Определение № 8 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6979/2014 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2 изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на Б.Г. И., М. А. И. и Б. А. И. – тримата от [населено място], чрез адв. Т. З., срещу разпореждане № 2068 от 18 септември 2014 г., постановено по гр. д. № 464 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2014 г., с което е върната като процесуално недопустима подадената от тях касационна жалба с вх. № 6022/21.08.2014 г. срещу въззивно решение № 360 от 23 юли 2014 г. по в.гр.д. № 464 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2014 г. С частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като цената на иска е над посочения праг за допустимост на касационното обжалване, както е видно от данъчната оценка на имота, приложена на л. 11 от първоинстанционното дело. Ответникът Б. И. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. И. Ц., в отговор оспорва твърденията на частните жалбоподатели. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал подадена касационна жалба срещу въззивно решение на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Разпореждането е правилно. Районният съд е отхвърлил искове по чл. 108 ЗС, предявени от частните жалбоподатели, с твърдението, че те са собственици на ½ ид. част за ищцата Б. И. и по ¼ ид. част за ищците Б. И. и М. И. от пристройка с площ 25,21 кв. м. на приземен етаж и 25,21 кв. м. на първи етаж на сграда в [населено място]. С първоинстанционното решение е прекратено производството по делото по отношение на предявени от същите лица искове за признаване на право на собственост на пристройка с площ 22,79 кв. м. на приземен етаж и 22,79 кв. м. на първи етаж, изградени към същата сграда. С въззивното решение № 360 от 23 юли 2014 г. второинстанционният съд е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Касационното обжалване срещу въззивното решение е предприето при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. Според тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Съобразявайки процесуалното правило, че цената на предявения иск се определя към момента на подаване на исковата молба, с оглед действащия към този момент процесуален ред, приложима е нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В. съд правилно е възприел, че спорната част от процесните имоти - пристройка с площ 25,21 кв.м. на приземен етаж и пристройка с площ 25,21 кв.м. на първи етаж, изградени към жилищна сграда, е с данъчна оценка (л. 11 от първоинстанционното дело) под 5000 лв. и с оглед ограниченията на императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под този минимален праг, което е обосновало и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване. Действително данъчните оценки за пристройката с площ 48 кв.м. на приземен етаж и пристройка с площ 48 кв.м. на първи етаж, изградени към жилищна сграда, са съответно 12 645,50 лв. и 12 392,50 лв., но оценката е посочена за съответната обща площ на двата имота. Съобразно спорните части от по 25,21 кв.м. за всеки имот и предвид това, че ищцата Б. Г. И. претендира по ½ ид. част от всеки от имотите, а ищците М. А. И. и Б. А. И. претендират по ¼ ид. част от всеки от имотите, то правилен е извода на съда за недопустимост на касационното обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора жалбоподателите следва да заплатят на ответника по частната жалба сторените в настоящото производство разноски в размер на 200 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, което се установява от приложен към отговора договор за правна защита и съдействие. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.