Определение № 60309 от 20.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2895/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. И. З.-Б. против определение № 925 от 1.4.2021 г., постановено по ч. гр.д.№4195 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ТО, III състав, с което е отменено определение № 263449 от 29.10.2020 г. по гр. д. № 10124 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, I ГО, 8 състав, за оставяне без уважение на молбата на Я. И. З. за допускане на обезпечение на предявения от него срещу П. И. З. иск за заплащане на сумата от 42 300 лв. чрез налагане на запор на банковите сметки на ответницата, като вместо това исканото обезпечение е допуснато. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде допуснато до касационно обжалване по поставените въпроси, да бъде отменено и молбата за налагане на обезпечителни мерки да бъде оставена без уважение. Я. И. З. смята, че частната жалба е недопустима, а по същество е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без разглеждане или без уважение. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение съгласно чл.396, ал.2, изречение второ от ГПК, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Ищецът Я. З. е посочил в исковата си молба, че с ответницата П. И. З.-Б., негова сестра, са били съсобственици при равни квоти на недвижим имот, който са продали с нотариален акт на 30.01.2018 г. за сумата от 84 600 лв. Продажната цена е била преведена от средства на отпуснат в полза на купувачите жилищен кредит изцяло по сметката на ответницата, която не му е издължила половината от сумата. Ето защо е предявил иск срещу ответницата за заплащане на 42 300 лв. и като обезпечителна мярка е поискал налагане на запори върху банковите и сметки до този размер. С молба от 9.10.2020 г. ищецът е уточнил, че по време на нотариалното изповядване на сделката, с цел улесняване на кредитиращата банка, е направена устна уговорка между страните, че след като продажната цена бъде преведена от банката по сметката на ответницата, тя ще изплати на ищеца полагащата му се половина от цената. Ако съдът приеме, че няма уговорка на страните в горния смисъл, то тогава желае да му се присъди сумата като неоснователно обогатяване на ответницата. Софийският градски съд е оставил без уважение искането за налагане на обезпечителни мерки със съображенията, че ищецът няма писмени доказателства за заплащане на продажната цена по сметката на ответницата, а устната уговорка между страните не би могла да се докаже със свидетелски показания поради ограниченията на чл.164 от ГПК. В частната си жалба срещу този отказ на Софийския градски съд Я. З. е посочил, че превеждането на парите по сметката на ответницата е задължение на кредитиращата банка след вписване на нотариалния акт, а на този етап по делото той по никакъв начин не би могъл да докаже реалното постъпване на наредената от кредитиращата банка сума заради банковата тайна. Изтъкнал е, че той и ответницата са брат и сестра и уговорката помежду им може да се доказва посредством свидетелски показания съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3, предл. второ от ГПК. Въззивният съд се е съгласил с довода, че при липсата на легитимация на ищеца пред банката той не може още с исковата молба да представи доказателства, че продажната цена е била преведена по сметката на ответницата. Затова Софийският апелативен съд е приел, че искът е вероятно основателен, поради което е отменил първоинстанционното определение и е наложил поисканите обезпечителни запори върху банковите сметки на ответницата до размера на исковата сума. Във връзка с мотивите на въззивния съд частният жалбоподател е формулирал два въпроса. Първият е дали при установена липса на писмени доказателства за възникването на вземането-предмет на иска, които да са в състояние да обусловят извод за вероятна основателност на исковата претенция по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, съдът може да допусне исканото обезпечение без представяне на гаранция. Според касатора разрешението във въззивното определение по този въпрос противоречи на определение № 426 от 7.7.2011 г по ч. гр. д. № 329/2011 г на IV ГО. Вторият въпрос е дали може да се допусне обезпечение по нередовна искова молба, в която не е конкретизиран по основание и не е ясно на каква база е посочен размерът на иска. Касаторът смята, че разрешението на този въпрос в обжалваното определение противоречи на определение № 826 от 2.12.2013 г. по ч. т д. № 3887/2013 г. на II ТО на ВКС. Настоящата инстанция констатира, че въззивният съд не се е произнасял по втория въпрос на касатора и такова произнасяне не е било необходимо, тъй като с молбата от 9.10.2020 г. ищецът е уточнил в нужната степен обстоятелствената част на исковата молба. Следователно този въпрос не е относим към изхода на спора и по него не може да се допусне касационно обжалване. По първия въпрос на касатора няма противоречие между даденото в обжалваното определение разрешение и практиката на ВКС. Разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК не изисква посредством представените към искането за обезпечение писмени доказателства пълно доказване на предявения иск, а само установяване на неговата вероятна основателност. Такъв е и настоящият случай. Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, включващи нотариалния акт с отбелязване за вписване, в който е посочено задължението на банката да преведе продажната цена по сметката на ответницата. Съществуващата нотариална практика, отбелязването върху нотариалния акт, че е вписан и обстоятелството, че задължението е поето от банка, са достатъчни, за да се приеме с висока степен на вероятност реалното превеждане на сумата по сметката на ответницата. Пълното доказване на това обстоятелство към момента на завеждане на исковата молба без съдебно удостоверение или съдебно-счетоводна експертиза не е възможно, но вероятната основателност на иска от представените писмени доказателства е достатъчна за налагане на обезпечителни мерки. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение