя от ръководителя на териториалното звено на ИАРА, съгласно чл. 20 от Наредба № 37/10.11.2008 г. за ползване на язовири, държавна собственост. Допълнително пояснено в съдържанието на цитираното писмо е, че ръководителите на териториалните звена в [населено място], [населено място] и [населено място] не са уведомявани и не са присъствали на извършено зарибяване на рибовъдното стопанство.

Прието е, че посочените в цитираното писмо обстоятелства фактически се потвърждават от показанията на свидетеля Ц. /служител в ИАРА в периода 2001-2013 г и от 2015 г. до настоящия момент на длъжност главен инспектор „Рибарство и контрол“/, който подробно е пояснил начина на работа на агенцията и редът, по който се контролира зарибяването на язовир – процедурата стартира обичайно с писмено уведомяване от заинтересованото лице собственик или наемател, представят се документи за произход на рибата, ветеринарно свидетелство, след което началникът на отдел назначава комисия, в която задължително участва ветеринарен лекар, инспектор от ИАРА. Свидетелят е извършвал проверки по график на процесния язовир, но не е присъствал на зарибяване, на предявения му в открито заседание протокол № 77/05.12.2015 г е дал отговор, че е бил уведомен за предстоящо зарибяване, заради което риболовът е бил забранен, но не е присъствал на него. Разяснил е, че статистическите формуляри представляват информация, подавана от собственик или наемател на водно стопанство за количеството риба за предходна година, която трябва да съвпада с декларациите за обекта, които се регистрират в системата на ИАРА. Вписва се това, което е посочено в декларациите с евентуално прилагане на фактури и се проверяват продажбите при констатиране на нарушение. За конкретния случай е посочено, че се касае за непълно системно стопанство, което значи според свидетеля, че не се купува риба, а само се отглежда. На поставени въпроси е даден принципен отговор, че е възможно да се извършват нерегламентирани зарибявания, които в този случай няма да се отразяват в системата на ИАРА, както и че е възможно възпроизводство на риба във всеки водоем при добри климатични условия /например шаран/, но в този случай не е възможно да се установи действителното количество риба. Лично свидетелят е уведомил представителя на дружеството-ищец за прекратената регистрация през м. юни 2019 г., от който момент няма право да отглежда риба и в последствие съставил акт, заради констатирано нарушение – извършване на търговски риболов.

При тези данни от правна страна съдът е приел, че предявеният иск по чл.49 ЗЗД е неоснователен. Отдадено е значение на обстоятелството, че процесният обект е отнет от държането на ищеца след прекратяване на наемния договор. Този факт се потвърждава от сключената между страните спогодба от 09.01.2019 г., с която изрично е постигнато съгласие възмездното ползване на процесния язовир да продължи до приключване на тръжната процедура по чл.14 и сл. ПРУПДТДДУК. Това прекратително условие е настъпило. Действията на длъжностни лица – служители на ответника по изземването на имота следват не само приключването на тръжната процедура със заповед от 08.05.2019 г. на изп. директор, потвърдена в съдебно производство пред административен съд, но и неколкократно отправените покани за доброволно освобождаване. Те са предприети след изтичане на окончателно определения срок на 19.09.2019 г., а изпълнението им със съдействието на полицейски служители е обезпечило спазването на обществения ред. В случая не са осъществени действия по насилствено отнемане на вещта, напротив, на представителя на дружеството - ищец е предоставена възможност и осигурено съдействие при поетапното освобождаване на обекта. Не водят до обратен извод показанията на свидетелите Д. и К., които са заинтересувани по смисъла на чл.172 ГПК, а и казаното от тях противоречи на писмените доказателства. Изтъкнатите факти, че изземването е станало без предупреждение, се опровергават от представените по делото покани, връчени лично на представителя на дружеството - ищец с определен срок за доброволно предаване на обекта, и предприемане на действия едва след неговото изтичане. Не се установява противоправност в действията на служителите на ответника, напротив те следват прекратяването на наемния договор и изтичането на срока за доброволно изпълнение, предприети са по предвидения в закона ред /чл.80 ЗДС/, нито фактическото им изпълнение е свързано с проява на насилие спрямо представляващия ищеца, респ. негово имущество.

Освен че няма противоправност, не се установяват и другите елементи от фактическия състав на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД. Според нормативната уредба на Закона за водите /ЗВ/ и Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ - чл.2, ал.2 ЗРА, собствеността върху рибните ресурси принадлежи на собственика на обекта или на лицата, на които са предоставени права за ползване на рибния ресурс по силата на договор или друго правно основание. Този текст трябва да се тълкува във връзка с чл.2, ал.3 ЗРА, поставящ изискване посоченият кръг ползватели да са регистрирани по реда на чл.25 ЗРА, за да се ползват от права върху рибните ресурси. Съгласно § 1, т.23 ЗРА „Рибни ресурси“ са съвкупност от запасите на всички видове риби и други водни организми, свободно обитаващи или развъждани и отглеждани в рибностопански обекти“. Фактически няма спор, че към релевантния момент, в който е освободен обектът, ищецът е бил с прекратена регистрация за отглеждане на рибни ресурси и прекратено разрешително за ползване на водния обект, което го лишава от легитимацията му на ползвател на язовира, респ. от права върху рибните ресурси. Следователно, независимо от наличието на такъв ресурс, за ищеца не са настъпили имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – от факта, че към релевантния момент на прекратяване на наемното правоотношение и предаване държанието на обекта не са били осъществени цитираните по-горе изисквания в ЗРА, за ползвателя отпада правото да усвои и реализира този ресурс. По тази причина и въпросът със зарибяването на обекта се явява ирелевантен. За пълнота на изложението съдът е посочил, че категорични данни за зарибяването няма. При противоречие в показанията на свидетелите, превес ще имат тези на свидетеля Ц., който не е заинтересован от изхода на спора и в качеството на служител в ИАРА в част от процесния период има лични впечатления за дейността по зарибяване на язовира. Свидетелят е категоричен в показанията си, че зарибяване на язовира не е извършвано по регламентирания начин с уведомяване на агенцията и осигуряване комисия от нейни представители, и че след прекратяване на регистрацията наемателят няма право да отглежда риба и да се ползва от рибния ресурс, както идентично въпросът е уреден в цитираните нормативни актове.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца „Берси Фишинг“ ЕООД.

Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че не е извършил зарибяване и производство на риба в процесния язовир и че не е имал редовни разрешителни към момента на отправяне на искането да евакуира рибния ресурс след отстраняването му от обекта на 28.08.2019 г. Излага подробни доводи в подкрепа на оплакванията си. Освен това счита, че мотивите на въззивния съд страдат от вътрешно противоречие. Счита, че процесът на зарибяване е от значение за изхода на делото, противно на приетото от съда. Счита също, че съдът не е имал основание да се доверява на показанията на свидетеля Ц..

В изложението към жалбата се поддържат основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените в жалбата оплаквания за неоснователни;

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност;

3. Предвид разпоредбата на чл.10 ГПК, която задължава съда да обезпечи установяването на истината, както и правомощието му да прецени доказателствата по вътрешното си убеждение – чл.12 ГПК, касае начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите при наличие на противоречие в показанията на различните групи свидетели, респективно между тези показания и данните за релевантните факти, съдържащи се в други доказателства по делото, както и разпоредбата на чл.172 ГПК;

4. Какви критерии следва да приложи решаващият съд при преценка на събраните гласни доказателствени средства, които да обосноват убеждението му да ги кредитира или да ги отхвърли.

Основанието „очевидна неправилност“ се поддържа поради виждането на жалбоподателя, че не са обсъдени възраженията му; че липсва всестранна и пълна оценка на всички събрани по делото доказателства; произнасяне по наведените в жалбата доводи за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на процесуалния и материалния закон; житейската нелогичност на интерпретацията, че ищецът не е зарибявал язовира.

Ответникът в производството „Напоителни системи“ ЕАД оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС. Излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което е в обхвата на касационния контрол – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въпросите, които жалбоподателят поставя, са свързани с оплакването му, че въззивният съд не е установил правилно фактическата обстановка по делото. Тезата на жалбоподателя е, че след като той е извършвал зарибяване на процесния язовир, именно той има правото да получи рибния ресурс от язовира към 28.08.2019 г., въпреки прекратяване на наемния му договор. И тъй като въззивният съд неправилно отрекъл извършеното от жалбоподателя зарибяване /при неправилна преценка на свидетелските показания и представените писмени доказателства/, неоснователно отхвърлил предявения иск по чл.49 ЗЗД.

Тези въпроси обаче не отговарят на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, разяснена в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са свързани с решаващите изводи на въззивния съд.

Действително, въззивният съд е приел, че по делото няма категорични данни жалбоподателят да е извършвал зарибяване на язовира по регламентирания в закона начин. Този извод е направен при отчитане на противоречието в показанията на двете групи свидетели и при кредитиране на показанията на свидетеля Ц., за които съдът е приел, че са надеждни, тъй като свидетелят не е заинтересуван от изхода на делото.

Дори този извод да е неправилен поради допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила за обсъждане на доказателствата по делото, както и възраженията и доводите на страните, това не се отразява на крайния резултат. Решаващият извод на въззивния съд за отхвърляне на иска по чл.49 ЗЗД е друг и той е свързан с нормативната уредба, която урежда въпроса кому принадлежи собствеността на рибния ресурс във водностопанските обекти, а оттам и правото на усвояване на този рибен ресурс. Нормативна уредба свързва собствеността и съответно - правото на усвояване на рибния ресурс, с лицата, които са собственици на съответните водностопански обекти или лицата, на които са предоставени права за ползване на рибния ресурс по силата на договор или на друго правно основание – в този смисъл чл.2, ал.2 ЗРА, на който въззивният съд се е позовал. Съдът се е позовал и на чл.2, ал.3 ЗРА, според който правото на собственост върху рибните ресурси в обектите и съоръженията за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми принадлежи на лицето, регистрирано по реда на чл.25 ЗРА. Във връзка с тази уредба съдът е извършил констатация, че след прекратяване на договора за наем на жалбоподателя към 10.01.2019 г. и изтичане на преходния период на ползване от него на язовира до провеждането на нов търг за отдаването му под наем – 08.05.2019 г., както и поради отнетата регистрация на жалбоподателя по чл.25 ЗРА, към 28.08.2019 г. и след тази дата той не е имал право на усвояване на рибния ресурс в язовира и по тази причина не търпи вреди от отказа на ответното дружество да го допусне за извършване на това действие. Този извод на въззивния съд съответства на приетото от ВАС в решение № 9138 от 30.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10536/2014 г., III о., според което за вписването в регистъра по чл.25, ал.1 ЗРА на лица, които желаят да осъществяват дейността по риборазвъждане и отглеждане на риба и други водни организми, се изисква документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползването на обекти, държавна, общинска или частна собственост. Прекратяването на правото на ползване на водоползвателя върху недвижим имот, където осъществява дейността или се намира водовземното съоръжение, представлява основание за прекратяване на действието на разрешителното за водоползване (чл.78, ал.1, т.1 ЗВ).

Другата теза на жалбоподателя е, че по делото няма данни разрешителното му за улов на риба да е било отнето към момента на отправената от него покана до ответника за евакуиране на рибния ресурс от язовира, т.е. към 28.08.2019 г. и до края на месец септември 2019 г. Тази теза обаче не съответства на данните по делото и съответно във връзка с това оплакване не може да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението към жалбата. На ст.93 от приложеното обезпечително производство по чл.207, вр. чл.208, предл.2 ГПК – гр. д. № 51997/2019 г. на СРС, 169 с-в, се намира заповед № РД-331/20.06.2019 г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която на основание чл.25г, ал.1, т.6 ЗРА е прекратена регистрацията на „Берси Фишинг“ ЕООД на обект за отглеждане на риба и други водни организми на РС Берсин, язовир „Берсин“ поради прекратяване на договор за наем № Д-53-3/10.01.2013 г. с „Напоителни системи“ ЕАД. На стр. 95-97 от същото производство пък е приложено решение № ПО-01-113/23.08.2019 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което на основание чл.79, ал.1, т.1, чл.79, ал.2 и ал.3 ЗВ е прекратено действието на разрешителното за водовземане І 42460005/23.08.2013 г., изменено с решение № ПО-01-85/22.04.2014 г., продължено с решение № Г10-01-1/08.01.2019 г., издадени на името на „Берси Фишинг“ ЕООД, и същото е преиздадено на името на новия наемател на язовира „Д и Д Фиш“ ЕООД. Вярно е, че заповедта по чл.25г ЗРА и решението по чл.79, ал.1, т.1 и чл.79, ал.2 и 3 ЗВ са били обжалвани, но жалбите са били оставени без уважение, видно от достъпните в АПИС решения № 8071 от 05.07.2021 г. по адм. д. № 9349/2020 г. на ВАС, V-то отд. и решение № 7095/24.11.2022 г. по адм. д. № 11018/2019 г. на АС-София, за което няма данни да е обжалвано. По този начин действието на тези заповеди е било стабилизирано.

Не възниква и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. При прочита на въззивното решение не личат груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,