Определение № 50101 от 15.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3239/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „ЕС 1 ТУР“ ООД, гр. Царево (с предишно наименование „Шанс – тур“ ООД) чрез пълномощника му адвокат С. К. и на ответника „Комплектстрой“ ЕООД, гр. Бургас чрез пълномощника му адвокат П. С.-М. против решение № 31 от 18.05.2021 г., поправено с решение № 100171 от 20.05.2021 г., постановени по т. д. № 20 по описа за 2021 г. на Апелативен съд - Бургас, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 379 от 19.11.2020 г. по т. д. № 469/2019 г. на Окръжен съд - Бургас „Комплектстрой“ ЕООД, гр. Бургас е осъдено да заплати на „ЕС 1 ТУР“ ООД, гр. Царево 21 077.12 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на автобус „Неоплан“, модел Н 316, с peг. № А 83 54 МР при ПТП на 06.08.2019 г., ведно със законната лихва върху същата част, считано от завеждането на иска – 12.09.2019 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до предявения размер от 39 279.20 лв. Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за солидарно осъждане против Г. Д. С. е влязло в сила като необжалвано. Ищецът атакува въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск, а ответникът – в частта, с която е уважен. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Апелативният съд е констатирал, че с въззивната жалба на ответника са наведени доводи относно възприемането от страна на първоинстанционния съд на протокола от ПТП, който е оспорен, предвид датата и часа на съставянето му и данните от свидетелските показания, изводите относно собствеността на животното, при сблъсъка с което е възникнало процесното ПТП, относно механизма на ПТП и неотчитане, че шофьорът на автобуса е нарушил чл. 77 ЗДвП, поради което ПТП се дължи на неговото виновно поведение, евентуално е налице съпричиняване, относно факта, че щетите са причинени при процесното ПТП. Ищецът е подал насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер. Посочил е, че предмет на делото е ангажиране на гаранционната отговорност на дружеството-ответник като собственик на оставено без надзор селскостопанско животно – биволица, за причинени имуществени вреди върху имущество – автобус, собственост на ищеца, в ПТП настъпило в нощта на 5 – срещу 6-ти август 2019 г. – около 2.25 ч., по пътя Бургас – Царево № ВП 99 в района на км. 3+660, в посока гр. Приморско. В следствие на сблъсъка между убитото на пътя животно и автобуса се претендира обезщетение за следните щети, за отстраняване на които ищцовото дружество направило разходи в размер на 39 279.20 лв.: предно обзорно стъкло - КППТП; обзорна рамка на предното стъкло; механизъм чистачки; преден десен фар – комплект; предна дясна врата в комплект с панти и стъкло, с пневматичен механизъм на вратата; предната маска; долната част на предната броня, рамката в основата на бронята; радиатор на парно; хладилник в предната дясна част; кормилен привод; арматурно табло; барче и уредба; амортисьори на средния преден капак с механизъм за заключване; авариен кран на предна дясна врата с ключалка; рамка на предна дясна врата с колони и степенки; автбояджийски – 1 250. В отговора на исковата молба е въведено общо възражение в оспорване на твърденията на ищеца, като са наведени твърдения за изключителна вина на водача на МПС; оспорена е причинно-следствената връзка между възникналото ПТП и причинените вреди, а при извод за наличие на такава се твърди, се настоява, че поведението на водача на МПС – автобус е съпричиняващо за настъпване на ПТП, предвид избраната скорост на движение. Оспорено е и твърдението, че животното е било оставено без надзор, но изрично е подчертано като безспорно, че същото е собственост на ответното дружество „Комплектстрой“ ЕООД, доказано от ушната марка, поставена на убитото животно. При тези констатации апелативният съд е направил извод, че оспорване собствеността на убитото в процесното ПТП животно, от което са свалени ушните марки, е направено за пръв път с въззивната жалба, поради което е преклудирано. Относно спорните факти и обстоятелства въззивният съд е приел за установено настъпването на ПТП при удар между автобуса, обезщетение за щетите, по който се претендират и домашно животно биволица, излязло на пътното платно. Въз основа на експертните заключения и показанията на свидетеля Б., водач на автобуса, е установил, че ППС се е движело със скорост 60 км/ч при разрешена в този участък на пътя 80 км/ч, намирало се е в зоната на действие на знак А 22 – „Възможна поява на диви животни“, придружен със знак Т1 – с разстояние на действие до 6 000 м., че ударът е бил предотвратим, като водачът непосредствено преди него е бил заслепен от светлините на насрещно движещ се автомобил, но не е намалил скоростта и не е спрял, поради което е възприел животното късно и е извърши т.н. „спасяваща“ маневра за заобикаляне на животното, без да намали скоростта на автобуса и да предприеме спиране. Въпреки това не е успял да го избегне, при което е настъпил удар между животното и предната дясна част на автобуса. Счел е за неоснователно възражението на ответника относно доказателствената стойността на констативния протокол за ПТП, доколкото същият представлява официален документ, съставен от длъжностното лице при и по повод изпълнението на служебните задължения, поради което и до провеждане на пълно и главно доказване опровергаващи констатациите факти, съдът е обвързан от съставения протокол. Не е установено твърдението, че св. Б. е действал извън кръга на служебните му задължения, доколкото от приложената справка (л. 205) от ОД но МВР – Бургас, РУ – Приморско е видно, че същият е имал дежурство в нощна смяна за времето от 20.00 ч. на 5-ти август 2019 г., до 08.00 ч. на 6-ти август 2019 г. Приел е за основателни доводите, че не е доказано всички претендирани увреждания, да са настъпили при процесното ПТП. Изложил е съображения, че протоколът има обвързващо действие и относно посочените в него увреждания, констатирани на място, доколкото по делото не са представени доказателства за настъпили различни обстоятелства и факти, опровергаващи констатациите в него, а съответно установено е, че на автобуса са причинени следните щети – десен фар, предно стъкло, предна маска, предна странична врата. Показанията на свидетеля Б. установят, че електрониката на автобуса е била повредена. Доказателства за други, причинени при процесното ПТП щети не са ангажирани (частната оценителна експертиза е негодно доказателствено средство, а представените фактури с издадените към тях касови бонове, представляват доказателство единствено за извършването на посочените в тях ремонти дейности по възлагане от ищеца, както и тяхното заплащане). По тези съображения въззивният съд е приел за доказани следните щети и стойности за отстраняването им: предно обзорно стъкло, с обзорна рамка на предното стъкло – 3 660 лв.; преден десен фар – комплект 2 220 лв.; предна дясна врата в комплект с панти и стъкло с пневматичен механизъм на вратата – 3 104 лв.; предната маска с долната част на предната броня, рамката в основата на бронята – 3 648 лв.; арматурно табло – 9 264 лв., с бутони за управление – 384 лв.; авариен кран на предна дясна врата с ключалка; рамка на предна дясна врата с колони и степенки – 2 816.40 лв.; автбояджийски услуги – 1 250 лв. или общо за сумата от 26 346.40 лв., представляваща действителните вреди, установи от заключението на вещото лице, относно възможността вместо повредените части да бъдат закупени и да се извърши ремонт на автобуса с други от същия вид и качество. Посочил е, че не е доказано като пряка и непосредствена последица от увреждането му, да е било необходимо репатриране на автобуса до гр. София. Счел е, че от показанията на св. Б. се установява, че е било възможно изтеглянето на автобуса на собствен ход, а според твърденията на управителя на ищцовото дружество Т. И. (съдът ги е възприел като показания на свидетеля Т. И.) репатрирането на автобуса е извършено нощно време до гр. София, а след отремонтирането му е бил върнат на собствен ход до гаража. Сумата за извършеното репатриране е заплатена според представената фактура № 2000001417/23.08.2019 г. и издадения към нея касов бон на 23.08.2019 г. Ответникът обаче е представил пътен лист и копие от регистрационен талон на репатриращия автомобил, с който се твърди, че е извършено репатрирането на собствения на ищеца автобус. Според пътния лист, репатрирането е извършено на 23.08.2019 г., от която дата е и представената по делото фактура, а регистрационния номер на репатриращия автомобил е № У 99 79 АТ. От представената от ответника справка с данни за движението по републиканската пътна мрежа в страната на МПС, с рег. № У 99 79 АТ е видно, че в периода от 10.36 ч. на 22.08.2019 г. до 13.54 ч. на 24.08.2019 г., същият е регистриран в системата през съответните преброителни пунктове на републикански пътища на 23.08.2019 г. с местонахождение с. Веселиново, гр. Шумен и гр. Каспичан, а в периода от 23.12 ч. на 23.08.2019 г. – се е движил в посока София, като е регистриран в пункт с местоположение с. Пролаз, общ. Търговище; в 04.06 ч. в пункт с местоположение с. Малки Чифлик, общ. Велико Търново, и в 07.52 ч. – в с. Голец, общ. Угърчин, обл. Ловеч. Направил е извод, че с оглед на така установените данни за движението на репатриращия автомобил по делото следва да се приеме, че е надлежно опровергано твърдението, че е извършвано репатриране на процесния автобус от Царево до гр. София. Съдът е счел за неоснователен довода на ищеца, че при заплащане на вложените части и извършен с тях ремонт за възстановяване на увреденото имущество се дължи реално заплатената стойност, съгласно представените фактури. Посочил е, че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД както във вр. с чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, така и във вр. с чл. 50 ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица. С оглед заключението на вещото лице следва да се счита установено по делото, че за ищеца е съществувала възможност повредените части да бъдат закупени и да се извърши ремонт в размера на определената от заключението стойност. Оскъпяването над този размер, съобразно реално заплатените стойности по представените фактури с лица, с които ищецът е договарял, по същността си би представлявало неоснователно обогатяване, каквото е недопустимо във връзка със задължението за обезвреда по смисъла на чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Счел е за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автобуса, поради допуснато от него нарушение на правилата за движение – чл. 77 и чл. 20, ал. 2, пр. 2 ЗДвП – с оглед непредприемането от негова страна при възникването на две последователни на пътя опасности да намали допълнително скоростта на движение на автобуса. Приел е, че това нарушение обуславя степен на съпричиняване от 20 %. Формирал е извод, че протоколът за ПТП и показанията на св. Б. установяват претърпени щети на стойност 26 346.40 лв. (съобразно заключението на оценителната експертиза) и с оглед наличието на съпричиняване от страна на водача на автобуса, искът е основателен за 21 077.12 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът-ищец се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК., като поставя следните въпроси: 1) може ли въззивният съд при мотивиране на съдебния си акт да се позове на обстоятелства, които не са били предмет на обсъждане в първоинстанционното решение и в пледоариите по същество пред въззивната инстанция, както и на различен анализ на доказателствата, събрани по делото пред първата инстанция, в т. ч. размера на необходимите средства за ремонт на уврежданията, установени както чрез оценъчната експертиза, така и чрез представените по делото фактури за извършен ремонт; 2) съставлява ли това процедиране нарушаване на правото на защита на страната с оглед липсата на възможност за обосноваване на твърдяните като относими по предмета на делото и неправилно интерпретирани доводи относно така възприетото като съпричиняване и определеното от въззивния съд обезщетение; 3) неизпълнението на посоченото в предходния въпрос нарушава ли правото на защита на страната с оглед факултативността на касационното обжалване, което като процедура спрямо въззивното обжалване е по-сложно и трудоемко за проверка правилността на първоинстанционното решение; 4) с оглед данните по делото и поведението на собственика на вещта – оставено без надзор и избягало животно – налице ли е основание за уважаване на възражението за съпричиняване, доколкото основното довело до настъпване на произшествието и на причинените вреди е необезопасяването на животно, излязло в тъмната част на неосветено място на главен път, което е и основната според въззивния съд причина за настъпване на произшествието. Касаторът-ищец поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по решение № 28 от 17.05.2018 г. по т. д. № 1212/2017 г., І т. о. и решение № 815 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 1713/2009 г., ІV гр. о., относно задължението на въззивния съд да мотивира решението като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора, като обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и всички доводи на страните, свързани с твърденията им. Касационният съдебен състав не констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ищеца. Твърдението, че въззивното решение противоречи на посочената от касатора-ищец практика на ВКС е обосновано с доводите, че въззивният съд не е съобразил, че насрещно движещият се автомобил, който е заслепил водача на автобуса, би осветил и самото животно, а такива твърдения по делото липсват, като не е обсъдил показанията на свидетеля Б., че е забелязал бивола на 4-5 метра пред него и е направил опит да го избегне, като е свил в ляво, както и заключението на вещото лице Г. по единичната експертиза, който не установява каквото и да било виновно поведение или пък съпричиняване на водача Б.. С оглед посочената обосновка основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Съдът не е отрекъл, че в момента, в който водачът на автобуса е забелязал бивола, ударът е бил непредотвратим, а е приел, че ако водачът бе изпълнил задължението си по чл. 77 ЗДвП да намали скоростта и да спре при заслепяването от насрещно движещия се автомобил ми могъл да избегне настъпването на ПТП. В тази връзка не се констатира показанията на свидетеля Б. да не са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Заключението на единичната експертиза на вещото лице Г. е оспорено по делото и именно в тази връзка е назначена тройна експертиза, чието заключение опровергава изводите на единичната, а въпрос по приложението на чл. 202 ГПК и задълженията на съда при възприемане на експертно заключение касаторът-ищец не поставя. По формулираните въпроси касаторът-ищец не е посочил практика на ВКС (приложените към изложението решения на ВКС дават тълкуване за отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с един от деликвентите, които отговарят солидарно при условията на чл. 53 ЗЗД, както и за доказателственото значение на издадена и/или осчетоводена фактура за установяване договорно правоотношение между страните по спора и са неотносими), от което следва, че са поставени при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По първия въпрос е налице практика на ВКС (например решение № 288/29.12.2015 г. по гр. д. № 2293/2015 г., III г. о., решение № 68 от 29.08.2017 г. по гр. д. № 60218/2016 г., III г. о., решение № 26 от 15.03.2021 г. по гр. д. № 2213/2020 г., I гр. о., решение № 60046 от 28.07.2021 г. по т. д. № 2916/2019 г., I т. о. и др.), с която въззивното решение е съобразено, доколкото съдът е формирал изводи само относно фактите, които са били оспорени в отговора на исковата молба и съответно относно изводите на първоинстанционния съд, които са били оспорени с въззивната жалба на ответника. Доводът на касаторът-ищец, че не е ясно как въззивният съд е определил средствата за отстраняване повредите по автобуса на 26 346.40 лв., при положение, че такова оценяване липсва в оценителната експертиза, е неотносим към мотивите на съда, който ясно е посочил, че сумира само средствата по оценителната експертиза за отстраняване на щетите, които изрично е посочил, че приема за причинени при процесното ПТП, но не и за другите щети, за които липсват доказателства да се причинени при това ПТП. Вторият въпрос е неотносим към данните по делото, тъй като във въззивната жалба подробно са развити доводите на ответника защо с оглед събраните пред първата инстанция доказателства следва да се приеме наличие на съпричиняване от страна на водача на автобуса, по които ищецът е можел да се защити чрез интерпретиране на доказателствения материал и опровергаване на тезата за съпричиняване, а съдът дължи произнасяне по основателността на възраженията и защитната теза на насрещната страна по тях при постановяване на решението си. Третият въпрос също е неотносим защото от една страна неясно е как ищецът счита, че е нарушено правото му на защита, а от друга страна факултативността на касационното обжалване не може да бъде отнесена към изпълнение задълженията на въззивния съд при разрешаване на спора по същество в рамките на обусловения от оплакванията във въззивната жалба и защитните доводи на ответника по въззивната жалба, обхват на въззивната проверка на първоинстанционното решение. По четвъртия въпрос също е налице практика на ВКС (например решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г., IV г. о., решение № 60154 от 20.01.2022 г. по т. д. № 1071/2020 г., І т. о. и др.), с която въззивният съд се е съобразил, доколкото е приел, че с неизпълнение на задължението по чл. 77 ЗДвП да намали скоростта и да спре при настъпилото заслепяване от насрещно движещ се автомобил, с който се е разминал, водачът на автобуса също е създал условия за настъпването на ПТП, като е съпоставил поведението му с оглед конкретната ситуация и непредвидимостта, че на главен път ще има домашен бивол с оглед на което е определил и процента на съпричиняване. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК не е обосновано от касатора-ищец. Касационният съдебен състав не констатира от мотивите на въззивното решение да е видно въззивният съд да е допуснал нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът-ответник се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК като поставя следните въпроси: 1) ако датата и часът на изготвяне на протокола за ПТП и датата и часът на настъпилото ПТП, отразени в него са иревелантни по спора, то кой следва да носи отговорност към ищцовото дружество при положение, че в протокола е изписан за собственик на домашното животно Г. Д. С., а не собственика, за който се съдържат писмени данни в официален документ, находящ се в преписката на РУП Приморско; 2) правилно ли са отсъдили първоинстанционния и въззивния съд, че след като протоколът не е бил оспорен, е отхвърлил иска срещу собственика по протокола Г. Д. С. и е осъдил „Комплектстрой“ ЕООД да заплати претендираните щети; 3) следва ли документ, макар и официален, за който съдържащата се в него информация се опровергава от други налични по делото по делото официални документи, да се приеме за годно доказателство, на базата на което да се уважи искова претенция на претендиращия, ползващ се от силата на този протокол. Обосновката на въпросите, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, препращаща към писмените бележки пред първоинстанционния съд, е свързана с доводите, че не е установено дружеството-ответник да е собственик на бивола, блъснат при процесното ПТП, макар да е собственик на животно от този вид, което е било убито. С оглед тази обосновка не е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на касатора-ответник. В отговора на исковата молба ответното дружество изрично е заявило, че не е спорно, че убитият бивол е негова собственост и е навело възражения, че ПТП е станало по вина на водача на автобуса. С оглед тези изявления факта на собствеността на домашното животно, при сблъсъка с което са настъпили процесните вреди, е обявен за безспорен. Следователно и доводите и поставените въпроси от касатора-ответник касаят спор, който не е наведен в преклузивните срокове и по който съдът не дължи произнасяне. С оглед изхода на настоящото производство страните не си дължат възстановяване на разноски, направени по повод касационното обжалване. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение