Определение № 1751 от 02.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2031/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Г. З. срещу определение № 123 от 25.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 150/2025 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното определение на апелативния съд е потвърдено определение № 29 от 08.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3359/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на К. Г. З. срещу определение № 10550/18.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 12704/2024 г. на Пловдивския районен съд, с което е разпоредено в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН да бъде вписано, че К. З. е загубил правото да приеме наследството, останало от Н. Г. З.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение. Поддържа се наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Подлежи ли на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл.51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл.49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок. С определение № 3277 от 24.06.2025 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2024 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение е постановено на 24.02.2026 г., поради което е налице основание за възобновяване на производството по делото. В т. 2 на Тълкувателно решение № 4/24.02.2026 г. по тълк. д. № 4/2024 г. на ОСГК на ВКС е прието, че актът, с който съдът по реда на чл.51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл.49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно последицата, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок, не подлежи на обжалване. С Тълкувателното решение е даден отговор на въпроса, по който се иска допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е действал в съответствие с посоченото Тълкувателно решение на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,