Определение № 50187 от 07.09.2023 г. на ВКС по т. д. № 1607/2022 г.
ВКСI търговско отделение07.09.2023 г.докладчик Николова
Диспозитив
ДОПЪЛВА определение № 50347/22.05.2023г. по т.д. № 1607/2022г. на Върховния касационен съд, ТК, I т.о., като ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „П.“ № 5, да заплати на всеки от ответниците по касация В. Г. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], и А. Г. Н., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.8, сумата от по 1310 лв. /хиляда триста и десет лева/, разноски за касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба с вх. №503067/26.06.2023г. на В. Г. Н. и А. Г. Н., представлявани от техния пълномощник адв.Т. Б., с която същите молят да се допълни определение № 50347/22.05.2023г. по т.д. № 1607/2022г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., в частта за разноските, като на всеки от молителите бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Посочват, че доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение са представени своевременно с отговора на касационната жалба. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД не изразява становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество е основателна. С определение №50347/22.05.2023г. по т.д. №1607/2022г. на Върховния касационен съд, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение №224/18.02.2022г. по гр.д. №2142/2021г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, в обжалваната му част, с която след отмяна на решение № 261994/25.03.2021г. по гр.д. № 9681/2019г. на Софийски градски съд, ГО, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е осъдено да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ на В. Г. Н. и А. Г. Н. сумите от по 12 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на баща им Г. Рофим Н., причинена при ПТП от 22.07.2014г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.07.2016г. до окончателното им изплащане. При проверка на твърденията в молбата по чл.248 от ГПК настоящият състав на ВКС констатира, че към подадения по имейл /електронна поща/ на електронния адрес на Софийски апелативен съд отговор на касационната жалба са представени два договора за правна защита и съдействие от 28.06.2022г., с които всеки един от молителите, ответници по касация, е възложил на адв.Т. Б. осъществяването на правна защита, съдействие и процесуално представителство пред ВКС и изготвянето на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК по в.гр.д. №2142/2021г. на Софийски апелативен съд, 8 състав. В договорите е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1310 лв., като е отразено, че същото е заплатено в брой. Съгласно даденото разяснение в т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, това е достатъчно за доказване на плащането на възнаграждението, като в тази част договорите имат характер на разписка. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД бъде осъдено да заплати на всеки един от молителите сумата от 1310 лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд