Определение № 961 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 2074/2023 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. А. Б., Б. Р. К., Е. Ю. К. и А. Ю. К. /последните двама, представлявани от законния им представител и майка Б. Р. К./ против решение №103/21.07.2023г. по в.гр.д.№204/22г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение №35/15.02.2023г. по гр.д.№251/22г. по описа на Окръжен съд Сливен в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от тях срещу ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат на настъпило на 11.10.2021г. ПТП, както следва: за З. А. Б. - за разликата над присъдените й 32 500 лв. до 80 000 лв. /претендирани частично от 120 000 лв./ за неимуществени вреди; за Б. Р. К. – за разликата над присъдените й 3500 лв. до претендираните от нея 5000 лв. /частично от 30 000 лв./ за неимуществени вреди; за Е. Ю. К. – за разликата над присъдените му 2000 лв. до претендираните от него 3000 лв. /частично от 18 000 лв./ за неимуществени вреди; за А. Ю. К. – за разлисата над присъдените й 2800 лв. до претендираните от нея 3000 лв. /частично от 18 000 лв./ за неимуществени вреди. Искането за отмяна на решението на апелативния съд и за уважаване на исковете в пълния им предявен размер е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност на същото по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради неправилно приложение на материалния закон.Според касаторите определените им от съдилищата обезщетения са в крайно занижен размер и не отговарят на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД. Претендират на представляващия ги адвокат за бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. В писменото изложение към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа,че решаващият състав на БАС се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за справедливостта на присъдените обезщетения за всеки от касаторите в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решенията по т.д.№1277/2018г. на второ т.о. на ВКС, по т.д.№2690/17г. на второ т.о. на ВКС и по т.д.№3014/19г. на второ т.о. на ВКС; че материалноправният въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, както и,че постановеното от него решение е очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба ЗАД“ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, в депозиран в законоустановения срок писмен отговор, застава на становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, за което счита,че е постановено в съответствие с трайно установената практика на ВКС при определянето на справедлив размер на обезщетението за вреди от деликт. По същество счита направените от въззивния съд изводи за правилни и законосъобразни, поради което моли решението да не се допуска до касационен контрол, евентуално – да бъде потвърдено. Претендира разноски,включително юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е недопустима в частта й, срещу решението на въззивния съд, постановено по исковете на Б. Р. К. и малолетните ищци Е. Ю. К. и А. Ю. К., действащи чрез същата,в качеството й на тяхна майка и законен представител. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. Предявените от посочените ищци искове са с цена 5000 лв., 3000 лв. и 3000 лв. съответно. Поради това производството пред ВКС ,образувано по тяхната част от касационна жалба подлежи на прекратяване. Касационната жалба, в частта й по предявения от З. А. Б. иск за неимуществени вреди, е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си в допустимо обжалваната му част, съставът на Бургаски апелативен съд е приел, че ищцата Б. е пострадала в резултат на настъпило на 11.10.2021г. ПТП по вина на застрахования при ответника водач на МПС; причинена й е била средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на дясната раменна кост със значителна дислокация на костните частици, което наложило извършването на оперативно лечение с прилагане на метална остеосинтеза и обездвижване на ръката; възстановителният период е протекъл в рамките на около една година, през която ищцата не е могла да се обслужва сама,поради затруднения в движението на ръката и е търпяла физически болки; към момента същата продължава да изпитва болезненост при натоварване и има ограничен обем на движенията, въпреки проведените множество контролни прегледи и рехабилитационни процедури. Препратил е към мотивите на първата инстанция /приобщавайки ги по този начин към своите/ в частта им, обосноваваща справедлив размер на обезщетението за тези неимуществени вреди от 45 000 лв., според които за обосноваване на този размер са взети предвид както възрастта на ищцата от 57 години, характера и тежестта на уврежданията, така и вида на проведеното лечение за възстановяването й, периода, в който същата е търпяла болки и неудобства от настъпването им, остатъчните поражения и това,че същата още не се е възстановила напълно, но и липсата на усложнения. По тези критерии съдът е приел за справедлив така определения от първата инстанция размер /намален с платеното доброволно от застрахователя/. Настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не следва да се допусне касационен контрол на така постановеното въззивно решение в обжалваната му от З. Б. част. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция отговори да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от него процесуални действия да са довели именно до този резултат. Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката е заявила общо,че с решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществен материалноправен въпрос, какъвто се явява справедливостта на присъденото й обезщетение, като е приел,че размерът от 45 000 лв. е достатъчен, за да покрие причинените й болки и страдания, което тя счита за явно несправедливо, като в същото време се „повдига въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“. Конкретен въпрос, формулиран в смисъла и със значението на правен такъв, съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не е поставен. Това е достатъчно основание за отказ да бъде допусната касационната проверка на въззивния акт по същество. От друга страна не са обосновани нито допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, нито тази по т.3 на същите член и алинея. Не може да се приеме,че е налице противоречие при разрешаването на конкретно формулиран въпрос с практиката на ВКС, касаеща същия. Различните размери на присъдени от касационната инстанция обезщетения за неимуществени вреди в производствата по посочените в изложението търговски дела са обусловени от различни спрямо настоящата хипотези на увреждания и обстоятелства, при които те са настъпили, които се вземат предвид при определянето на конкретното обезщетение. Същевременно, за да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, въпросът следва да има общозначим и приложим към други случаи характер, а не да е по правилността на изводите по конкретния казус, като от значение за точното прилагане на закона би бил, когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване, а за развитието на правото – когато законите са непълни,неясни или противоречиви /т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторката не е обосновала необходимост от разрешаване на съответен правен въпрос по причините и с целите, посочени със задължителното тълкуване на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, на чийто текст само се е позовала. Решението на въззивната инстанция не може да бъде квалифицирано и като очевидно неправилно. Константна е практиката на ВКС и по прилагането на това самостоятелно основание за допускане на касационния контрол на въззивните решения, според която, за да бъде прието за осъществено, следва да е налице такъв съществен порок на съдебното решение, който да е установим още с първоначалния му прочит, като например съдът да е основал изводите си на отменен закон или да е приложил действащия такъв в обратния му смисъл; да не е изложил никакви мотиви или изложените такива да са в очевиден разрез с правилата на формалната логика и др. под. Освен че касаторката не е навела абсолютно никакви съображения, обосноваващи наличието в случая на някоя от посочените хипотези на очевидна неправилност, а само се е позовала бланкетно на текста на закона, такава не се констатира и от състава. Изложеното налага да бъде постановен отказ за допускането на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната му от З. Б. част. С оглед този изход на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение