Определение № 252 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 408/2023 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. С. Ю., О. З. Ю., О. З. Ю., Е. Ф. Ю., У. Р. Ю. и А. Р. Ю., представлявани от адв. Д. С., срещу определение №43/31.01.2023г. по ч.т.д.№52/23г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение №233/19.12.2022г. по т.д.№57/21г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за възобновяване на производството по делото. В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за неправилност на определението на апелативния съд, поради противоречие с процесуалните правила. Поддържа се,че не съществува връзка на преюдициалност между делото, до приключването на което е било спряно производството и делото по т.д.№57/21г. по описа на КОС, поради липса на субективен идентитет, а двете дела касаят претенции на различни лица, увредени от едно и също застрахователно събитие. Направено е искане за допускане на въззивното определение до касационен контрол и за неговата отмяна с даване на указания за възобновяване на производството по делото пред окръжния съд. Искането за допускане на касационния контрол върху обжалвания съдебен акт е обосновано с предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, която частният касатор счита за осъществена по отношение на значимите за изхода на делото въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд: 1.Налице ли е връзка на преюдициалност между две производства, образувани по искове на различни увредени лица от едно и също застрахователно събитие и следва ли по-късно заведеното да бъде спряно до приключване на първото? /противоречие с решения на ВКС по гр.д.№3962/20г. на четвърто г.о. на ВКС, по т.д.№48/21г. на второ т.о.- на ВКС и решение по гр.д.№4849/190г. на първо г.о. на ВКС/; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички изложени в частната жалба доводи за неправилност на обжалвания акт? /противоречие с решения на ВКС по т.д.№2023/19г. на първо т.о. на ВКС, по т.д.№3638/14г. и по т.д.№799/11г./. В изложението си частният касатор се е позовал и на разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД, представляван от адв. К. Г., не оспорва частната касационна жалба, като заявява,че преюдициалното дело е висящо пред касационната инстанция само по размера на присъдените на ищците вземания, като частично е влязло в сила. Върховният касационен съд, в състав на Второ търговско отделение, намира частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК и насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалваното определение на окръжния съд, с което е отказано възобновяването на производството по делото след неговото спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, съставът на Пловдивски апелативен съд се е мотивирал с това,че определението, с което делото е било спряно не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което в производството по искане за възобновяване страните не могат да се позовават на липса на предпоставки за спирането /липса на преюдициалност/. Констатирал е,че производството по делото е било спряно до приключване на търг.д.№84/19г. по описа на КОС с влязло в сила решение, а молителят не е представил доказателства,че такъв съдебен акт е постановен, като обстоятелството,че и двете страни са съгласни делото да бъде възобновено, не е предпоставка да се приеме за доказано,че пречката за движението на делото е отпаднала, тъй като законът не предвижда възобновяване по взаимно съгласие на страните. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на така постановеното определение на Софийски апелативен съд. Обща предпоставка за допустимост на обжалването, предвидена с разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, е да са налице един или повече формулирани от частния каасатор въпроси, които да са били въведени в предмета на делото и да са били разрешени от съдебния състав по обуславящ крайния изход на спора начин; същите да са от правно, а не от фактическо естество /което означава отговорът им да може да бъде отнасян и към други възможни спорни хипотези без оглед на конкретните обстоятелства, а не да касае правилността на съдебния акт - т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Първият въпрос е относим към определението, с което производството по делото е спряно, тъй като е свързан с оспорване наличието на основание за спиране, но не и с предпоставките за възобновяването на производството, по които въззивният състав се е произнесъл,че не са доказани. Поради това с този въпрос не се осъществява общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, а това е достатъчно основание да не бъде обсъждана сочената в обосноваване на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика на ВКС. Вторият въпрос е от процесуално правен характер и касае оплакването на частния касатор,че съставът на апелативния съд не е обсъдил наведените от него в частната му жалба доводи за липса на преюдициалност между двете дела. В този смисъл въпросът се явява обуславящ, но не е разрешен от ПАС в противоречие с цитираната практика на ВКС, поради което не може да бъде направен извод за приложимост на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Необсъждането на посочените доводи от въззивния съд не представлява по същество немотивирано игнориране на същите, а е обосновано с относимостта им към предходно постановеното определение за спиране на делото, което страната не е обжалвала по реда на инстанционния контрол. Свързан с тези аргументи на съда въпрос /напр. дали в производството по обжалване на определение за отказ за възобновяване по чл.230 ГПК следва да се разглеждат и доводи за липса на предпоставки за спиране на производството на основание чл.229 ГПК/ частният касатор не е формулирал, поради което допускането на касационно обжалване на въззивното определение не би могло да се приеме за обосновано. Позоваването на частния касатор в изложението му на законовата разпоредба на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, визираща предпоставка за допускане на обжалването поради очевидна неправилност на оспорения съдебен акт, е формално. Не се излагат твърдения за обстоятелства, които биха могли да обусловят извод,че въззивното определение е такова като тази неправилност може да бъде установена от първоначалния му прочит, както се поддържа във вече установената и безпротиворечива практика на ВКС /напр. когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма, когато законът е приложен в неговия противоположен смисъл, когато актът е явно необоснован, налице е грубо нарушение на правилата на формалната логика и на основополагащи принципи на съдопроизводството/. Отделно от това настоящият състав и обективно не намира да е налице който и да е от приеманите в практиката на ВКС пороци на съдебните актове, водещи до прилагането на предпоставката на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Поради това с настоящото следва да бъде отказан достъпът на частния касатор до касационен контрол на определението на Пловдивски апелативен съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ Търговско отделение