Определение № 2628 от 14.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 969/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Гаранционен фонд“ срещу решение № 1483 от 20.12.2023г. по в.гр.д.№ 771/2023г. на Апелативен съд С., с което е потвърдено решението по гр.д.№ 8914/2018г. на Софийски градски съд. Фондът е осъден да заплати на ищците Ц. Я. М., Г. Я. М., Р. Я. М., А. Я. М., П. Д. П. и на наследниците на починалата в хода на процеса Г. Н. П. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брата на първите четирима ищци и внук на последните двама ищци - П. Я. М., настъпила при пътно произшествие от 04.07.2013г., причинено по вина на водача на мотоциклет „Я. 600“, управляван без регистрация и без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“, на който е пътувал загиналият П. М.. В касационна жалба са изложени подробни доводи за неправилност на извода на въззивната инстанция, че ищците са материалноправно легитимирани по смисъла на ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя родственик- брат, съответно внук; че между тях и загиналия са били създадени житейски отношения на емоционална близост и особено близка връзка, отговарящи на критерия изключителност, поради което от загубата търпят продължителни болки и страдания. Поддържа се, че от събраните доказателства не са установени трайна, фактическа и особено силна свързаност на починалото лице с претендиращите обезщетение, както и търпени от последните продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Изложени са и самостоятелни съображения, че кръгът на легитимираните лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия, следва да бъдат преценени с оглед постановките на тълкувателния акт, действащ към момента на настъпване на последиците, а разширяващото кръга на правоимащите лица тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието на 21.06.2018г. след настъпване на вредоносните последици за ищците. Посочва се, че правните последици от смъртта вследствие на пътното произшествие от 04.07.2013г., са настъпили преди приемане на ТР №1/21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016г., поради което приложение следва да намери ППВС № 2/1984г., с което кръгът на лицата, материалноправно легитимирани да получат обезщетение, е ограничен до очертания с ППВС №4/1961г. и ППВС №5/1969г. Оспорва се и правилното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне от съда на обезщетението за неимуществени вреди в претендирания размер от по 26 000лв., намалено при условията на чл.51,ал.2 ЗЗД в присъдения размер от по 13 000лв. (по отношение на наследниците на починалата в хода на производството Г. П. - Н. П. М., Д. П. П., Д. П. Г. и Г. П. П. - общо 13 000лв.) Искането е за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявените искове със законните последици. Изложението чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане до касационен контрол по въпросите: 1/ Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. 2 / Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ с предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респективно чл. 432 КЗ, е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето? 3/ При предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респективно чл. 432 КЗ, от лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най- близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение? 4/ От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 2 от 30.11.1984 г., извършена с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и прилага ли се последното при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018 г.? 5/ Ако преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС № 2 от 30.11.1984 г., което е било действащо към момента на настъпването на последиците или да бъдат преценявани с оглед Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС? 6/ Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за случаите, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018 г.? 7/ Даденото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разрешение следва ли да се прилага при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018г.? По първите три въпроса се сочи допълнителното основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на ТР №1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. По тези въпроси, както и по четвърти въпрос в допълнението към касационната жалба и изложението (депозирано в срок) се сочи и противоречие с ТР №1/24.01.2022г. по тълк. дело № 1/2018г. на ОСНК и ТР №3/28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси е въведена допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Отговор на касационната жалба от ищците и от конституираните трети лица помагачи не е постъпил. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с жалба на Гаранционния фонд въззивната инстанция е приела, че предпоставките на фактическите състави, по които е квалифицирала иска - чл. 557 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, са налице - установено е деянието, противоправността му и вината на водача, който е управлявал мотоциклета без правоспособност, след употреба на алкохол, без сключена застраховка „гражданска отговорност“, както и причинната връзка с вредоносния резултат - смъртта на пътуващия в мотоциклета родственик на ищците. Като невъведен във въззивното производство като спорен, е споделен изводът на първоинстанционния съд за допринасяне от загиналия за настъпването на вредоносните последици в степен на 50 % - П. М. е пътувал е на мотоциклет, управляван от неправоспособен и алкохолно повлиян водач, на мотоциклета са се возели три лица при допустима техническа възможност да пътуват най-много двама. Като спорни са преценени въпросите относно наличието на предпоставките по ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС и справедливият по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за претендираните неимуществени вреди. Въззивната инстанция е приела, че са налице предпоставките на посоченото тълкувателно решение със съображенията, че със свидетелските показания на св. Г. (сестра на майката на загиналия, съотв. негова леля) се установява, че: „ между загиналия П. М. и неговите дядо и баба е била установена, макар роднините да не са живеели заедно, близка емоционална връзка - свидетелката дава показания, че бабата е поела грижите за П. от момента на раждането му; повечето неща детето е научило от дядо си; дядото е учил внука си на всичко; внукът е посещавал редовно своите баба и дядо; всички са се обичали и са се срещали доста често; дядото и бабата са възприемали внука си като тяхно дете; много често го споменават; пазят негова снимка. Същата свидетелка сочи, че такава близка емоционална връзка е била установена и между загиналия и неговите братя и сестри - свидетелката дава показания, че по-малките братя и сестри на П. са разчитали изцяло на неговата подкрепа; П. е издържал малкото си братче за училище, грижел се е за него; братята и сестрите споменават П., особено най-малкият брат“. Съставът е преценил, че изброените обстоятелства, преценени в съвкупност и преди всичко в контекста на младата възраст на загиналия, (роден 1991г.) към момента на инцидента, обосновават материалноправната легитимация и правото на ищците по смисъла на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС да претендират обезщетения за неимуществени вреди до размера на сумите - по 13 000 лева за всеки и общо 13 000 лева за конституираните наследници на първоначалната ищца Г. П.. Посочено е, че тези обезщетения са съобразени с принципното правило на чл.52 ЗЗД и след отчитане на установеното и безспорно съпричиняване по смисъла на 51,ал.2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на загиналия в степен на 1/2. По отношение принципа за присъждане на справедливо обезщетение, въззивната инстанция е препратила на основание чл.272 ГПК и към съображенията на първоинстанционния съд, изложени в контекста на правилото на чл.52 ЗЗД. Настоящият състав счита, че е обосновано искането за допускане на касационното обжалване по първия поставен в изложението въпрос (доразвит във втори и трети) относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. за проверка дали той е разрешен в съответствие с постановките, указани в ТР №1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Именно с отговора на този въпрос въззивният съд е обосновал активната материалноправна легитимация на ищците да претендират обезщетение за смъртта на своя брат, респ. внук. Уважаването на предявените искове не е обосновано с правни съображения за отхвърляне на тезата на касатора за момента, от който поражда действие отмяната на ППВС №2/30.11.1984г., извършена с т.2 на ТР №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, т.е. не разрешаването на останалите, посочени в изложението в този аспект въпроси за темпоралното действие на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС (четвърти - седми) е обусловило изхода на спора, каквото е изискването към общото основание за осъществяване на касационния контрол по смисъла на т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване по останалите въпроси от изложението. На касатора следва да бъде указано внасянето на държавна такса 1 560лв. по сметката на ВКС в едноседмичен срок от уведомяването като при неизпълнение, производството по делото подлежи на прекратяване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо т. о.