Определение № 227 от 07.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1454/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Софпартнерс груп“ООД-гр.София ЕИК 2004666459 срещу решение №999 от 13.05.2020 г. постановено от АС-София по т.д. №340/2019 г., в частта, с която е отменено първоинстанционното решение № 1652/27.09.2016 г., постановено по т.д. №6428/2015 г. на СГС, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора срещу „Авамед“ ООД ЕИК 2021795298/ с предишно наименование „МАДАРА –МСИ“ ООД / за сумата от 38512 лева-дължима като платена на отпаднало основание цена по договор от 27.09.2013 г. за доставка на апарат за измерване на костна плътност, монтаж и обучение на персонала, както и в частта за разноските. Обжалваното въззивно решение е постановено след отмяна с решение на ВКС, ТК, Първо т.о. по т.д. № 2687/17 на първоначално постановеното такова от друг състав на въззивния съд и разглеждането му повторно при условията на чл.294 ал.1 ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на съдебното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. От страна на процесуалния пълномощник на ответника по касация е депозиран писмен отговор със становище за липса на предпоставките за допускане до касация и за неоснователност на касационната жалба.Претендират се разноските пред касационната инстанция в размер на договорено и платено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500 лева. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, в обжалваната с настоящата КЖ част, въззивният състав е изложил следните съображения: Видно от представения договор с дата 27.09.2013г. страните по делото са се договорили, че „Авамед“ ООД ЕИК 2021795298/ с предишно наименование „МАДАРА –МСИ“ ООД / ще извърши доставка, монтаж, съгласно одобрен проект на апарат за измерване на костна плътност, с технически характеристики и вид на апарата, описани в Приложение 1 към договора, и обучение на персонал за работа с него. Срокът за доставката е уговорен до 20.10.2013 г.. Цената е определена на 44280 лева с ДДС. Тя включва стойността на апарат, монтаж и обучение. Проектирането и узаконяването се заплащат допълнително като посочената в договора сума е 1440 лева. Постигнато е съгласие цената да бъде платена на траншове като последният е в размер на 11208 лева и се дължи в тридневен срок от подписване на приемо- предавателен протокол, доказващ въвеждането в експлоатация на апарата и проведено обучение. В чл.1.3 е предвидено, че оборудването преминава в собственост на възложителя след пълното изплащане на сумата. По делото са представени 2 платежни нареждания за преведени от купувача по сметка на продавача общо 25992 лева и извлечения от сметката на купувача, от които е видно, че на 03.10 2013г.са преведени 8520 лева и на 19.11.2013г.- 4000 лева. Общо по банков път на продавача са платени 38512 лева. С нотариална покана, връчена на 30.04.2015г. „Софпартнерс груп“ ООД е направило изявление за разваляне на договора, поради пълно неизпълнение от страна на купувача- липса на доставка на вещта, предмет на договора от 27.09.2013г.. Ответното, по първоначалния иск, дружество е отговорило на тази покана с изявление, изпратено по телепоща със заверка на съдържанието на 31.07.2105г., в което заявява, че е изправна страна по договора, тъй като е доставило апарата, предмет на договора между страните, а купувачът не е доплатил остатъка от цената в размер на 5 768лева. По дело е наличен приемо - предавателен протокол от 5.11.2013г., в който е записано, че „Мадара МСИ“ ЕООД предава на „Софпартнерс груп“ апарат за измерване на костна плътност DEXXUM-T и е посочен фабричният номер на апарата. На този протокол е поставен подпис под „Приел“ без да е посочено име на лицето, което е положило подписа. По делото е безспорно, че това лице е д-р К. К.. Представена е нотариална покана, изпратена от същото лице до „Авамед“ЕООД на 16.07.2015г. В нея се заявява, че дружеството не е изпълнило задължението си да достави апарат за измерване на костна плътност DEXXUM-T въпреки заплатения от К. аванс, поради което е разваля споразумението от 26.06.2013г.и се иска връщане на заплатената като аванс сума. В съдържанието на последното между „Мадара МСИ“ ЕООД и К. К. е постигнато съгласие дружеството да достави на купувача по договора апарат за измерване на костна плътност DEXXUM-T срещу заплащане на цена в размер на 44280 лева. От приложената електронна кореспонденция, касаеща процесния апарат, става ясно, че едно от писмата- „известие за експедиция“ е препратено към имейла на управителя на дружеството –купувач „Софпартнерс груп“ ООД на 01.12.2013г. С писмо до д-р К., доставчикът го уведомява, че е необходимо да предостави достъп до помещението, в което се намира апарата. Горната кореспонденция, според въззивния съд, служи като непряко доказателство за това, че купувачът е бил уведомен за движението на доставката и че продавачът е считал д-р К. за лице, овластено да получи вещта. От събраните гласни доказателства се установява, че монтажът на апарата за измерване на костна плътност е извършен лично от свидетеля Б. в помещението на адреса, посочен в самия договор. Именно този свидетел е извършил и обучението за работа с този апарат на д-р К., съпругата му и лаборантката. Вторият свидетел К. К.- лекарят, с който е сключено споразумението от 26.06.2013г. и който е подписал приемо- предавателния протокол за апарата, твърди, че през месец юни 2013г. е сключил договор с дружеството „Мадара МСИ“ ЕООД за доставка на апарат за изследване на остеопороза като при сключване на споразумението заплатил 50% от стойността на апарата. Споразумението не било прекратявано, а доставчикът доставил и монтирал апарата, макар и с огромно техническо закъснение, за което била предвидена и съответната неустойка. Доставката била осъществена в края на м.ноември. Посочва, че лекарският му кабинет се намира именно на адрес, съвпадащ с горния. Отделно ползвал още едно помещение,което се намира на нулев етаж до входа на блока. Нямал сключен договор със „Софпартнерс груп“ ООД. Имали идея за партньорски отношения – те да осигурят още един апарат, като вторият да бъде на посочения по-горе адрес. Поддържа, че не е посочвал фирмата „Софпартнерс груп“ ООД за да бъде издадена фактура на нея за доставения апарат. Нямал и договор с тази фирма за наем на апарата. Не бил упълномощаван от управителя на това дружество да получава апарата. При монтажа на същия присъствали само той и хората от дружеството-доставчик. Това дружество не изпълнило ангажиментите си да осъществи обучение за работа с апарата. Не било оказано и обещаното съдействие за лицензирането. Към момента медицинският център ползвал апарата. Свидетелят заявява, че няма спомен да е изпращал нотариална покана до доставчика. Апелативният съд не е кредитирал показанията на този свидетел, с изключение на изявлението, че именно той е подписал приемо-предавателния протокол. Според съда, К. също е имало правоотношения с дружеството – доставчик като очевидно не е удовлетворено от тях, поради което явно са приети като частично пристрастни. Освен това, показанията му противоречат на други доказателства по делото– наличния приемо - предавателен протокол и нотариалната покана, изпратена до „Авамед“ЕООД, която е подписана лично от него, като и на показанията на другия свидетел. С оглед на така събраните доказателства въззивният състав е счел, че по делото е установено, че между „Авамед“ ЕООД като продавач и ищеца „Софпартнерс груп“ООД като купувач е сключен договор за доставка на апарат за измерване на костна плътност DEXXUM-T, производство на фирма Osteosys. Същият се урежда от разпоредбите на чл.318 от ТЗ и на основание чл. 288 от ТЗ и от нормите на ЗЗД. Приел е,че следва да бъде направена преценка дали е приложим чл.75,ал.2 от ЗЗД съгласно който погасителен за задължението ефект има и добросъвестно изпълнение от страна на длъжника на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението.За приложението на посочената разпоредба е необходимо длъжникът да е добросъвестен, т.е. да не знае, че изпълнява на некредитор и наред с това, обстоятелствата, при които се извършва изпълнението недвусмислено трябва да водят на един разумен и житейски обоснован извод, че лицето е овластено от кредитора да се престира нему. По делото е безспорно, че в договора е посочен адрес на доставка, който не е седалище или офис на купувача и на който се намира медицински център, управляван от свидетеля К.. Именно той е получил апарата от името и за сметка за купувача. Следователно, с оглед на посочените обстоятелства, ще следва да бъде приложен чл.75,ал.2 от ЗЗД като бъде прието, че длъжникът е изпълнил добросъвестно. В случая на продавача е било известно, че с поръчания апарат ще се осъществява дейност в медицински център "Орто пункт" и лицето, което със своите действия ще осъществява тази дейност е д-р К.. Според съда, доставчикът е изпълнил съобразно указанията на съконтрахента, и не само е доставил на посочения адрес, но и предвид условията, при които се приема престацията е имал основание, да счита,че е приета от кредитора. Ако приелият изпълнението не е бил овластен за това, то истинският кредитор има право на иск срещу това лице, но длъжникът се е освободил от изпълнението. В случая,според съда, последният има основание да смята,че дори и да не е престирал на кредитора, то последният е потвърдил действията след като повече от две години не е поискал изпълнение срещу преведената сума и е отправил изявление за разваляне на договора поради неизпълнение, едва след като продавачът е потърсил неплатната част от цената по продажбата. Освен това, след като е предал вещта, продавачът е получил и плащане на част от цената. Съдът не приема за доказано твърдението на купувача, че е превел сумата от 4000 лева с основание „преди доставка“. По делото липсва представен платежният документ, с който е извършено плащането/ за разлика от документите за първите два превода/, а отразеното в счетоводството на самата страната не можело да бъде противопоставено на съконтрахента. Обстоятелството, че апаратът не е отразен в счетоводството на „Софпартнерс груп“ООД не можело да послужи за доказателства в полза на твърдението, че същият не е получен, тъй като в договора за продажба изрично е записано, че собствеността преминава върху купувача след пълното изплащане на сумата,т.е към настоящия момент все още няма основание за това. Предвид на изложеното, въззивният съд е приел, че доставчикът по договора от 27.09.2013г. е изправна страна по същия и за купувача не е възникнало потестативното право да развали договора, сключен между това дружеството и „Мадара МСИ“ ЕООД /сега с наименование Авамед“ ЕООД/, поради което и така предявеният иск за сумата от 38512 лева-дължима като платена на отпаднало основание се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил иска със законните последици. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочи като обуславящ изхода по спора, въпросът за задължението на съда да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани в хода на процеса, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, следва ли същият да вземе в предвид, при произнасянето си, всички факти от значение за спора. Така формулираният въпрос е във връзка с извода на съда, че не е доказано твърдението на купувача-ищец и касатор, че не е превел сумата от 4000 лева с основание „преди продажбата“, въпреки наличието по делото на платежен документ за това, което от своя страна рефлектира върху добросъвестността на изпълнението от ответника. Евентуален отговор на формулирания в изложението на основанията за допускане до касация въпрос по никакъв начин не би се отразил на крайните изводи на съда в обжалваното въззивно решение. Искът е приет за неоснователен на база прието изпълнение от доставчика в хипотезата на чл.75 ал.2 ЗЗД: в договора е посочен адрес на доставка, който не е седалище или офис на купувача и на който се намира медицински център, управляван от свидетеля К. и последният е получил апарата от името и за сметка за купувача. С оглед на посочените обстоятелства, въззивният съд е приел, че следва да бъде приложен чл.75,ал.2 от ЗЗД като бъде прието, че длъжникът е изпълнил добросъвестно-за него е достатъчно, че е изпълнил съобразно указанията на насрещната страна в самия договор. Тези изводи на съда едва ли биха били различни, ако беше приел, че купувачът е превел на доставчика сумата от 4000 лева с основание „преди продажбата“. Впрочем подобни доводи са по правилността на решението, доколкото касаят обосноваността на изводите на съда. Следователно не е налице първата обща предпоставка за допускане до касация: формулиран от страната обуславящ изхода по спора правен въпрос, който да бъде подложен на дискреция по останалите нормативни критерии по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Касаторът „Софпартнерс груп“ООД-гр.София ЕИК 2004666459 следва да заплати на „Авамед“ ООД ЕИК 2021795298 сумата от 500 лева-разноски пред настоящата инстанция, с оглед представеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие с отбелязване в него на самото плащане на възнаграждението. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК