Определение № 3056 от 09.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2248/2026 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.1281/16.03.26 по ч.г.д.№.536/26 на ВКС, ІІІ ГО, е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. Х. Ю., Н. Д. Ю. и О. Н. Х. срещу определение №. 1071/13.11.25 по в.ч.г.д.№.921/25 на Окръжен съд Хасково в частта му, с която е оставена без уважение частната им жалба срещу определение №. 1687/13.07.25 по г.д.№.2638/23 на РС Хасково в частта му за оставяне без уважение подадената от тях молбата по чл.248 ГПК за изменение на определение №.995/27.04.25 по същото първоинстанционно дело в частта за разноските, както и в частта му, с която е изменено определение №.995/ 27.04.25 по г.д.№.2638/23 на РС Хасково в частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да платят на Й. Г. К. 10 217,16лв. разноски /905лв. в исковото производство, 132лв.за обезпечение на исковете по ч.г.д.№.756/23 и ч.г.д.№.755/23 на ОС Хасково, 9180,16лв. адвокатското възнаграждение за исковото и обезпечителните производства/. Прието е, че исковете по чл.135 ЗЗД са предявени срещу различни ответници и доколкото цената им е под 5000лв. /съответно 4336,13лв. и 3134,34лв./, въззивното определение е изключено от касационен контрол предвид ограничението на чл.274 ал.4 вр. с чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от Н. Х. Ю., Н. Д. Ю. и О. Н. Х., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Й. Г. К. оспорва жалбата. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела - като при искове, предявени в условията на обективно и субективно съединяване, меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът на цените на отделните искове. В случая първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на Й. К. по чл.135 ЗЗД срещу различни ответници: иск по чл.135 ЗЗД, предявен срещу О. Х. и Н. Ю. -за обявяване на относителна недействително на изповяданата на 27.09.22 с нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти №..., т..., рег.№..., д.№... по описа за ... на нотариус Д.С. с район на действие РС Хасково, сделка /дарение на 11/12ид.ч. от 7 имота/ и иск по чл.135 ЗЗД, предявен срещу О. Х. и Н. Ю. - за обявяване на относителна недействителност на изповядана на 14.09.22 с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., т..., рег.№..., д.№... от ...г. на нотариус Д. С. с район на действие РС Хасково, сделка /покупко-продажба на 11/15ид.ч. от 4 имота/. Цената на така предявените искове, определена по реда на чл.69 ал.1 т.4 вр. с т.2 ГПК съгласно приложените данъчни оценки, безспорно е под 5000лв. Касае се за хипотеза, при която, предвид разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, въззивното решение по тези искове би било окончателно и не би подлежало на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение №.1071/13.11.25 по в.ч.г.д.№.821/25 на ОС Хасково, като постановено по дело, въззивното решение по което не подлежи на касационно обжалване, е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. При това положение правилно подадената такава е била оставена без разглеждане с атакуваното пред настоящия състав опред.№.1281/16.03.26 по ч.г.д.№.536/26 на ВКС, ІІІ ГО. Както вече беше отбелязано, от значение по силата на изричната законова разпоредба на чл.274 ал.4 ГПК е дали по съответните предявени искове би било постановено въззивно решение, което подлежи на касационен контрол предвид критериите на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК – за които е релевантна цената на предявените искове /която в случая е и отчетена/, а не сумата, определена като дължима по реда на чл.78 ГПК предвид отговорността за разноски с оглед изхода на спора по тези искове /т.е. без значение за допустимостта на касационния контрол е размера на присъдените като разноски суми – релевантна е единствено цената на предявените искове, предвид изхода на спора по които са определени като дължими и съответните разноски/. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,