Определение № 50745 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 717/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при Апелативна прокуратура - Пловдив, срещу въззивно решение № 72/15.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 514/2021 г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която е потвърдено решение № 265/21.07.2021 г. по гр. д. № 2024/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. /Р./ В. – арменски гражданин, постоянно пребиваващ в Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – непрекъснат стрес и страх от несправедлива осъдителна присъда, станал обект на отчуждение и презрение на познатите си, затворил се в себе си, станал тъжен и умислен, изпитвал вътрешно напрежение, срам и притеснение, дискредитирано било сред арменската диаспора доброто му име и авторитета му в резултат на повдигнатото и поддържаното срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 149, ал. 1 НК по отношение на малолетната му дъщеря М. А. В., за което е оправдан от съда с влязла в сила присъда № 105/19.04.2018 г. по НОХД № 3845/2017 г. на Районен съд - Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8900 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи през периода 12.01.2016 г. - 06.04.2017 г. от невъзможността да упражнява професията си на „автомонтьор“ в „А.“ ЕООД, поради наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ по воденото срещу него наказателно производство, по което е оправдан с горепосочената влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 05.05.2018 г. до окончателното плащане. С решението са присъдени съдебни разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на решението, намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и отхвърляне на претенцията за имуществени вреди. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата А. В. в писмен отговор, подаден чрез адв. Г. И. и адв. Л. Л., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, излага и съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото не е било спорно и е установено от събраните доказателства, че на 12.01.2016 г. е образувано на основание чл. 212, ал. 2 НПК с разпит на свидетел-пострадал ДП № 28/2016 г. по описа на IV РУ на ОДМВР - Пловдив за престъпление по чл. 149, ал. 1 НК. Със заповед от 12.01.2016 г. ищецът е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок от 24 часа. С постановление от 13.01.2016 г. той е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 149, ал. 1 НК за това, че на 09/10.01.2016 г. в [населено място] е извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на малолетната М. К. Т., която е негова дъщеря и е постановено задържането му за срок от 72 часа. С протоколно определение от 15.01.2016 г. по ЧНД № 290/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Определението е потвърдено с определение № 74/19.01.2016 г. по ВНЧД № 110/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив. С определение № 469/11.03.2016 г. по ЧНД № 1399/2016 г., потвърдено с определение № 344/17.03.2016 г. по ВЧНД № 710/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив, е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение. С протокол от 11.05.2016 г. е предявено разследването и на 14.05.2016 г. е изготвено заключително мнение за изпращане на ищеца на съд. На 29.06.2016 г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД № 4032/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив. Производството по същото е прекратено с разпореждане от 01.07.2016 г. и делото е върнато на прокурора за изпълнение на дадените указания. След връщане на делото с определение № 1426/01.09.2016 г. по ЧНД № 5458/2016 г. на Районен съд - Пловдив, потвърдено с определение № 999/08.09.2016 г., е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение. В изпълнение на дадените от съда указания ищецът отново е привлечен като обвиняем с постановление от 21.09.2016 г., с което е конкретизиран механизма на деянието. Проведени са разпити, предявено е с протокол от 11.10.2016 г. разследването и е изготвено на 14.10.2016 г. заключително мнение за изпращане на ищеца на съд. На 18.10.2016 г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД № 6502/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив. С протоколно определение от 21.10.2016 г. по същото, потвърдено с определение № 1274/14.11.2016 г. по ВЧНД № 2448/2016 г. на Окръжен съд - Пловдив, е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража“. С протоколно определение от 03.02.2016 г., потвърдено с определение от 22.02.2017 г. по ВНЧД № 327/2017 г. на Окръжен съд - Пловдив, искането за изменение на мярката за неотклонение е оставено без уважение. С протоколно определение от 09.03.2017 г. мярката за неотклонение е изменена в „домашен арест“. С протоколно определение от 06.04.2017 г. мярката за неотклонение е изменена в „подписка“. С постановената по делото присъда № 111/06.04.2017 г. ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Срещу присъдата е подаден на 13.04.2017 г. протест и е образувано ВНОХД № 805/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С постановеното по това дело решение № 186/15.06.2017 г. присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Образувано е НОХД № 3845/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив. С Разпореждане от 23.06.2017 г. е потвърдена взетата мярка за неотклонение „подписка“. С постановената присъда № 105/19.04.2018 г. ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 149, ал. 1 НК. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 05.05.2018 г. Въззивният съд е приел, че наказателното производство е протекло в разумен срок, като за период от две години и три месеца е разгледано на досъдебна и на съдебна фаза. Изложил е, че несъмнено ищецът в случая е търпял типичните за всеки индивид, подложен на незаконно наказателно преследване, неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания, свързани с притеснения във връзка с воденото производство, страх от осъждане, накърняване на доброто име, достойнството и отчуждение, които обстоятелства се установяват и от събраните по делото гласни доказателства. Посочил е, че публичното оповестяване, макар и плод на журналистическа дейност, касае именно образуваното и водено под надзора на Прокуратурата наказателно производство, поради което е пряка последица от действията на ответника. Не е доказано, обаче твърдяното влошаване на физическото здраве на ищеца, тъй като той не е поискал допускане на експертиза, която да установи вероятната причинна връзка на посочените здравословни проблеми с изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“. При определяне на справедливото обезщетение въззивният съд е съобразил характера на престъплението, в извършването на което е бил обвинен ищеца – за блудство с родната му малолетна дъщеря, което е значително накърняващо неговото достойнство и морални ценности, както и, че по отношение на ищеца са били взети най-тежките мерки за неотклонение „задържане под стража“, каквато е търпял за продължителен период от време от почти 14 месеца, и „домашен арест“ за един месец. Предвид комплексната преценка на всички описани фактори съдът е заключил определеният от първостепенния съд размер на обезщетението от 35 000 лева е справедлив и обоснован, като претенцията до пълния предявен размер от 65 000 лева е неоснователна. По искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди съдът е приел, че в производството ищецът е доказал, че със сигурност е щял да започне да изпълнява работа като „автомонтьор“ в „А.“ ЕООД, поради което за процесния период 12.01.2016 г. - 06.04.2017 г., през който вследствие именно на посочените мерки за неотклонение не е могъл да извършва обезпечената му конкретна работа, той е пропуснал възможността да получи полагаемото му се трудово възнаграждение от 600 лева месечно или общо 8900 лева за периода, съставляващо подлежаща на обезщетяване имуществена вреда под формата на пропусната полза. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставя следните правни въпроси: 1. „Относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи обстоятелства, както и на тяхното конкретно значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение?“; 2. „Относно съдържанието на понятието „справедливост“ и как се прилага общественият критерии за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл. 4 от ЗОДОВ?“; 3. „При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, трябва ли да се държи сметка и за обществените критерии за справедливост – обща икономическа среда, жизнен стандарт и за общоприетото разбиране за справедливост на обезвредата?“ и 4. „Неизпълнението на задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения на страните, доказателствата и тяхното значение, свързани с правилното прилагане на принципа на справедливостта при определянето на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представлява ли противоречие с практиката на ВКС?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с приетото в т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 123/23.06.2013 г. по гр. д. № 254/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 113/02.05.2017 г. по гр. д. № 3483/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 358/06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, ІV г. о. Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси по приложението на чл. 52 ЗЗД по следните съображения: Съгласно ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/2005 г. на ВКС, ОСГК и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, вкл. цитираните от касатора решения, при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Задължителната съдебна практика дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. Въззивното решение е съобразено с посочената практика като са взети предвид относимите за спорното правоотношение факти и обстоятелства. За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил характера на престъплението, в извършването на което е бил обвинен ищеца – за блудство с родната му малолетна дъщеря, което е било разгласено в медиите и е значително накърняващо неговото достойнство и морални ценности, продължителността на наказателното производство, както и обстоятелството, че по отношение на ищеца са били взети най-тежките мерки за неотклонение „задържане под стража“, каквато е търпял за продължителен период от време от почти 14 месеца, и „домашен арест“ за един месец. Несъгласието с крайния извод на съда, включително и по приложението на критерия справедливост, не може да послужи като основание за допускане на касационна проверка, а може единствено да се тълкува като оплакване срещу правилността на решението. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/. Не се констатира и противоречие и с практиката на ВКС относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, доказателствата и тяхното значение, свързани с правилното прилагане на принципа на справедливостта при определянето на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Видно от мотивите на атакуваното решение съдът е дал отговор на въведените в процеса на твърденията и възраженията на страните, посочил е всички ангажирани по делото доказателства и обстоятелствата, които установяват /а и касаторът не твърди, че е пропуснал някое от ангажираните от него доказателства/. Съдът е оценявал доказателствата като се е ръководил от общоприетите принципи за морал, начина по който увреденото лице субективно е понесло вредата и преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. След като във въззивното производство са съобразени всички доказателства, относими към реално претърпените от лицето неимуществени вреди /която дейност е намерила израз в мотивите на съда/, паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост за еквивалентно възмездяване на морално увредения, а както стана ясно и от изложеното по-горе – размерът на обезщетението зависи от особеностите на всеки конкретен случай. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение