Определение № 99 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2216/2016 г.

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба вх. № 1032219 от 25.07.2014 г., подадена от К. И. А. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение от 27.06.2008 г. на Софийски районен съд, ГО, 26 с-в, постановено гр.д. № 20511/2006 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В молбата са развити оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, с което са отхвърлени предявените при условията на субективно съединяване от С. Д. Д., М. Д. А., Р. П. П., К. И. А., В. А. П., Л. А. П., И. М. С., Й. М. Д., Л. М. М., И. К. С., М. К. С. и О. К. С., всички от [населено място] против П. Д. П. от [населено място], установителни искове с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ за собственост на недвижим имот с площ 1250 кв.м, находящ се в [населено място], кв. В., представляващ ПИ № 80, включен в УПИ Х-79, 80, 81 от кв. 8 по плана на [населено място], м.”В. – юг”, при граници” от север- ПИ № 79, от юг. ПИ № 81, от запад- улица и от изток- улица. Първоинстанционното решение е оставено в сила с въззивно решение № 2895 от 26.04.2012 г. по гр.д. № 3387/2008 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав и с определение по реда на чл. 288 ГПК № 104 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 886/2012 г. на ВКС, І г.о., касационната жалба на един от ищците К. И. А. на основание чл. 280, ал. 2 ГПК е оставена без разглеждане, което определение е оставено в сила с определение № 578 от 24.09.2013 г. по ч.гр.д. № 5045/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. Следователно, постановеното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените установителни искове за собственост, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ е влязло в сила на 24.09.2013 г. Молителят се позовава на нови доказателства, свързани с идентичността на процесния имот със закупената нива от наследодателя на ищците, с които се е снабдил след влизане в сила на съдебното решение, с твърдението, че същите са от значение за изхода на делото и не са били известни на съда и вещото лице, изготвило при липсата им невярно заключение, които представя, а именно – удостоверение изх. № 94-00-1002 от 16.04.2014 г. на [фирма]/”Г.-С./ и комбинирана скица за пълна или частична идентичност от 16.04.2014 г. на [фирма]. Ответниците по молбата за отмяна не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК. С определение № 145 от 20.03.2017 г. по ч.гр.д. № 3318/2016 г., състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, е отменил определение № 177/31.05.2016 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по настоящото дело, с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна като просрочена и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от К. И. А. молба с вх. № 1032 219/25.07.2014 г. за отмяна на решение от 27.06.2008 г. на Софийски районен съд, гражданско отделение, 26-ти състав, постановено по гр.д. № 20511/2006 г. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена срещу влязло в сила съдебно решение от процесуално легитимирано лице. Внесена е дължимата държавна такса и съгласно чл. 112, б.”к” ЗС молбата е вписана под № 84, том І, регистър 1237 на 19.01.2015 г. на службата по вписванията [населено място] при Агенция по вписванията. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,