Определение № 152 от 03.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2011 г.

Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. К. чрез пълномощник адв. Е.Д. срещу решение №205от 13.05.2011г по гр.дело № 221/2011г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 19.01.2011г по гр.д.1906/2008г на Районен съд [населено място] Отхвърлен е иск на касатора на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД за нищожност на договор за покупко- продажбата на имот като привиден ,отхвърлени са исковете на нищожност и унищожаемост на същия договор и на други поддържани основания. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, въпросът е определен като материалноправен, формурилан единствено с посочване на правната норма на чл. 26 ал.2 предл. пето от ЗЗД, дала правно основание на иска и негова правна квалификация. Уточнено е ,че въпросът „ касае обявяване на нищожност на привидните сделки ,както и накърняването на добрите нрави и константната практика, отнасяща се до приложението на законовата уредба”. В обсъждане на обстоятелствата по делото, които според защитата е следвало да доведат съда да друг извод по основанието на иска, се изразява тезата, че признаците на привидността са налице независимо от спазените „всички правила при сключване на сделката”,щом последица от покупко- продажбата е накърняване на имуществените интереси на ищеца като наследник по закон ,това е била и подразбиращата се цел на страните по покупко- продажбата. Мотивите на купувача и продавача са ясни - другият син на ищеца, сега касатор, да не може да оспорва разпореждането поради накърнена запазена част. Представени са като приложение две решения от каузалната практика на ВКС (реш. № 124/2006г с.№518/2005г І г.о и реш.№771/2005г по гр.д№ 1006/2004г ІІ г.о) с довод че обжалваното решение им противоречи Отговор е постъпил от ответника Д. К., съображенията са по основателността на жалбата. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Основания по чл. 280 ал.1 от ГПК се поддържат без да е поставен конкретен правен въпрос. Цитирането на законовата норма сочи връзката с институт на материалното право, но не дава съдържание на самия въпрос, нито конкретност в смисъла, указан в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение се конкретизира чрез предмета на спора и изводите на съда по конкретното дело в решаваща за изхода му насока, но не и за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посредством общо формулиране и позоваване на нищожността при привидните сделки като правен институт, защитата развива тезата, че достатъчно за разкриване на симулацията е самия факт на сключената явна сделка за покупко- продажба от баща на син, когато има и друг низходящ и евентуален наследник с безспорно засегнат интерес, когато ответникът -купувач не е доказал да е платил цена, въпреки явното съдържание на нотариалния акт и твърдението на ответниците по иска за обратното. Според защитата, в тази хипотеза законът гарантира на засегнатия последиците на нищожността, а съдът незаконосъобразно е отхвърлил иска. Макар непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай, само по себе си да е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, за пълнота следва да се изтъкне ,че поддържаната от защитата теза няма опора в закона и съдебната практика. Приложените съдебни решения № 124/2006г с.№518/2005г І г.о и реш. №771/2005г по гр.д№ 1006/2004г ІІ г.о не са пример в нейна подкрепа .Първото от цитираните решения е неотносимо към института на привидните сделки, то е произнесено във връзка с материалните предпоставки на друго основание за нищожност. Второто решение съдържа трайно възприето в практика разбиране кога договорът е привиден ,но не обективира пример за положителен извод при липса на каквито е да било доказателства в тази насока. Видно от мотивите, решаващо е било преценено наличието на признание, при спор между страните по сделката. От даденото разрешение не следва ,че при изтъквана от трето лице относителна симулация на сделка, в която не е участник, доказателствената задача по установяване на основанието за нищожност не е негова, че законът му гарантира положителен извод за нищожност на база качеството му на заинтересован наследник и не са от значение доказателствата по делото, чието обсъждане именно е довело въззивния съд до извод за неоснователност на иска. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.