Определение № 817 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1176/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ДРЕКО“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез представляващия дружеството управител – Р. Б. Д., срещу разпореждане № 307 от 24.01.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1451/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 16015 от 01.11.2022 г. на същия жалбоподател против постановеното по делото определение № 2271 от 29.09.2022 г., с което е потвърдено разпореждане № 5445 от 11.05.2022 г., постановено по гр. д. № 7691/2021 г. на Районен съд – Бургас. С последното на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната подадената от „ДРЕКО“ ЕООД срещу „Фючър Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД насрещна искова молба. С частната жалба бланкетно се твърди неправилност на атакуваното разпореждане, като се претендира неговата отмяна. Лаконично се сочи, че дружеството няма упълномощен процесуален представител и счита всички дадени от съда указания за изпълнени в цялост. Против частната жалба не е постъпил писмен отговор от „Фючър Пропъртис Мениджмънт“ ЕООД. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: При проверка на редовността на депозираната срещу определение № 2271 от 29.09.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1451/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас частна касационна жалба с вх. № 16015 от 01.11.2022 г. съдията-докладчик е констатирал, че същата е нередовна, поради което с разпореждане № 3685 от 02.11.2022 г. я е оставил без движение, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да я приведе в съответствие с изискванията на закона, а именно: да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., като във вносната бележка посочи и основанието за внасянето ѝ, вкл. номера на делото, и представи доказателства за внасянето ѝ в указания срок; да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК с препис за ответната страна, в което да посочи материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; частната касационна жалба да се приподпише от адвокат с нарочно за целта пълномощно, респ. – да се представи доказателство за юридическа правоспособност на представляващия дружеството; да се уточни в какво се състои искането към съда по отношение на обжалвания акт, както и да се представи препис от жалбата и приложенията към нея за връчване на насрещната страна. Със същото разпореждане жалбоподателят изрично е предупреден, че при неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности в срок, частната касационна жалба ще бъде върната. Съдията-докладчик на 09.01.2023 г. е разпоредил оставянето на частната касационна жалба без движение да бъде съобщено на жалбоподателя по посочения по делото телефон, за което да се състави протокол. В изпълнение на това разпореждане и видно от протокол от 13.01.2023 г., съставен от деловодител при Окръжен съд – Бургас, на същата дата и на посочения телефонен номер деловодителят е уведомил Р. Д. относно съдържанието на разпореждане № 3685 от 02.11.2022 г. Тя е благодарила за уведомяването, отговорила е, че след проведена консултация с адвокат е посъветвана да не продължава съдопроизводството и е съобщила, че няма да изпълни дадените указания с цел изпращане на делото за обжалване. В рамките на указания от съда срок, а и към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт, указанията не са били изпълнени, поради което, като е констатирал това обстоятелство, съдията-докладчик с разпореждане № 307 от 24.01.2023 г. е върнал частната касационна жалба. Разпореждането е правилно. В изпълнение на процесуалните си задължения съдията-докладчик е констатирал, че подадената частна касационна жалба не отговаря на изискванията на процесуалния закон, поради което с разпореждането от 02.11.2022 г. ясно, недвусмислено, конкретно и изчерпателно е посочил какви са констатираните нередовности, начинът, по който те трябва да бъдат отстранени, като жалбоподателят е предупреден, че неотстраняването на същите в срок ще има за последица връщане на жалбата. Съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, приложим и относно частните касационни жалби, въззивният съд е длъжен да върне жалбата, която администрира, когато в рамките на предоставения ѝ срок страната не отстрани допуснатите нередовности. Конкретният случай е именно такъв – налице са множество нередовности в подадената частна касационна жалба, предоставен е срок за отстраняването им, за това жалбоподателят е уведомен по надлежния ред от служител на съда съгласно чл. 42, ал. 3 ГПК чрез представляващия дружеството управител на узнатия от връчителя на съдебни книжа номер на мобилен телефон, записан на съобщението от 16.12.2022 г., като в указания срок нередовностите не са отстранени. Въпреки заявеното в жалбата общо твърдение, че указанията на съда са изпълнени в цялост, в кориците на делото липсват каквито и да било доказателства в тази връзка. Предвид горното се налага изводът, че нередовната частна касационна жалба е била върната законосъобразно, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение