Определение № 340 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юро строй“ ООД и Н. Л. Т., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 333/ 25.03.2025 г. по гр.д.№ 2057/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д. № 7588/ 2023 г. и по този начин “Юро строй“ ООД и Н. Л. Т. са осъдени солидарно да заплатят на Н. А. Б., Ж. М. М., Т. А. Д. – Я. и К. Е. Я. на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата от по 22 800 евро на всеки един от четиримата, представляваща уговорена неустойка по т. 28.2 от предварителен договор от 22.01.2020 г. за периода 01.04.2022 г. – 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.06.2023 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които следва да бъдат уточнени и синтезирани при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: 1. кой има право на неустойка за забава, уговорена в предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на сграда и обекти в нея, в хипотеза, в която страната – учредител на право на строеж има право да получи в собственост отделен обект в сградата, получила го е, но го е отчуждила преди забавата и преди предявяване на иска за неустойка; 2. длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и в решението си да обсъди оплакванията във въззивната жалба, възраженията и доводите на страните, включително когато препраща към решението на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК; 3. непреодолима сила ли е по смисъла на чл.306 ТЗ забавата на трето за договора лице, която обуславя и която е в пряка причинно-следствена връзка със забавата на страна по договора да изпълни задължението си за въвеждане на сграда в експлоатация; 4. представлява ли такава непреодолима сила пандемичната обстановка, за която с решение на Народното събрание е обявено извънредно положение на територията на страната от 13 март до 13 май 2020 г. и властите са въвели противоепидемични ограничителни мерки; 5. когато една страна по предварителен договор е поела задължение да отговаря солидарно с длъжника, но такава солидарност не е уговорена в окончателния договор, сключен под формата на нотариален акт, може ли да й бъде търсена солидарно с длъжника отговорност за неизпълнение; и 6. когато с една искова молба са предявени главен и евентуален иск, длъжен ли е съдът да посочи в диспозитива на решението си кой от исковете уважава и какви са последиците ако не е сторил това. Касаторът поддържа, че въпроси 2, 3 и 6 са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а въпроси 1, 4 и 5 счита, че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните страни Н. А. Б., Ж. М. М., Т. А. Д. – Я. и К. Е. Я. оспорват жалбата като поддържат, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставените от касатора въпроси касаели конкретно лицата и обстоятелствата по делото и повтаряли основанията в касационната жалба; това не били правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. По въпроси 1, 4 и 5 не било обосновано наличието на допълнителното основание по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, а останалите не били разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд не извършил препращане по реда на чл.272 ГПК, а изложил собствени мотиви. Нямало произнасяне по непредявен иск – съдът се произнесъл по предявения главен иск и това не било нужно да се посочва изрично. Нямало и непреодолима сила, сочената от касатора практика на ВКС била формирана при различни обстоятелства. Затова молят касационния контрол да не бъде допуснат, излагат и съображения по същество за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е допустима, а искането за допускане на касационно обжалване е основателно. Въззивният съд отхвърлил доводите за недопустимост на обжалвания пред него акт на първата инстанция. Посочил, че макар първите двама ищци да са прехвърлили собствеността си на трето лице, сделката има вещноправно и облигационно действие между страните по договора за продажба и не рефлектира върху предходни облигационни отношения между учредителите на право на строеж и възложители по договор за строителство и изпълнителя по този договор. Новият собственик не бил встъпил в договора за строителство или заместил ищците в дълг, нито придобил правата на ищците, произтичащи от облигационната връзка с ответниците по силата на договор за цесия. Налице били предпоставките по чл.121 ЗЗД за ангажиране солидарната отговорност между ответниците, защото в сключения предварителен договор било постигнато съгласие отговорността за неизпълнение/забава да се носи едновременно от ответниците. В окончателния договор страните изрично се съгласили предварителният договор да запази действието си за неуредените с нотариалния акт въпроси. Нямало непълнота в мотивите на първоинстанционното решение. СГС обсъдил защо пандемичната ситуация и войната на територията на Република Украйна не са форсмажорни обстоятелства спрямо изпълнението на поетите договорни задължения. Строителната дейност по договора се извършвала след премахването на извънредната ситуация в България до м. май 2020 г. По довода на ответниците че забавата в изпълнението се дължала на поискана от ищците промяна във вида на отоплителната инсталация САС споделил виждането на СГС, че такова общо съгласие би следвало да се фиксира в писмена форма чрез анекс. Липсата на такъв обосновавала извод, че промяната в изпълнението не била свързана с промяна на срока за изпълнение. С оглед направените възражения за неправилност на първоинстанционното решение жалбата била неоснователна и първоинстанционното решение следвало да се потвърди, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд се ползвал от мотивите на първостепенния съд. По доводите във въззивната жалба, че неизпълнението се дължи не на поведението на ответниците, а на това на трети лица /собственици на имоти, през които трябва да осигури електрозахранването на сградата/, съдът не изложил мотиви. Няма мотиви и по доводите, че ответникът – физическо лице не е страна по окончателния договор и не може да носи отговорност за неизпълнението му. Не са изложени съображения и по доводите, че първата инстанция не е посочила в акта си кой иск уважава – главния или евентуалния. При тази мотивировка на обжалваното решение процесуалноправният въпрос под № 2 - длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и в решението си да обсъди оплакванията във въззивната жалба, възраженията и доводите на страните, включително когато препраща към решението на първата инстанция съгласно чл.272 ГПК – е обуславящ. Основателен е доводът на касатора, че е налице и допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК, поради което по този въпрос касационното обжалване следва да бъде допуснато. Останалите въпроси, доводи и възражения на страните, ще бъдат обсъдени при разглеждане на жалбата по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд