Определение № 4245 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3747/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ж. И. М. против определение № 2627/13.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 1490/2022 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че според чл. 548 от ГПК, за да се прецени допустимостта на молбата, следва към нея да се приложи писмен документ, издаден от компетентния орган - в случая от лицето по гражданско състояние в Узбекистан, че молителя не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът, т. е. че молителя не може да се снабди с акт за осиновяване, издаден от длъжностното лице по гражданско състояние - било защото такъв изобщо не е съставян или по други причини. Молителя, според чл. 548 ГПК, изр. 2, може да докаже факта, че е съставен акт за осиновяване и/или че такъв не може към настоящия момент да бъде съставен от длъжностното лице в посочената държава, и чрез представяне на удостоверение от Министерство на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали разглеждане на молбата му или че няма възможност да се отправи такова искане. Относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи се въпрос, след отправено искане до консулските представителства на държавата, в която е съставен акта и в случай на бездействие на тези органи, следва ли това бездействие да се приеме за отказ за издаване на исканите документи. Сочи се и въпрос, дали отговор на МВнР, че министерството не следва да се ангажира с този въпрос покрива хипотезата на липсата на възможност да се отговори на такова искане. Въпросът за предпоставките за уважаване на искане по чл. 549 и сл. е разработен в практиката по чл. 290 ГПК – така в р. по гр. д. № 3235/08 г. на първо г. о. на ВКС е посочено, че след като фактът е настъпил в чужбина, неговото установяване може да се иска само доколкото молителят е доказал, че не може да се снабди с необходимите документи. Доказването на отрицателно условие е изцяло в тежест на молителя, тъй като се касае до охранително производство, касаещо съдебно съдействие за установяването на факт, като в случая това е следвало да стане чрез представянето на документи от чуждата държава или от нашето Министерство на външните работи. В този смисъл е и определение № 48 от 15.02.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 188/2017 г., III г. о., поради което не е налице хипотезата на соченото касационно обжалване. В същата насока следва да се приеме, че нормата на чл.548 ГПК е ясна и не се нуждае и от тълкуване, доколкото изрично е посочено, че липсата на възможност за доказване следва да бъде установено с документ на органите на съответната държава, а не както е поставен правния въпрос с отказ изобщо да се отговори на молбата за издаване на такъв документ. В същата разпоредба е посочено изрично също така, че МВнР следва да отговори и удостовери, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на лицето, а не отказ на МВнР да отправи подобно запитване. Предвид изложеното, касационното обжалване на определението на ВОС не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от горното, състав на ВКС