Определение № 267 от 24.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1304/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца В. Н. срещу определение на Варненски апелативен съд за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на висящо наказателно производство. Ответникът ЗК „Лев инс“ АД не изразява становище. Обжалваното определение е неправилно. Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ първоинстанционният съд е уважил: изцяло този за имуществени вреди в размер на 51 400 лв. и частично – до размер на 90 000 лв. - този за неимуществени вреди. Ищецът е обжалвал решението относно отхвърлената част от иска за неимуществени вреди. Във връзка с подадената от ответника въззивна жалба въззивният съд е приел с определението по чл. 267 ГПК, че първоинстанционното решение е обжалвано в частите, с които ответникът е осъден да заплати 90 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 51 400 лв. обезщетение за имуществени вреди, като се иска предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, а евентуално обезщетенията да бъдат намалени до размер съответно 40 000 лв. и 42 833 лв. Въз основа на изисканата справка въззивният съд е приел, че за процесното пътно-транспортно произшествие е висящо наказателно производство по а. н. д. № 5261/2021 г. на Варненски районен съд срещу застрахования водач за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б.“, пр. 2 НК. Приел е, че в това производство подлежи на установяване евентуалната виновност на водача, която се оспорва в настоящия процес, поради което наказателното производство е преюдициално спрямо настоящото по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, и с тези съображения е постановил обжалваното определение. При определяне на предмета на въззивното производство въззивният съд не е съобразил депозираната от ответника по реда на чл. 262, ал. 1 ГПК във връзка с дадени от първоинстанционния съд указания молба от 08.02.2022 г. (л. 24), с която ответникът е уточнил изрично, че първоинстанционното решение се обжалва в частта за присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по размер, като се иска същото да бъде намалено до размер на 40 000 лв. Извършеното от жалбоподателя уточнение обосновава извода, че в частта относно иска за имуществени вреди и в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен до 40 000 лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. С оглед на това във въззивното производство спорът се е концентрирал само върху размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въпросите относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (по които евентуалната присъда на наказателния съд би била задължителна за гражданския съгласно чл. 300 ГПК) не са от значение за определянето на този размер съобразно чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. С оглед на това висящото наказателно производство не е от значение за правилното решаване на спора пред въззивната инстанция по настоящото дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, съответно не е налице основание за спиране. С тези мотиви съдът