Определение № 3346 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 11871/03.12.2025 г. от И. П. Г. и от Н. П. Г., подадена чрез адв. М. Г., против определение № 504 от 10.11.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 371/2025 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено определение № 1925 от 29.07.2025 г. по гр. д. № 340/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което делото е спряно до приключване на производството по гр. д. № 1353/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, с влязъл в сила съдебен акт и са присъдени съдебни разноски. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по исковете. Излага, че гр. д. № 1353/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас се явява по-късно заведеното дело, поради което то, а не настоящото дело следва да бъде спряно. Жалбоподателите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ТЕМПЪЛ 14“ ООД, подаден чрез процесуалните представители адв. К. С. и адв. А. Д., в които поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по наличието на основания за допускане на касационна проверка, настоящият състав съобрази следното: В обжалваното определение Апелативен съд - Бургас е констатирал, че страните по настоящото дело първоначално са провели исков процес за разрешаване на спор по валидността на сделката покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], обективирана в Нотариален акт № ..., том ..., peг. № ..., нот. дело № 546/2018 г. на нотариус В. Д., при което договаряне дружеството е било продавач, а физическите лица Г. – купувачи на имота. С определение на Върховен касационен съд от 16.01.2024 г. не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение на Окръжен съд - Бургас, с което е призната недействителността на горепосочената сделка. Понастоящем дружеството и физическите лица водят две отделни искови производства: гр. д. № 340/2025 г., образувано на 21.02.2025 г. по искова молба на И. и Н. Г. против „ТЕМПЪЛ 14“ ООД, за връщане на заплатената за недействителната сделка цена от 40 000 евро /по 20 000 евро за всеки от ищците/; за сумата от 10 000 лева /по 5000 лева за всеки от ищците/, дължима за извършените в имота подобрения и необходими разноски за запазването на вещта; за сумата от 3200,03 лева, представляваща направени от ищците разходи /разделена по равно за всяко от физическите лица/, за сумата от 6000 лева /по 3000 лева за всеки от ищците/, представляваща заплатените от последните такси за поддръжка на имота за периода 2019 – 2024 г., ведно със законна лихва за забава върху тези главници, считано от датата на предявяване на исковата претенция, до окончателното им изплащане. В отговора на исковата молба ответникът е направил редица защитни възражения – за недължимост на вземанията, за погасяване на част от тях по давност, както и при условие на евентуалност – за прихващането им /ако бъдат счетени основателни/ с насрещно вземане на дружеството към Г. от 70 000 лв., представляващо обезщетение за лишаването му от правото да ползва имота си в периода 28.11.2018 г. – 08.05.2025 г. /датата на предявяване на отговора/. На 25.02.2025 г. е образувано гр. д. № 1353/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас /с ищец-дружеството и ответници – Г./, в което са заявени обективно съединени претенции за ревандикация на имот с идентификатор 81178.9.47.2.12 по КККР на [населено място] /по чл. 108 ЗС/и за заплащане на обезщетение за лишаване от правото „ТЕМПЪЛ 14“ ООД да ползва процесния имот в размер от 6000 лв. за периода 26.02.2020 г. - 25.02.2025 г. /датата на исковата молба с правно основание чл. 59 ЗЗД/, като в отговора на исковата молба ответниците оспорват вещните права на ищеца и се защитават с възражение по чл. 90 ЗЗД за признаване на право на задържане върху процесния имот докато дружеството им върне сумите, предмет на гр. д. № 340/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас /неприето за разглеждане от Районен съд - Бургас/; направили са искане за спиране на делото пред Районен съд - Бургас до приключването на това пред Окръжен съд - Бургас, тъй като вземанията им са предмет на обследване в последното и са заявили собствени права, придобити по давностно владение. Впоследствие са предявили и насрещен иск за собственост върху същия имот, твърдейки, че са я придобили по давност /кратката – 5-годишна и евентуално обикновената от 10 години/. Служебна справка на Апелативен съд - Бургас сочи, че по това дело е проведено едно съдебно заседание и е насрочено за разглеждането му второ открито такова – на 08.12.2025 г. Няма спор, че производството не е спирано. С молба вх. № 12905/01.07.2025 г. дружеството е поискало спирането на гр. д. № 340/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, като е посочило, че производството пред Районен съд - Бургас е преюдициално за настоящото, предвид предмета си – повдигнат пред Районен съд - Бургас спор за собственост в полза на физическите лица, от значение за останалите заявени пред окръжния съд техни претенции за обезщетения и разноски. На 18.07.2025 г. ищците по гр. д. № 340/2025 г. на Окръжен съд - Бургас са подали молба за оттегляне на насрещния иск за собственост и са искали прекратяването на производството по делото в тази част. Изразили са становище и по искането за спиране, като са заявили, че е неоснователно и, че условия за приложение на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК има, но за гр. д. № 1353/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, тъй като искане за спирането му е отправено по-рано и защото по него има заявено възражение за задържане на имота до заплащане на сумите, които са предмет на гр. д. № 340/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. На 29.07.2025 г. сезираният Окръжен съд - Бургас е постановил спиране на делото до приключване на това пред Районен съд - Бургас по съображения за преюдициалност на висящия пред другия съд спор заради вещните права, претендирани от Г. върху имота с насрещен иск, по чието оттегляне тогава е нямало произнасяне от Районен съд - Бургас, а и заради силата на пресъдено нещо, която би се породила при произнасянето на районния съд по иска за обезщетение, която би следвало да се съобрази от Окръжен съд - Бургас при произнасянето му по стореното със същото вземане възражение за прихващане по делото. При тези данни съдът е изтъкнал в обжалваното определение, че връзка на преюдициалност, обуславяща спиране на делото на посоченото основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 1353/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас е налице, защото произнасянето по спора за собственост върху недвижимия имот в процеса пред Районен съд - Бургас е определящо за разрешаването на останалите облигационни спорове на страните, защото ако дружеството не е собственик, то не би следвало да ревандикира вещта от физическите лица, те няма да му дължат обезщетение за ползването на имота, а като ищци по гр. д. № 340/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас не биха имали основание да претендират от дружеството вложените в ремонта и поддръжката на апартамента средства. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В представеното по делото изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите са формулирали следните три правни въпроси: 1. „Налице е преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на предявен иск по чл. 108 ЗС, спрямо предявен иск за връщане на цената по договор за покупко-продажба, обявен за недействителен спрямо продавача и за заплащане на извършените подобрения и необходими разноски за вещта, ако в хода на производството по иска по чл. 108 ЗС е оттеглен предявения от ответниците насрещен иск за признаване правото им на собственици на имота?“; 2. „Следва ли да се приеме, че с оттегляне на предявения насрещен иск за признаване на ответниците за собственици на имота, не се оспорва правото на собственост на ищеца, който се позовава на влязло в сила съдебно решение за обявяване на сделката за недействителна?“ и 3. „Накърнява ли правото на защита в процеса, постановяването на определение за спиране на производството по предявения иск за връщане на продажната цена и заплащане на подобренията и разходите за вещта, ако е заявено възражение за признаване право на задържане на вещта до заплащане на посочените по-горе вземания, на основание чл. 90 ЗЗД, в рамките на производството по чл. 108 ЗС?“. Сочат, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по тях няма постановена съдебна практика. Поддържат и, че определението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Атакуваното определение е валидно и допустимо. Определението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат, като основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите са обусловили решаващите изводи на съда, но жалбоподателите не са обосновали поддържаното по въпросите специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а са се ограничили само с посочването, че по тях няма постановена практика на ВКС. Точното прилагане на закона, по смисъла на цитираната разпоредба, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателите не сочат, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Няма съмнение в практиката, че от значение за уважаването на предявените в производството искове за заплащане на направени подобрения е да се установи правото на собственост на имота, предмет на първоначалния иск с правно основание чл. 108 ЗС от „ТЕМПЪЛ 14“ ООД по гр. д. № 1353/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, което само по себе си е достатъчно основание за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Не без значение са и наведените защитни възражения от страните срещу предявените искове подробно цитирани от въззивния съд, произнасянето по които предполагат еднакво разрешение по двете обусловени дела. Тоест, налице е пречка за разглеждането именно на гр. д. № 340/2025 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, независимо кое от двете дела е образувано първо. В обобщение на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване и разглеждане от ВКС на жалбата срещу определението на Апелативен съд - Бургас. При този изход на спора на „ТЕМПЪЛ 14“ ООД следва да се присъдят направените разноски, платими от жалбоподателите. Настоящият състав намира за основателно направеното в частната жалба възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 1000 евро, заплатено от „ТЕМПЪЛ 14“ ООД на адвокат С. в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие от 04.02.2026 г. Възнаграждението следва да се намали до сумата 250 евро, доколкото спорът пред настоящата инстанция не се характеризира с фактическа и правно сложност. Спорът се концентрира само върху това налице ли е връзка на обусловеност между двете дела на страните. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите са поставили три правни въпроси, на които е отговорил ответника. По съществото на жалбата, ответникът е противопоставил отново тезата си, обоснована пред двете предходни инстанции. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение