Определение № 50631 от 19.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2572/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. Т. П. от САК, срещу решение № 726 от 28.06.2021 г., постановено по гр. д. № 754/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260807 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 2244/2019 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която „ЗК Лев Инс“ АД е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати на Д. П. К., С. Д. А. и П. Д. К. обезщетения за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 25.08.2018 г. смърт на Е. С. К. /съпруга на Д. К. и майка на другите двама ищци/ за разликите над сумите 50 000 лв. до сумата 130 000 лв. - за Д. К., и до 110 000 лв. - за С. А. и П. К.. Решенията са постановени при участие на Г. Б. Г. в качеството на подпомагаща страна на ответника „ЗК Лев Инс“ АД. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното въззивно решение като неправилно и за отхвърляне на предявените срещу касатора осъдителни искове за разликите над присъдените с влязлата в сила част на първоинстанционното решение суми - по 50 000 лв. за всеки ищец, с присъждане на разноски. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД и без да извърши задълбочен и прецизен анализ на доказателствата и на релевантните за спора факти, е определил в полза на ищците обезщетения в завишен размер, които не кореспондират с принципа за справедливост. Излага и оплаквания, че изводът на въззивния съд за липса на принос от страна на пострадалата при произшествието Е. К., предпоставящ прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, не кореспондира със събраните в хода на делото доказателства и почива на предположения, а не на факти от реалната действителност. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г.: „ 1. В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД, кои са критериите за отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в случай, че няма доказателства по делото, че пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, и следва ли да бъде намалявано обезщетението; 2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 3. В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, настъпили за наследниците на загинало лице вследствие на претърпяно пътнотранспортно произшествие, какъв следва да е критерият за установяване търпените от наследниците болки и страдания, които да са с интензитет по-голям от обичайните при загуба на близък родственик; 4. Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя в случай на доказана по делото липса на нещо изключително и необичайно в отношението между наследодателя и наследниците, надхвърлящо традиционното за този вид родство; 5. При липса на свидетелски показания, които да установяват факти и обстоятелства доказващи висок интензитет, сила и продължителност на търпените от ищците болки и страдания, как следва да се определи размера на обезщетенията за неимуществени вреди и кой е най-ниският предел на обезщетение, който следва да бъде приложен в конкретния случай; 6. Самостоятелното и съзнателно поставяне в риск на собствения си живот и здраве, поради непоставяне на обезопасителен колан, предопределя ли принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, дори ако се приеме, че коланът не би спасил пътника в моторното превозно средство“. За всички поставени въпроси бланкетно се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Без да е формулиран конкретен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, в изложението се поддържа, че въззивният акт е опорочен и е „в противоречие с т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС“, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви „за наличието на всички обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид, и конкретно причинната връзка между действията на пострадалото лице и последвалата от неговите действия собствена смърт, преценени с оглед общия критерий на чл.52 ЗЗД за справедливост при присъждане на обезщетението и чл.52 ЗЗД“. Ответниците по касация Д. П. К., С. Д. А. и П. Д. К. - всички чрез адв. Я. Димитров от САК, изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК. Претендират разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която са уважени предявените срещу „ЗК Лев Инс“ АД преки искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликите над сумите 50 000 лв., Апелативен съд - София е приел, че в качеството на наследници - съпруг и деца, на починалата при ПТП на 25.08.2018 г. Е. К. ищците Д. П. К., С. Д. А. и П. Д. К. са доказали претърпени по повод смъртта на Е. К. неимуществени вреди - морални болки и страдания, за които имат право на справедливи обезщетения в размер на 130 000 лв. - за съпруга Д. К., и по 110 000 лв. - за децата С. А. и П. К.. Възраженията на ответника - застраховател, че с оглед съдържанието и интензитета на доказаните вреди и наличието на принос от пострадалата по причина на неизползване на предпазен колан в нарушение на чл.137а ЗДвП не дължи обезщетения в размер, по-голям от 50 000 лв., са преценени от въззивния съд като неоснователни. За изясняване на спора относно справедливия размер на обезщетенията въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели Х. Х. и Г. М.. От свидетелските показания съдът е приел за установено, че между ищците и починалата Е. К. са съществували отношения, изпълнени с взаимна обич, разбирателство и грижа за ближния, и че ищците са понесли значителни морални болки и страдания по повод загубата на своята съпруга и майка. Съдът е счел за достоверни основаните на непосредствени възприятия свидетелски показания, че семейството на пострадалата е било неразделно, въпреки, че децата създали свои семейства и живеели отделно в свои домове /в същото населено място/, изградени с помощта на родителите им; Ищецът Д. К. бил силно привързан към съпругата си, с която живял в брак над 40 години и неговият социален свят бил свързан предимно с нея; Внезапната смърт на съпругата предизвикала силен шок у ищеца, който изпитвал силна и продължителна мъка от нейната загуба; Синът и дъщерята на Е. К. също преживели тежко загубата на любимата си майка и поради силната привързаност към нея изпитват и ще продължат да изпитват силни болки и страдания от преждевременната й смърт на 62 години. След съвкупна преценка на установените от свидетелите факти и като е изходил от задължителните указания в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС относно критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че справедливите обезщетения, които ищците имат право да получат по повод смъртта на Е. К., са в размер на 130 000 лв. - за съпруга Д. К., и в размер на по 110 000 лв. - за децата С. А. и П. К.. Определянето на обезщетения в посочените размери е мотивирано с възрастта на починалата - 62 години, с внезапния и шокиращ характер на инцидента, при който е настъпила нейната смърт, със степента на родствена близост между починалата и тримата ищци и със съдържанието на отношенията помежду им, с интензитета на понесените от ищците морални болки и страдания и с трайното им проявление във времето, обусловено от безвъзвратната загуба на един от най-близките им хора. Като релевантен за справедливия размер на обезщетенията факт въззивният съд е отчел и обществено - икономическите условия в страната към средата на 2018 г., когато са настъпили подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди. Във връзка с възражението за съпричиняване въззивният съд е анализирал приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Въз основа на заключението съдът е приел, че ответникът, който носи тежестта да проведе пълно и главно доказване на фактите, с които обосновава приноса на пострадалата по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, не е доказал по несъмнен и безспорен начин твърденията си, че смъртта на пострадалата Е. К. се намира в причинно - следствена връзка с неизползването от нейна страна на предпазен /обезопасителен/ колан по време на пътуването й в автобуса, с чието участие е реализирано увреждащото произшествие. Въззивният съд е взел предвид установения от експертизата механизъм на произшествието и произлезлия от него вредоносен резултат /при преобръщане на автобуса върху стръмен скат с височина около 18.50 м., след преодоляване на мантинелата, се е получило пълно разкъсване на аортата на пострадалата на границата между гръдната и коремната част/. Оттук и съобразявайки мнението на вещите лица съдът е приел, че леталният изход би настъпил независимо дали пострадалата е била с или без правилно поставен двуточков обезопасителен колан, тъй като - както са посочили вещите лица, получените травматични увреждания са били възможни и при правилно поставен колан, доколкото те са се проявили вследствие на удари с или върху изпъкнали части на салона на автобуса и са резултат от размачкване и притискане на меките тъкани между деформирани части или изпаднали предмети. Като е изходил от последователно поддържаното в съдебната практика становище, че не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се признае съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото от застрахователя обезщетение, въззивният съд е формирал решаващия извод, че при недоказано от застрахователя поведение на пострадалата, намиращо се в причинно - следствена връзка със смъртта й, няма основание за намаляване на полагащите се на ищците обезщетения съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение. От формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси единствено въпросът по т.2 - за критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди в случаите на предявен пряк иск срещу застраховател /по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите/ удовлетворява изискването на чл.280, ал.1 ГПК за правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Останалите въпроси не могат да се квалифицират като правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В част от въпросите - тези по т.1 и т.6 от изложението, се съдържа твърдението на касатора, поставено в основата на своевременно противопоставеното възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, че смъртта на Е. К. е настъпила по причина на неизползване на обезопасителен /предпазен/ колан в нарушение на чл.137а ЗДвП. Въззивният съд обаче, действайки като втора инстанция по съществото на спора, е преценил посоченото твърдение като недоказано и е направил извод, че няма релевантна за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД причинна връзка между непоставянето или неправилното поставяне на предпазен колан и произлязлата от произшествието смърт на Е. К., а този не кореспондира със зададените от касатора два въпроса. Друга част от въпросите - тези по 3, т.4 и т.5 от изложението, са изведени от мотивите към Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, което се отнася до активната материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие причинена при деликт смърт на близък, от лица извън най-близкия семеен и родствен кръг на починалия, очертан в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС. В случая и тримата ищци са част от най-близкия семеен и родствен кръг на починалата при произшествието Е. К. /ищецът Д. К. е неин съпруг, а ищците С. А. и П. К. са нейни деца/, поради което постановките на цитираното тълкувателно решение са неотносими към спора за справедливия размер на претендираните с исковете по чл.432, ал.1 КЗ обезщетения за неимуществени вреди. Несъответствието на въпросите по т.1 и по т.3 - т.6 с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение по повод на тях - в този смисъл т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на формулирания в т.2 от изложението въпрос, макар и значим за изхода на делото, не е доказана специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка - разрешаване на въпроса в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и/или с практиката на ВКС. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.52 ЗЗД, като при прилагане на принципа за справедливост съдът се ръководи от критериите, указани в т.11 от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд. Възприятието за справедливост е различно на всеки етап от развитието на обществото, поради което в практиката на ВКС е прието, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчитат и обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите. Когато претенцията за обезщетение на неимуществени вреди е основана на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като ориентир за обществено - икономическата конюнктура в страната служат действащите към момента на настъпване на вредите нива на застрахователно покритие. С постановено по реда на чл.290 ГПК (редакция преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.) решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. състав на ВКС, I т. о., се е произнесъл, че лимитите на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но в качеството им на ориентир за обществено - икономическата конюнктура към момента на проявление на вредите следва да бъдат отчетени при формиране на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Съобразяването на обществено - икономическите условия гарантира, че присъденото от съда обезщетение ще осигури точен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди и по този начин ще се постигне най-пълно удовлетворяване на изискването за справедливост, заложено в чл.52 ЗЗД. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е се е произнесъл по размера на справедливите обезщетения, които се дължат на ищците като паричен еквивалент на претърпените по повод смъртта на тяхната съпруга и майка неимуществени вреди, след като е обсъдил всички установени по делото правнорелевантни факти, които според указанията в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС формират съдържанието на понятието „справедливост“. Като релевантни за размера на обезщетението са преценени възрастта на пострадалата към момента на настъпване на увреждащото ПТП, обстоятелствата, при които е настъпила нейната смърт, качеството на лицата, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта й, действителното съдържание на отношенията между тях и пострадалата и обусловените от него - като интензитет и времетраене, морални болки и страдания на ищците от преждевременната и безвъзвратна загуба на един от най-близките до сърцето им хора /съпруга и майка/. Обезщетенията са съобразени и с обществено - икономическата обстановка в страната към момента на проявление на вредите. От мотивите към обжалваното решение е видно, че при определяне на справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд се е придържал стриктно към задължителната съдебна практика в ППВС № 4/68 г., както и към последователната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. При съществуването на такава практика позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /и то бланкетно/ е неуместно. Твърдението на касатора за „порочност“ на обжалваното решение поради липса на изчерпателни мотиви относно справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди и съпричиняването на вредите от пострадалата съставлява оплакване за неправилност на решението, което не подлежи на обсъждане в стадия на производството по чл.288 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че в мотивите към обжалваното решение се съдържа произнасяне по всички наведени от касатора доводи и възражения, свързани с предпоставките на чл.52 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, като тези доводи и възражения са обсъдени подробно от въззивния съд и са получили своите аргументирани отговори в изводите, до които е достигнал съдът. Отразената в мотивите решаваща дейност на въззивния съд не позволява да се възприеме тезата на касатора, че въззивното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.19. По изложените съображения решението по гр. д. № 754/2021 г. на Апелативен съд - София не следва да се допуска до касационно обжалване. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените за защита срещу касационната жалба разноски в размер на по 1 500 лв. - адвокатско възнаграждение, заплатени в брой на основание договори за правна помощ и съдействие от 25.10.2021 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,