Определение № 4458 от 07.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1117/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. И. С., подадена чрез пълномощник адв. В. К. от АК – П., срещу въззивно решение № 3667 от 08.12.2022 г. по в. гр. д. № 5131/2022 г. на Софийски градски съд в частта, в която на М. Г. С. е определен по-голям дял в размер на 70 % от придобитото по време на брака му с В. И. С. общо съпружеско имущество. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за допускане до касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли въззивното решение да се отмени и предявеният иск по чл. 29, ал. 3 СК да бъде отхвърлен, като претендира разноски за всички инстанции. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Насрещната страна в касационното производство - М. Г. С., оспорва касационната жалба с писмено становище, подадено чрез пълномощник адв. Р. А. от АК-София. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Въззивното решение в частта, в която искът на М. Г. С. по чл.29, ал.3 СК е отхвърлен в частта за определяне на по-голям дял за горницата над 70 % до пълния предявен размер от 90%, не е обжалвано с касационна жалба, влязло е в сила в тази част и не е предмет на касационното производство. С обжалваното въззивно решение, по въззивни жалби и на двете насрещни страни, съдът е потвърдил първоинстанционното решение № 20153092 от 07.07.2021 г. по гр. д. № 68329/2019 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която, на основание чл. 29, ал. 3 СК, на М. Г. С. е определен по-голям дял в размер на 70 % от придобитото по време на брака му с В. И. С. общо съпружеско имущество, както и в частта, с която е отхвърлен искът за определяне на по-голям дял за горницата над 70 % до пълния предявен размер от 90%. Въззивният съд е приел за установено, че страните са сключили брак помежду си на 29.01.2005 г., впоследствие прекратен с решение от 20.05.2019 г., постановено по гр. д. № 88222/2017 г. по описа на Софийски районен съд. В този период страните са придобили, при законов режим на общност, недвижими и движими вещи. Посочено е, че съгласно чл. 29, ал. 3 СК при прекратяване на съпружеската имуществена общност поради развод или по чл. 27, ал. 2 СК, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът в придобиването му значително надхвърля приноса на другия съпруг. Съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството – чл. 21, ал. 2 СК. Прието е, съобразно практиката на ВКС, че при изменение на установеното от закона равенство на дяловете, следва да се имат предвид както доходите на съпрузите, така и полаганият от тях труд в домакинството, грижите за отглеждането на децата от брака, както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството, без на финансовата форма на принос да се отдава по-голяма тежест, а значителността на приноса като основание за по-голям дял, се отнася до всичките му проявни форми и е отклонение от обичайното, сочещо на изключителност, според решение № 73/13.07.2015 г. по гр.д.№ 4874/2014 г. на ВКС, І г.о. Когато обаче съпрузите има еднакъв нематериален принос по чл. 21, ал. 2 СК, състоящ се във влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, то многократно по-големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на този съпруг по чл. 29, ал. 3 СК. В случая за безспорно е прието обстоятелството, че Методи С. е реализирал по време на брака си с В. С. значително по-голям доход, а полученият банков кредит за придобиването на недвижимото имущество е изплащан именно от него. Въз основа на събраните по делото свидетелски показания съдът е установил, че и двете страни по делото имат неимуществен принос за придобиването на вещните права, предмет на правния спор, който се изразява в отглеждане на родените по време на брака деца. В своите показания свидетелката Р., сестра на ответницата В., е признала, че родителите на М. С. полагат грижи за децата, като самият той след раждането им е участвал в отглеждането им, но с течение на времето във връзка с професионалните му ангажименти, зачестили случаите, в които не идвал на организираните детски тържества. Съдът е приел, че имущественият и неимущественият принос следва да намират отражение и да са налице през цялото времетраене на брака, но е обичайно през различни периоди приносът на единия от двата съпрузи да преобладава, било то имуществен или неимуществен. Допълнил е още, че е житейски логично нематериалният принос на съпругата да е по-голям, с оглед това че характерът на работата на ищеца предполага работа на смени, висока натовареност и отговорност, но доколкото този принос има различни проявни форми, грижите за отглеждането и възпитанието на децата от страна на М. С. не следва да бъдат подценявани, тъй като неимущественият принос не може да се обективира по еднотипен начин за двамата съпрузи, тъй има различни проявни форми. По аргументи от цитирана практика на ВКС- решение № 60/4.06.2021 г. по гр.д.№ 3052/2020 г. на ВКС, ІІ г.о, въззивният съд е изложил мотиви, че многократно по-високите доходи на единия съпруг могат да бъдат основание за определяне на по-голям дял от общото имущество на основание чл. 29, ал. 3 СК, когато без тези по-високи доходи имуществото не би могло да бъде придобито, като се отчитат особеностите на конкретния случай, обуславящи значителността на приноса. За преценка на това обстоятелство е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която е установено, че брутните доходи на ищеца за периода 01.01.2005 г. – 31.05.2019 г. са в размер на 2 082 364 лева, а на ответницата в размер на 143 262, 46 лева, установени тези доходи и със писмени документи. Назначена е и съдебно-оценителна експертиза, по която вещото лице е оценило придобитото по време на брака имущество на 351 205 лева, включвайки в пазарната оценка на недвижимите имоти всички извършени подобрения. С оглед тези фактически данни, съдът е направил извод, че без доходите на ищеца съпрузите не биха придобили процесните движими и недвижими вещи. Посочено е, че въпреки преобладаващият материален принос на М. С. в придобиването на вещите в режим на СИО, не следва да бъде пренебрегнат нематериалният принос, който е реализирала бившата му съпруга – В.. Той също е изразен в грижа за двете родени деца от брака – Г. М. С., [дата на раждане], и М. М. С., [дата на раждане] Макар ищецът да е полагал грижи за тях, изразяващи се най-вече в осигуряване на материалното благосъстояние на семейството, съдът е приел за установен по-голям принос в тяхното отглеждане от ответницата. Свидетелката Р. при разпита си пред първоинстанционния съд е посочила, че в началото брака си страните са живеели на квартира, а след това в общо между нея и сестра ѝ В. жилище. От тук съдът е стигнал до заключението, че ответницата също е допринесла имуществено за домакинството, вкл. нейните родители са подпомагали финансово семейството, давайки парични средства за придобиването на два леки автомобила. При тези съображения, съдът е счел, че като е определил, на основание чл. 29, ал. 3 СК, по-голям дял на М. С. в размер на 70% от придобитото по време на брака имущество, и е отхвърлил иска за горницата над 70% до пълния предявен размер от 90%, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторката - ответник твърди, че е налице предпоставката за допускане касационно разглеждане на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправния въпрос относно това има ли правно значение за приноса в придобиването на имуществото разликата в получаваните от съпрузите доходи и следва ли само съпоставянето на тези доходи да е от значение за определянето на по-голям дял, който е от значение за спора, и който е решен в противоречие с посочената от нея практика на ВКС – решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. №4874/2014 г., I г.о., също и решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр. д. №780/2020 г., II г.о, евентуално по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за преодоляване на противоречива практика на ВКС по въпроса, предвид други цитирани във въззивното решение актове на ВКС, и на основание чл.292 ГПК да се спре делото и внесе предложение за тълкувателно решение. Касационното обжалване не може да бъде допуснато, по следните съображения: Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, като същият определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането ѝ до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да конкретизира или уточни поставеният от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба или да допуска касационно обжалване по въпрос, различен от поставения, освен в случай на порок на решението, за който ВКС следи служебно. Поставеният въпрос не предпоставя допускане на въззивното решение до касационно обжалване, доколкото същият не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а е изведен от становището на страната за необоснованост на решението. Съдът не е изследвал само доходите на съпрузите, а и другите форми на принос за семейното благополучие, поради което не е налице общото основание за допускане касационното обжалване по него. Не е налице и специфичното такова по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е процедирал в съответствие с приетото при отговора на същия въпрос, даден със соченото от касатора решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. №4874/2014 г., I г.о., като е изследвал не само доходите на съпрузите, но и другите им форми на принос. Изводът на въззивния съд, че многократно по-високите доходи на единия съпруг могат да бъдат основание за определяне нему на по-голям дял от общото имущество, когато без тези по-високи доходи то не би могло да бъде придобито, е залегнал и в другото сочено като противоречива практика от касатора решение № 117 от 22.12.2020 г. по гр. д. №780/2020 г., II г.о., също и в решение № 60/04.06.2021 г. по гр.д.№ 3052/2020 г. на ВКС, ІІ г.о, последното цитирано от въззивния съд. Ето защо не е налице противоречие на въззивното решение със сочената от касатора практика на ВКС. Касаторът сочи и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане касационно обжалванe, но не е обосновала допълнителната предпоставка за допустимост касационно обжалване, а именно - с какво произнасянето по така заявения въпрос би имало приносно значение в правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика, не е посочено кои правни норми са непълни, неясни или противоречиви, нито се твърди, че по отношение на някои норми липсва съдебна практика, нито е обосновано съществуването на съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване, нито изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването на определени правни норми. Направеното позоваване на законовата норма на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно като обосновка на допълнителното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК според изложеното в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно по посочения въпрос е налице съдебна практика, посочена и от касатора, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Не се установява противоречие между решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г., I г.о., и решение № 60/04.06.2921 г. по гр.д.№ 3052/2020 г. на ВКС, ІІ г.о., защото с второто от тези решения се акцентира не само на значително по-високия доход на единия от съпрузите, но и на другите особености на всеки конкретен случай, обуславящи значителността на приноса, и не се изключва преценката на останалите форми на принос за благополучието на семейството по чл.17 СК, поради което формираните правни становища в тези решения не обосновават наличие на противоречива практика по въпроса на касатора. По тази причина не е налице и основание настоящият състав на съда да процедира по реда на чл.292 ГПК. При този изход на спора, В. С. дължи на М. С. сторените от последния разноски в размер от 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, заплащането на които в брой е удостоверено с представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 10.02.2023 г. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК