Определение № 3033 от 28.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1530/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Енерджи лайф трейд“ ЕООД, [населено място] срещу разпореждане № 431 от 08.05.2025 г. по в. гр. д. № 37/2025 г. на Сливенски окръжен съд, с което е върната подадената от дружеството касационна жалба с вх. № 2516 от 22.04.2025 г. срещу постановеното по делото решение № 48 от 13.03.2025 г. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Излага доводи, че с предявения установителен иск действително се претендира установяване на вземане, породено от търговска сделка, но както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че не се доказва страните да са сключили търговска сделка, поради което исковете по чл. 422 ГПК са отхвърлени. Счита, че доколкото е приета липса на сключена търговска сделка и на търговски отношения, свързани със сключването, действието, изпълнението и прекратяването на такава сделка, то не е налице ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, [населено място] е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Касационната жалба на „Енерджи лайф трейд“ ЕООД е подадена срещу въззивното решение по в. гр. д. № 37/2025 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 901 от 09.10.2024 г. по гр. д. № 5011/2023 г. на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от „Енерджи лайф трейд“ ЕООД срещу „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК искове за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 15003, 90 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.10.2023 г. до окончателното плащане, сумата от 4 306, 18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.02.2021 г. до 09.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2150 от 11.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3968/2023 г. на Сливенски районен съд. За да върне подадената от „Енерджи лайф трейд“ ЕООД касационна жалба срещу въззивното решение по в. т. д. № 37/2025 г. на Сливенски окръжен съд на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 вр. чл. 280, ал. 3 ГПК, съдията-докладчик по делото е приел, че спорът е между търговци във връзка с упражняваната от тях дейност, делото има характер на търговско и доколкото цената на исковете е под 20 000 лв. атакуваното решение не подлежи на касационно обжалване. Извършената преценка за недопустимост на подадената касационна жалба е правилна. С императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела. В случая с исковата молба „ Енерджи лайф трейд“ ЕООД е предявило срещу „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за установяване, че ответното дружество му дължи сумата от 15003, 90 лв., представляваща цена на доставени ел. материали и ел. оборудване по фактура № [ЕГН] от 05.02.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 09.10.2023 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, сумата от 4 306, 18 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 06.02.2021 г. до 09.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2150 от 11.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3968/2023 г. на Сливенски районен съд. Предмет на делото са вземания, които произтичат от търговска сделка, поради което спорът е търговски /чл. 365, ал. 1, т. 1 ГПК/. Договорът, от който се извеждат спорните материални права, е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ. Договорът е сключен от страните по делото – търговски дружества във връзка с упражняваното от тях занятие и по естеството си е субективна търговска сделка. Цената на обективно съединените искове, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е в размер на 15 003, 90 лв. и 4 306, 18 лв. или под установения в нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за достъп до касация за търговски дела. Поради това въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба е процесуално недопустима. Доводите на частния жалбоподател, че доколкото съдът е приел, че между страните не е бил сключен договор за търговска продажба на движими вещи – източник на спорното вземане за цената им, касационната жалба се явява допустима са неоснователни. С императивната норма на чл. 280, ал. 3 ГПК като критерии за допустимост на касационното обжалване са въведени видът на делото, с оглед неговия предмет, и цената на иска. Без значение при преценката за обжалваемост на въззивните решения са направените в атакувания акт изводи по съществото на спора, в частност сключена ли е търговската сделка, за която се твърди, че е породила спорното материално право. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение