Определение № 660 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2116/2013 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от П. А. Х., Х. И. Х. и С. Х. Х.-тримата от [населено място],чрез процесуалния им представител адвокат Г. против въззивно решение № 138 от 15.01.13г. по гр.д.№ 351/12г. на Бургаски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 15 от 5.07.12г.по гр.д.№ 135/11г.на Б., като е обявена за недействителна спрямо А. Д. М. изцяло сделката,осъществена с н.а.№ 32 от 21.01.11г. т.І рег.№211 д.30/11 за продажба на следния недвижим имот: 100 кв.м.в ид.ч. от имот с идификатор 51500.501.342 по кадастралната карта и регистри на [населено място],целия с площ от 420кв.м.,с трайно предназначение на територията:урбанизирана,начин на трайно ползване:ниско застрояване, ведно със самостоятелен обект с идификатор 51500.501.342.1.3 по кадаст-ралната карта и регистри на [населено място],с предназначение: за обществено хранене, на площ от 60 кв.м., ведно с общите части на сградата. В представеното изложение като основание за допустимост е посочена нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 566 от 18.06.2010г. по гр.д.№ 1473/09г.на ІV г.о. и № 229 от 8.06.2010г.по гр.д.№ 37/09г. на ІІ т.о.на ВКС,както и на други две решения на ВКС-без задължителен характер/ по поставения въпрос – следва ли по реда на чл.135 от ЗЗД да се обяви за относително недействителна цялата разпоредителна сделка с имущество съпружеска имуществена общност, когато само единият съпруг има качеството на длъжник. В тях е прието,че ако дългът е личен на единия съпруг,то обезпечението на задълженията му се покрива само от ½ ид.ч.от общото имущество,поради което и относителната недействител-ност не може да обхваща разпореждането на другия съпруг. Поставя и още един въпрос: може ли по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД ответникът-недлъжник да се защити с възражение,че част от имота е негова лична собственост,оборвайки презумцията за равни части на съпрузите в СИО и установявайки квоти в съсобствеността, различни от посочените в нотариалния акт.По втория въпрос се позовава на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения № 5 от 20.01.2012г. по гр.д. № 822/11г.на ІІ г.о.,№173 от 27.07.2010г. по гр.д.№ 5166/08г.на ІV г.о.,в които обаче са поставени различни от настоящия въпроси.Позовава се и на решение № 551 от 25.06.2009г. по гр.д.№ 2448/08г.на ІV г.о.-без задължителен характер. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват и допустимостта, и основателността на подадената жалба.По първия поставен от касатора въпрос ответната страна също се позовава на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС/№ 612 от 26.10.2010г. по гр.д.№ 1764/10г.на ІІІг.о.,№ 552 от 15.07.2010г. по гр.д.№ 171/09г.на ІV г.о.,в които ВКС е достигнал до правни изводи,противоречащи на направените в описаните по-горе,като посочени от касатора решения/Прието е,че щом като съпружеската имуществена общност е бездялова и по време на брака единият съпруг не може да се разпорежда само със своята част от имота,то когато разпореждането на двамата съпрузи е увреждаща сделка,тя трябва изцяло да се обяви за относително недействителна.Успешното провеждане на иска по чл.135 от ЗЗД няма за последица прекратяването на СИО и затова едва при изпълнението притежаваните части се съобразяват./ Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: За да потвърди решението на районния съд,въззивният изцяло е възприел изводите му,че ищецът има качеството на кредитор по отношение на първия ответник/налице е установено вземане,което не е изплатено/,че длъжникът е извършил действие, увреждащо ищеца, прехвърляйки,чрез продажба на третата ответница,заедно с втората имот, за който в нотариалния акт/№101 от 22.10.97г./ е посочено,че е съпружеска имуществена общност.Съдът е счел за недопустимо възражението на ответната страна,че квотите в съсобствеността са различни от визираните в акта/и по специално,че е невярно нотариалното удостоверяване за правото на собственост по отношение на единия от имотите,като се твърди,че е лична собственост на съпруга-недлъжник/.Счел е,че този въпрос следва да бъде разрешен в отделно самостоятелно производство.Освен този, въззивният съд е възприел и извода на първоинстанционния, произтичащ от бездяловия характер на съпружеската имуществена общност,че независимо,че дългът е на единия съпруг, при наличие на предпоставките на чл.135 от ЗЗД - за недействителна следва да се обяви цялата сделка. При така изложените мотиви – и двата поставени от касатора въпроси,доколкото са свързани с решаващите изводи на съда, са от значение за изхода на спора и съставляват годно общо основание за допустимост. Касационно обжалване следва да се допусне по втория от поставените въпроси на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,тъй като както вече беше посочените страните по делото представят противоречива практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК. Наличието на противоречива практика към настоящия момент вече е констатирано от друг състав на ВКС,който на основание чл.292 от ГПК е сезирал общото събрание за постановяване на тълкувателно решение по поставения въпрос - може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка,извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност, във връзка с което е образувано т.д.№ 5/13г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав намира,че така образуваното дело е от значение за решаване на настоящия спор,поради което производство по делото следва да бъде спряно, на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК до постановяване на решение по т.д.№5/13г. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение